Определение № 71 от 16.02.2021, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Габрово , 16.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Полина Пенкова

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20214200500030 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба вх. № 261389 от 03.12.2020 г., която има характер на частна жалба, от А.Н.Д. от гр. Севлиево, чрез адв. Св. А. с искане за изменение в частта за разноските на Определение № 260177 от 12.11.2020 г. по гр.д. № 716/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В молбата, която има характер на частна жалба се твърди, че към отговора на исковата молба не е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който ответникът да се договаря и упълномощава свой адвокат за осъществяването на процесуално представителство по делото. Липсва представен и приет договор за правна защита и съдействието, от който да е видно да има надлежно договорен и удостоверен адвокатски хонорар. Ответникът с отговора на исковата молба не е претендирал и не е направил своевременно искането за присъждане на разноските по делото, както при отхвърляне като неоснователен на предявения иск, така и в хипотезата на прекратяване на производството. Не спори, че съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски, но същото не е направено своевременно, в откритото съдебно заседание на 12.11.2020 г., при наличие на обективна възможност за това. Също така ответникът не е приложил списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК, нито фактури и документи, доказващи реалното заплащане в цялост на договорения адвокатски хонорар. Считат този пропуск за съществен, тъй като опорочава и самата претенция за разноски. Моли да се измени обжалваното определение в частта за разноските, като се отхвърли изцяло тази претенция на ответника.

Ответната страна по частната жалбата е получила съобщението чрез процесуалния си 1 представител адв. Павлин Дончев на 13.01.2021 г. и в указания срок не е подал отговор по нея.

След извършване на служебна проверка на частната жалба съдът намира същата за подадена от процесуално легитимирано лице, в законния срок за това, което обуславя нейната процесуална допустимост.

На база доказателствата в производството съдът намира за установено следното от фактическа страна:

В Районен съд – гр. Севлиево на 30.07.2021 г. е подадена искова молба А.Н.Д. против Р. И. В.. С разпореждане № 882 от 03.08.2020 г., съдът е разпоредил да изпрати препис от исковата молба с доказателствата на ответника. На 09.09.2020 г. е депозиран отговор на исковата молба с приложен договор за правна защита и съдействие с пълномощно /л.39/. В договора е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., което е заплатено в брой. В отговора на исковата молба, на л. 35, е направено искане за присъждане на разноските по делото. В отговора се прави искане за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до влизане в сила на гр.д. № 304/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд.

В проведеното на 12.11.2020 г. открито съдебно заседание, процесуалния представител на ответника е изразил становище ход на делото да не се дава, тъй като считат предявения иск за недопустим. Поддържат алтернативно поддържат направеното искане за спиране в отговора на исковата молба.

С протоколно определение № 260175 от 12.11.2020 г., съдът е прекратил производството по гр.д. № 716/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК и поради злоупотреба с процесуални права.

Същият ден е депозирана молба от Росен Вичев, чрез процесуалния му представител, с която моли да бъде допълнено определеното за прекратяване, като му се присъдят разноските, състоящи с в адвокатски хонорар в размер на 400,00 лв.

По направеното искане съдът се е произнесъл с Определение № 260177 от 12.11.2020 г., като е осъдил А.Н.Д. да заплати на Р. И. В. 400,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, без да е изпълнена процедурата по чл.

248, ал. 2 от ГПК. В тази насока няма възражение в жалбата, а съдът намира, че не е съществено процесуално нарушение, тъй като с настоящата жалба може да наведе всички свои възражения.

Предмет на обжалване е определението, с което се присъждат разноски в полза на ответника

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на 2

ВКС, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в договора за правна защита и съдействие е вписано, че договорената сума е заплатена в брой и договора има и характера на разписка.

В т. 8 от същото тълкувателно решение е дадено разяснение, според което липсата на списък на разноските, в хипотезата в която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание за отказ за допълване на решението в частта му за разноските. Искането за разноски е направено с отговора на исковата молба и е представено доказателство за това.

Претенцията е заявена своевременно и първоинстанционния съд законосъобразно е присъдил дължимите разноски.

Разноски в настоящата инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася.

Поради горните съображения така подадената частна жалба се явява изцяло неоснователна. Направените с нея възражения са незаконосъобразни и необосновани и следва да бъдат отхвърлени, а атакуваното определение - потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 261389 от 03.12.2020 г., която има характер на частна жалба, от А.Н.Д. от гр. Севлиево, чрез адв. Св. А. с искане за изменение в частта за разноските на Определение № 260177 от 12.11.2020 г. по гр.д. № 716/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е осъдена А.Н.Д. да заплати на Р. И. В. сумата от 400,00 лв.

– разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3