Определение № 2971 от 19.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2971 гр. Пловдив, 19.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502409 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано по частна жалба подадена от „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК:

202255877, чрез пълномощника му по делото адвокат *** , против определение №2879/01.03.2025г. на Пловдивския районен съд, VІІ гр. състав, постановено по гр.д.

№ 12736/2023 год., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с вх. № 6602/20.01.2025 г. за изменение постановеното по делото Решение № 5220/23.12.2025 г., в частта за разноските. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение с искане до въззивния съд за неговата отмяна и уважаване на молбата на страната по чл.248 от ГПК с присъждане на направените разноски от търговското дружество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата- Х. Н. Х., ЕГН: **********.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба, подадена от „Ай Ти Еф Груп” АД срещу Х. Н. Х., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал.1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 378,31 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 230775/12.06.2018 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. С Решение № 5220/23.12.2024 г. постановеното по гр.д. № 12736/2023 г., съставът на Пловдивския районен съд, е уважил така предявения иск. В мотивите си съдът е приел процесния договор за кредит за недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като е изложил подробни съображения в тази насока и е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита. По отношение на разноските 1 съдът е осъдил „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877 да заплати на адвокат Д. Г. Б., АК – Пловдив, личен номер ***, сумата в размер на 219,62 лева, адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство по делото на ответника Х. Н. Х., определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Присъдил е в полза на ответницата разноски на основание чл. 78, ал.4 ГПК, съразмерно на частта, по отношение на която производството е прекратено.

Приел е също , че въпреки уважаване на претенцията на ищеца за присъждане на главница по договора, то на последния не следвало да се присъждат разноски съобразно уважената част от претенцията, тъй като разрешенията на Решение на СЕС от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, чл. 6, пар.1 и чл.7 пар.1 от Директива 93/13 намирали приложение и в настоящия случай. При приложение на принципа за ефективност, при констатирано наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, правата на потребителите следвало да бъдат защитени, като следвало да се постигне такова правно положение, каквото би съществувало, в случай че потребителят не е договарял при неравноправни условия. В противен случай кредиторът би имал икономическа облага от недобросъвестното си поведение. С атакуваното определение №2879/01.03.2025г. , съдът е оставил без уважение подадената от ищеца молба за присъждане в негова полза на разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за основателна, като мотивите за този извод са следните: С Решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, СЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Настоящият състав намира, че описаната в посоченото решение на СЕС хипотеза е различна от процесната такава, поради което решението не би следвало да намери приложение. На първо място, в решение на СЕС се обсъжда хипотеза на недължимо заплатени от длъжника-потребител суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожността на договорна клауза. В случая обаче ответната страна не е заплатила суми, които не се дължат. Напротив – тя е извършила определени плащания, но които са се оказали недостатъчни, за да покрият пълния размер от дължимата главница. Тоест не е налице недължимо платени суми. На следващо място следва да се посочи, че производството пред районния съд не е инициирано по повод искова молба от потребителил за възстановяване на определени парични суми, които са били платени без да се дължат поради нищожността на договорна клауза/ кондикционни искове/, а точно обратното – процесът е иницииран от кредитодателя, за да се осъди ответника да изпълни задължението си кредитно правоотношение. За да е приложимо посоченото решение на СЕС е нужно потребителят да сезира компетентния съд, пред който да бъде установено, че длъжникът е заплатил парична сума по недействителен договор /клауза/, като тази сума трябва да подлежи на връщане, тъй като клаузата, по която е платена сумата е нищожна, респ. платената от длъжника сума надхвърля чистата стойност на главницата, когато договорът е обявен изцяло за недействителен и е приложено правилото на чл. 23 ЗПК. В този случай приетите постановки на СЕС ще са приложими, тъй като ако потребителят понесе част от разноските в зависимост от размера на недължимо платените суми, то това 2 действително би оказало влияние върху намерението му да сезира съответния съд с искане за връщане на даденото, в който смисъл е и определение №2041/18.07.2024г. по ч.т.д. №274/2023г. на ВКС, първо търг.отд. С оглед горното следва и изводът, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в размер от 60,18 лева- за внесена държавна такса и 480 лева за адвокатско възнаграждение.Така общият размер на сторените от ищеца разноски, включително и дължимото адвокатско възнаграждение, възлизат на 540,18 лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2879/01.03.2025г. на Пловдивския районен съд, VІІ гр. състав, постановено по гр.д. № 12736/2023 год., вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН: **********, да заплати на „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, сумата от 540,18 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3