Решение № 84 от 07.03.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№84 07.03.2022г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На петнадесети февруари 2022г. в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия

Драгнева административно дело №15 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано по жалбата на Р.П.П. против Заповед №21-1228-000761/04.11.2021г издадена от Началник група към ОД МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП-временно отнемане на СМУПС на водача П. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, чрез отнемане на СУМПС №********* за това, че на 04.11.2021г в град Стара Загора по ул. Свети отец Паисий до №56 в посока юг-север, около 14.40ч управлява лек автомобил **** с рег. №****, собственост на Н. И. П., като в сградата на сектор Пътна полиция, ул. „Промишлена“ №2, водачът категорично отказва да бъде тества с техническо средство Дръг Тест 5000, с фабричен номер ARLK-0072 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден е талон за изследване № 092891, връчен на 04.11.2021г в 16.10ч с указание да се яви в спешно отделение на УМБАЛ „Проф.

Д-р С. Киркович“ АД гр. Стара Загора и връчени седем броя холограмни стикери.

Заповедта е издадена въз основа на АУАН серия GA №520925/04.11.2021г.

Заповедта е връчена на 14.12.2021г, а жалбата е подадена на 30.12.2021г / първия работен ден, след не работния 28.12.2021г, в който не може да изтече последния ден на 14-дневния преклузивен срок/.

С жалбата се твърди, че е изпълнено указанието за явяване в рамките на 45 минути в спешното отделение, където водачът е дал проба за изследване с цел установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози, поради което мярката е издадена без основание – не е налице отказ, тъй като не е отказал да бъде изследван по всички възможни способи, посочени в чл.174 ал.3 от ЗДвП. Изложени са подробни правни съображения, че водачът извършва съставомерен отказ само, когато откаже да бъде проверен по всички възможни алтернативни способи, поради което деянието му не може да бъде основание за налагане на принудителна мярка. Твърди, че е необходим надлежно установен отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълнение на предписание за химико-токсикологично изследван за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според жалбоподателя спорът се концентрира върху това дали правомерно търпи принудителна мярка след като е изпълнил предписанието за химико-токсикологично изследване. Начините за установяване на наркотични вещества са уредени алтернативно – медицинско и химическо изследване или с тест. Аналогично в Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, конкретно в чл.5 е указано, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. При наличието на данни, че предписанието за лабораторно изследване е изпълнение още на датата на проверката, без доказателства да е пропуснат определения срок или да не се е явил на посоченото в талона място, при все че и законодателя е определил кръвната проба като релевантен способ за установяване количеството алкохол в кръвта, е следвало да се изчака резултата от дадената кръвна проба и едва тогава да се налага ПАМ.

Иска от съда бъде отменена като материално незаконосъобразна и поставена при нарушение на процесуалните правила оспорената заповед.

Ответника Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора не се явява, не се представлява, представя пълната преписка. Заповед № 349з-723/06.03.2018г на Директор ОД на МВР, с която оправомощава началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ да издават заповеди за прилагане на принудителни мерки по чл.171 т.1, 2,2а, 4, т.5 буква „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП. Съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, за това че на 04.11.2021г в 16.55ч П. отказва да даде кръв за наркотични вещества. Предаден на органите на МВР е контейнер №092891 с урина, съгласно приемо-предавателен протокол подписан от Б. Б.-Г. служител на ОД МВР Стара Загора, повикан от дежурния лекар след като П. се е явил в спешното отделение при УМБАЛ „Проф. Д-р С. Киркович“ Стара Загора. Направено е искане до НИК –МВР за извършване на изследване, но преписката не е приета, поради недостатъчно количество на материала – в контейнера се съдържат само следи от урина. В докладна записка от 05.11.2021г актосъставителя Б.- Г. относно оказано съдействие на 02 РУ при установено управление на МПС от водач, който е лишен от право да управлява МПС и отказал да бъде проверен с Дръг тест е посочено, че П. е бил проверен с техническо средство за съдържание на алкохол, но е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози., като е заявил, че не вярва на машината, но желае да даде материал за изследване. На водача е съставен АУАН за нарушение по чл.174 ал.3 предл. второ и издаден талон за изследване със 7 броя холограмни стикера. По-късно е получила обаждане от Спешно отделение, че водача желае да даде материал. Взела е хладилната чанта и е отишла на място, където обаче П. е отказал да даде кръв за изследване на съдържанието или наличието на наркотични вещества.

Представен е протокол за сервизна проверка на техническото средство Дръг тест ARLK 0072 от 11.01.2021г със срок на валидност от 12 месеца.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Посредством редовно съставен АУАН серия GA №520925/04.11.2021г на жалбоподателя е повдигнато фактическо и правно обвинение за извършване на нарушение по чл. 174 ал.3 предл. второ от ЗДвП- отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е един от алтернативно изброените състави на принудителната мярка по чл.171 ал.1 т.1 буква Б“ от ЗДвП – който откаже да бъде проверен с техническо средство или тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца. Видно от граматичното, но най-вече от телеологичното и с оглед целта тълкуване на текста на разпоредбата, се налага извод, че в нея се съдържа правна норма, която урежда последиците от отклоняване на лицето от установения с повелителни и задължаващи законови норми, ред за извършване на дейността управление на

