Решение № 22 от 28.06.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ямбол , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова

Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско дело № 20212300500124 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на о т Г.А. М. и от Г.А. М., ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на своята майка Д.С.С., чрез адв. С.Ч. от САК против Решение №260223/15.12.2020 г. по гр.д. №140/2019 г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените от въззивниците срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София, с ЕИК-200299615, искове с пр. осн.: чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от загубата на издръжка, вследствие смъртта на А. М. М. при ПТП на 28.10.2016г. в размер на 3540лв. за Г.А.М., и в размер на 8440лв. за Г.А.М., ведно със законната лихва върху всяко, считано от 13.02.2019г. до окончателното изплащане на всяко обезщетение, като неоснователни; е отхвърлил изцяло предявените от въззивниците срещу Х. А. Т., от гр.*, частични искове по чл.86 от ЗЗД от по 200лв., за заплащане на законна лихва за периода 28.10.2016г. до 13.02.2019г., като неоснователни, и е осъдил въззивниците да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве"АД направените разноски по делото в размер на общо 2112 лв.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС и процесуалните правила . Сочи се, че първоинстанционният състав е допуснал процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, като е допуснал до разглеждане възражението на застрахователяответник, че бащата на ищците приживе не е разполагал със средства, и че не е плащал действително издръжка на своите деца. Твърди се, че дали починалият баща на ищците приживе е разполагал със средства да изплаща издръжка на децата си и дали действително е правел това е без правно значение, доколкото претенцията е заявена като обезщетение за лица, които са имали право да търсят издръжка, а не от лица, които действително са получавали такава и доколкото задължението за заплащане на издръжка по отношение 1 на непълнолетни деца от техния баща до размера на 1/4 от МРЗ е абсолютно безусловно и застрахователят не може в производството по чл. 432, ал. 1 от КЗ да се позовава на неплатежоспособността на починалия при ПТП родител. Сочи се, че тъй като задължението на родителя да издържа децата си не зависи от обективните му възможности, то и правото на обезщетение за имуществени вреди след смъртта му не зависи от това дали същият реално е работел и дали реално е получавал доход, от който да е можел да плаща дължимата издръжка. Задължението за плащане на издръжка било безусловно, а обезщетение се дължало съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 4/1968 г. само поради факта, че ищците са имали право за издръжка по закон, а не поради реалното й получаване. Твърди се още, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид показанията и на двамата свидетели, че А.се е виждал с децата си и се е интересувал от тях, дори след раздялата му с Д.. Твърди се, че исковете са били доказани и по размер посредством изслушани ССЕ.

Претендира се по подробни съображения посочени в жалбата, отмяна на решението и уважаване на исковете, както и присъждане на разноски по делото.

В писмен отговор „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София, с ЕИК-200299615 оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че загиналият не е осигурявал на ищците каквато и да било издръжка, така че същата не се доказало да е загубена. Установило се, че загиналият А. М. приживе не се е грижел за децата си, не е работел и не е получавал доходи, респ. не е осигурявал каквато и да било издръжка на децата си. Отделно от това в издръжката на децата била длъжна по СК да участва и майката, като по делото се доказало, че както майката, така и децата са получавали социални помощи. Ето защо дори и да се приемело, че претенциите за издръжка от бащата са основателни, исковете не следвало да се уважават за целия исков размер.

Твърди се също, че застрахователят не е сред лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 140, ал.1 СК, които са задължени да дават издръжка, поради което и само на това основание исковете им се явявали неоснователни. На самостоятелно основание в случай на уважаване на исковите претенции, се претендира намаляне на размера на обезщетенията като не съответстващо на критериите за изчисляването му -претендираните размери не съответствали на законоустановеното и приетото от съдебната практика, че дължимите размери на издръжката се равняват на 1/4 от минималната работна заплата за съответния период, за който се претендира. Исковете за обезщетяване на загубена издръжка от ищците от датата на ПТП до датата на навършване на пълнолетие на всеки един от тях се явявали неоснователни и поради това, че осигуряването на издръжка от страна на загиналия им баща се явявало бъдещо несигурно събитие. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Претендира с е , евентуално ако се намерят исковете за основателни, да се намали размера на обезщетенията, за всеки един от двамата ищци, най-малко с 90 % поради изключителното съпричиняване на вредоносния резултат, преимуществено и изцяло от водача на лек автомобил Сеат „Ибиза", с per. No А0099КН, управляван от А. Ш. А., както и поради съпричиняване на вредите от А.М. поради неизползване на обезопасителен колан по време на ПТП.

