Решение № 716 от 15.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Пловдив, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20215300502732 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община С. против Решение №

260138/16.07.2021г., пост. по гр.д.№ 1003/2019, КРС, с което е признато за установено в отношенията между страните, че К. Н. К. е собственик по давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в град С., община С., област Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-8/11.03.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: град С., п.к. 4330, местност ***; площ: 1004 кв.м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;категория на земята 8; предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1059, парцел 1; съседи:

***, ***, ***, който имот съставлява по силата на нотариален акт № *** г. на КрлРС, ЛОЗЕ с площ 1200 (хиляда и двеста) кв.м, находящо се в землището на гр. С. в местността „***“, до съседи: път, И. П. Б., Х. И. С. и Х. К. Х., като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че представената от ищеца молба-декларация от 1992г. с 1 нечетима дата по отношение на месец и число, протокол на РКС за извършена обстоятелствена проверка, удостоверение от ТКЗС-с. Б. от 06.03.1992г. са неистински документи, не са били представени в оригинал, въпреки поискването им от представилата ги страна, поради което и съдът е следвало ги изключи от доказателствения материал по делото, съгл. чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК. Посочва подробните си възражения по действителността на трите документа, като поддържа, че същите са и непълни и фалшифицирани. По отношение на представения констативен нотариален акт поддържа, че страда от пороци, т.к. липсва описание на местността, в която се е намирало процесното лозе, липсва дата на протокола по обстоятелствена проверка, липсва посочване на занятието на лицето, признато за собственик, както и е посочено местожителство, различно от действителното. Поддържа, че към момента на издаване на нотариалния акт е било недопустимо придобиване на земеделски имот по давност предвид действието на ЗПСЗЗ. Обсъжда и свидетелските показания, като развива доводи, че от същите не може да се направи извод за установено и продължило давностно владение върху процесния имот. Развива и съображенията си, че общинска собственост съществува от 1991г. Излага и съображенията си по отношение приетите експертизи, като счита същите за непълни и неточни, като счита, че същите не установяват идентичност между описаният в нотариалния акт имот с процесния.

Отделно от това счита, че е налице противоречие в твърденията на ищеца и исканията му, като от една страна са поддържани твърдения, че имотът е наследство от баща му и е с площ от 1,4дка, а в нотариалният акт имотът е станал 2 дка. Излага и подробни съображения относно тезата си, че не може да се придобие по давност общински имот, поради липса на данни за началото на давностенето и предвид действащия мораториум относно придобиване по давност на общински имот. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна К. Н. К. е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва и поддържа правилност и законосъобразност на постановеното решение.

Настоява, че своевременно е представил документа си за собственост пред съответната община, преди изготвянето на КККР на землището на общ. С., но по незнайни причини е нанесен само единият от имотите му, а за другия общината не е предприела необходимите действия. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява несъмнено, че владее този имот от повече от 60г. Счита, че от заключението на СТЕ се установява идентичността между претендирания от него като собствен имот и този по документи за собственост. Развива и доводите си, че имотът не е подлежал на реституция и е могъл да бъде придобит по давност. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е 2 редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К.К. за признаване за установено по отношение на Община С., че е собственик на процесния недвижим имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-188/11.03.2011г. на ИД на АГКК, за гр. С., м. ***, с площ: 1004 кв.м; начин на трайно ползване: нива; категория на земята 8; предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1059, парцел 1. Като основание за придобиване сочи наследство от баща си и давностно владение, установено от него още при закупуването на имота, като претендира, че собствеността на това основание му е призната с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Предявен е положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот.

Правният интерес от водене на този установителен иск против общината, К. установява с извършеното вписване в КККР на имота като такъв „временно стопанисван от общината“, както и с отказа на общината да го признае за собственик и да извършва исканите от него административни услуги по отношение на имота.

Твърди, че той е във владение на имота, притежава констативен нотариален акт за собственост, който не се признава от ответника, поради което и имат правен интерес от установяване на правото си на собственост спрямо ответника.

С обжалваното решение предявеният иск е уважен, като е прието, че се доказва имотът да е придобит от ищеца на основание давностно владение, установено от неговия баща през 1946г.