МПС по пътищата отворени за обществено ползване. Да се тълкува правната норма като предоставяща избор е против закона и е довеждане до абсурд, тъй като нито един състав на административно наказателна, наказателна или разпоредба, предвиждаща ПАМ не дава избор на субектите, още по-малко изисква от тях да осъществяват едновременно всички форми на изпълнителното деяние. Наредбата не установява право на избор на водачите, а единствено, когато не е възможно на място да се извърши проверка с техническо средство или с тест, в зависимост от обекта на проверка – наличие на алкохол в кръвта, съответно употреба на наркотични вещества или техни аналози, контролните органи могат да извършват проверката по друг начин. Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите е факт от състава на друго административно нарушение, съответно престъпление – управление след употреба на алкохол, и понеже никой не е длъжен да уличава себе си в извършване на деяние, но и никой не може да не бъде санкциониран за не спазване на задълженията си по ЗДвП, законодателя е установил задължение за водачите да се подлагат на проверка, чието не изпълнение подлежи на административно наказване, а до решаване на въпроса за отговорността, при който е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява МПС за определен срок“, се налага задължително принудителна мярка с цел да не се допусне управление от водач, който не е проверен, отказва да се подчини на установения ред на държавно управление и с това поставя под риск живота и здравето на всички останали участници в движението. Наредбата изрично в чл.3 от нея указва, че всяко неизпълнение на изискване да се подложи водача на проверка е отказ, при който вече, след неговото изявяване се издава талон за изследване, но с цел да се докаже, че спрямо водача е отправено изискване за извършване на проверка с техническо средство. Останалите случаи, в които се издава талон за изследване касаят или изпълнено нареждане за проверка с техническо средство и тогава талона осигурява възможност да бъде дадена контролна проба за проверка, чиито показания да се отчетат при преценката за извършено нарушение „управление с концентрация на алкохол над 0.5% до 1.2“, или невъзможност обективна на място да се провери водача с техническото средство. Контролните органи също нямат право на преценка, когато на място извършват проверката и тя се прави посредством технически средства за алкохола и тест за наркотичните вещества.

Ето защо и след издаването на талоните при условията на отказ да се подложи водача на проверка с техническо средство или тест на място, контролните органи не съпровождат водача до мястото, където може да бъде взета проба от кръвта му.

Обратно, когато не е заявен отказ, установена е употреба на наркотични вещества, тогава поради естеството на деянието – престъпно, контролните органи съпровождат водача, за да се извърши и съответното лабораторно изследване.

Всеки отказ на отправено нареждане на контролните органи към водача да се подложи на изследване е самостоятелно деяние, осъществяващо състава на административно нарушение, съответно представляващо състав на принудителната мярка. Последната има за цел да не допусне управление на МПС от водач, който е употребил наркотични вещества, съответно има концентрация на алкохол в кръвта над пределно допустимите норми, а при отказ да бъде проверен, за да не уличи себе си в престъпление или друго административно нарушение, водачът търпи административно наказателна отговорност, съответно е адресат на ПАМ, защото задължението да се подчини на контролните органи, освен когато обективно е невъзможно да го изпълни, е задължение от реда за държавно управление. Избор в правоотношението, характеризиращо се с императивния метод на правно регулиране и с не равнопоставеност на субектите по него, не може да има за лицето, което носи задължението да се подчини на реда за държавно управление. Издаденото указание е от орган на власт, която му е дадена, за да спазва за реда и самото неизпълнение на разпореждането е въздигнато в състав на административно нарушение, което позволява по аргумент от чл.22 от ЗАНН, да се предвиди в съответния специален закон принудителна мярка, която да не допусне настъпване на последици спрямо живота и здравето на участниците в движението. Да се счита, че водачите могат по техен избор да бъдат проверявани по начин, който не отчита резултата на момента означава да се тълкува закон против неговата цел, която е незабавно преустановяване управлението на превозното средство от водачи, които са употребили алкохол, имат наркотични вещества в кръвта, отказват да бъдат проверени, които са неправоспособни изначално или поради наложено наказание лишаване от права, съответно със СУМПС, които са с изтекъл срок на валидност, или невалидни поради изчерпване на контролните точки, удостоверяващи, също тяхната валидност или невалидност преди изтичане на крайния срок. Всички тези хипотези са основания за прилагане на ПАМ, за да се осигури следния ред – по пътищата отворени за обществено ползване превозните средства да бъдат управлявани само и единствено от правоспособни водачи за съответната категория, управляваното превозно средство и които към този момент не са употребили алкохол или наркотични вещества. Избор измежду алтернативни форми на изпълнително деяние правната теория и законодателството не познават, като тезата се явява довеждане до абсурд на същността на принудителните мерки – да предотвратят настъпването на вреди от едно административно нарушение. Тезата, че едва ако се установи употреба на наркотични вещества следва да се наложи ПАМ противоречи дори на граматичния текст на чл.171 т.1 буква Б от ЗДвП. Предложеното от жалбоподателя тълкуване за съдържанието на съставите на мярката не като форми на изпълнително деяние на същото нарушение, предвидени поради предоставените на контролните органи средства за проверка в зависимост от конкретните обстоятелства, а не от желанията на водачите, е против целта на закона, защото това означава да се позволи въпреки отказа на водача, същият да продължи управлението на МПС, дори да е употребил наркотични вещества и/или независимо, че има концентрация на алкохол в кръвта над допустимите стойности, до момента, в който бъде извършено установяване на тези факти по начина, по който той си е избрал и ако той реши да уличи себе си в извършване на нарушение/престъпление. Този алтернативен начин не позволява проверка веднага и на място, а изисква време, в което той ще управлява МПС, независимо, че е осъществил изпълнителното деяние по чл.171 ал.1 т.1 буква „Б“ от ЗДвП.