В о.с.з. въззивниците, чрез своя пълномощник поддържат жалбата.

Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София, в писмено становище оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззиваемата страна Х. А. Т., не взема становище по жалбата.

Трето лице-помагач „Застрахователна компания Олимпик-клон България" , не взема становище по подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, 2 взе предвид доводите на страните, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства - препис от присъда №24 от 09.10.2018 г. на Сливенски окръжен съд по Н.О.Х.Д. №480/2017г., изменена с решение №31/30.04.2019 г. по ВНОХД №5/2019 г. на БАС, последното оставено в сила с Решение №212/02.12.2019 г. по н.д. №853/2019г на ВКС, се установява, че Х. А. Т. , е признат за виновен в това, че на 28.10.2016 г. в района на км 247.300 на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС – лек автомобил „Крайслер Вояджер“, с peг. № А 3401 МК, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на А. М. М., настъпила на 28.10.2016г. и на А. А. Ш., настъпила на 12.12.2016г., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.

От заключението на изслушаната пред ЯРС САТЕ е видно, че от инженернотехническа гледна точка, причините за настъпване на произшествието са: спирането на „Сеат Ибиза" на магистрален пътен участък, в нощни условия, в активна пътна лента, без да бъде обозначен по начин, който еднозначно да подскаже на останалите участници в движението, че е аварирал; избраният режим на скоростта за л.а. Крайслер, на къси светлини, при което л.а. не може да спре в аварийна ситуация в зоната на осветеност.

Установено е също, че пострадалият А. М. М., по време на процесното ПТП е пътувал на задната лява седалка в л.а. „Сеат Ибиза" /заключение на КСМАТЕ/, като МПС-то преди настъпване на сблъсъка е било позиционирано в дясната активна пътна лента, на около 1,0 -1,6 метра в ляво от дясното и очертание, респ. в ляво от левия край на аварийната лента.

Видно от СМЕ причината за настъпването на смъртта М.е значително тежката съчетана травма с обхващане на главата и гръдния кош, като най- голямо значение за настъпването на смъртта имало тежката черепномозъчна травма, която и самостоятелно е била смъртоносна. Тази травма е довела до изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома с оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на мозъчния ствол със силно затормозяване на функциите на сърдечносъдовия и дихателния център, които е намират в мозъчния ствол.

От съдебномедицинско гледище установените увреждания са причинили на пострадалия „ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА", като тази опасност се реализирала непосредствено след произшествието за кратко време.Описаните травматични увреждания са получени вследствие действието на механичен фактор и са получени по механизма на удряне с такива предмети и падане и удряне на травмираните области на тялото по такива предмети. Тежката черепномозъчна травма със счупване на тилната кост е получена при силен удар по автомобила, в който пътувал пострадалият,като ударът е бил по задната част на автомобила и счупването е било причинено от удряне с деформиралите се части на катастрофиралия лек автомобил. Това е първата фаза на катастрофата. Във втората фаза пострадалият е политнал напред, като тогава е получил и травматичните увреждания в областта на челото, носа, гръдния кош, таза в областта на долния крайник. Ударът по автомобила, в който се движел пострадалият е бил нанесен със значителна сила. Според заключението, настъпването на смъртта е пряка и непосредствено последица на получените травматични увреждания при възникналото пътно- транспортно произшествие. Вследствие получените травми в областта на главата, 3 гръдния кош и крайниците пострадалият е изпаднал в състояние на дълбока мозъчна кома и травматичен и хеморагичен шок, като изпадането му в състояние на дълбока кома е непосредствената причина за настъпването на смъртта му. Настъпването на смъртта на пострадалия е в пряка и непосредствена връзка с причинените му травматични увреждания при възникналото пътно- транспортното произшествие.

По делото не се спори, че деликтната отговорност на водача на лек автомобил „Крайслер Вояджер“, с peг. № А 3401 МК- Х. А. Т., към момента на настъпване на процесното, е била покрита от ответното дружество, чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на произшествието.

Ищците са наследници на А. М. М., видно от представеното по делото Удостоверение за наследници от 05.07.2018г. на Община Ямбол /л.70-71 от делото на ЯРС/.

Установено е също така, че произходът на ищците от бащата е бил установен по съдебен ред с Решение от 27.11.2017г. по гр. д. №163/2017г. на ЯОС, влязло в сила на 03.01.2018 г.