С исковата молба е представен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 77, т.1, д.279/1992 на КРС, в който К.К. е признат за собственик на основание давностно владение продължило повече от 40 г. на два имота – вила в застроено и незастроено место – овощна градина от 800кв.м., находяща се в землището на на гр. С., м. ***; - лозе , с площ от 1200кв.м., в землището на гр. С.. За втория имот се се претендира да е процесния такъв. С копието на нотариалния акт са представени и декларация, удостоверение, протокол за извършената обстоятелствена проверка, служебна бележка, че имотите не са били част от бившето ТКЗС в с. Б.. За тези документи се е развило производство по оспорване, като ищецът е бил задължен да представи оригиналите. Това задължение е неизпълнимо, доколкото тези документи съставляват част от нотариалното дело, което следва да се съхранява в съответната служба по вписвания. При изискването на тези документи от Агенция по вписвания – Служба по вписвания, Карлово, е получен отговор, че делото не може да бъде открито /л.99 от първоинстанционното дело/, а във второ писмо – че липсва приемопредавателен протокол при предаване на архива от Нотариална служба при КРС и 3

АВп. При това положение не може да се възложи като отговорност на ищеца липсата на нотариалното дело, по което е издаден процесния НА.

Съгласно задължителната практика, обективирана в ТР№ 11/2013г., по т. д. № 11/2012 г., ОСГК, ВКС, констативният нотариален акт относно принадлежността на правото на собственост по обстоятелствена проверка има обвързваща за третите лица и за съда сила, т.к. същият се издава при провеждане на специално производство за признаване на правото на собственост. Изводът на нотариуса относно принадлежността на това право има легитимиращо действие за признатия собственик.

При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, като тя може да противопостави своите права или само да оспори правата на признатия собственик. Ако оспорването бъде успешно, то на осн. чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя , т.к. по исков път ще бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.

В настоящия случай, обаче, доколкото в самия констативен нотариален акт имотът не е индивидуализиран така, че да може да се направи извод къде се намира, т.к. липсват както номер на имота, така и посочване на местност, в която се намира той, то не може да бъде зачетена материалната му доказателствена сила, а следва да се цени с оглед на всички доказателства по делото. Липсата на номер на имота се обяснява с липсата на план на местността „***“ от преди 1993г., в който смисъл е нарочно писмо от Общ. Карлово /л.239 от първоинстанционното дело/.

Поради изложените съображения в тежест на ищеца К. ще е доказването на придобиване на собствеността на основание давностно владение.

Това е допустим придобивен способ и за земеделска земя, която не е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тук е мястото да се отговори на възражението във въззивната жалба, че за да се докаже собственост на земеделски имот, то той следва да е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, с оглед приложение на чл.10 от същия закон.

Тази теза не намира основание в закона, т.к. законодателят не е въвел императивно правило за възстановяване на собствеността на всички земеделски земи. Напротив, ако даден имот не е включван в ТКЗС или друга кооперативна организация, не е одържавяван, не е отнеман фактически и собственикът го е владял в реални граници, то този имот не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ / виж Р№79/10.04.2013, гр.д.

№612/2012, 1г.о., ВКС/.

За установяване на твърденията за владение върху имота по делото са събирани гласни доказателства- разпитвани са свидетелите Г. Ч., Ц. Г., А. С. и К. Ч..

Свидетелката Ч. твърди, че познава ищеца от 60 години, съседи са на лозето на К. в м. ***. Преди имотът бил на баща му. Този имот не е внасян в ТКЗС и не е даван на друг. В съседство той имал вила, но тя изгоряла преди време. През неговото място минава път.

4

Свидетелят Г. твърди да познава ищеца от детските години. Самият той има също имот в м. ***, през два имота до неговото лозе. Ищецът работил този имот повече от 60г. К. имал още един имот, като един път-свлачище дели двата имота.

Свидетелите С. и Ч. са служители на общ. С. и твърдят, че знаят за претенциите на К. за идентифициране на имота. В представените документи, обаче , липсвал номер и местност на имота , в която се намира, поради което и му е било отказана идентификация. Имало решение на Общинския съвет неопознатите имоти да се актуват като частна общинска собственост.

В представената скица на ПИ, същият е отразен като нива с площ от 1004кв.м., номер по предходен план 1059, парцел 1, собственост „временно стопанисван от общината“.

По делото са изготвени основна и две допълнителни СТЕ с в.л. Л. С. Същата установява, че претендираният от К. като собствен имот съответства на ПИ *** по КККР на гр. С., м. ***, с площ от 1004кв.м. На место вещото лице е установило, че имотът е ограден от север с дувар от камъни, а от страна на съседния имот има оградна мрежа, като тази граница е на склон, от изток е оградено с бетонни колове и бодлива тел, от юг – бетонни колове и дувар от камъни със склон към съседния южен имот, от запад – паянтова ограда с пръст и склон към път, изровен от течаща вода. Вещото лице е установило, че местото е поддържано и облагородено – засято е лозе и няколко овощни дръвчета. Според експертизата трайно материализираните граници на имота съответстват на очертанията на имот № 1059 по Кадастралния план за земите за земеделско ползване, помощния план за м. „***“ – имот 46, по регистъра на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС е с идентификатор 457.41, план на новообразуваните имоти - 405-56, кадастрална карта – 405.46.