Определение № 40301 от 04.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40301 гр. София, 04.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110161563 по описа за 2023 година

Ищцата Л. Л. Т. с ЕГН **********, с адрес: ******************, чрез адв.

************** – САК със съдебен адрес: ********************* е предявила срещу „***************** с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:

******************* иск за обявяване клаузите от договор за заем Бизнес кредит Клиентски №6582 т.2.3(а); 2.3 (с) (d) (е); 4.4 (d) за нищожни поради тяхната неравноправност. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, вкл. адвокатския хонорар.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.

На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.11.2024г. от 14:00ч., за които дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ищцата в 1-седмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за другата страна да уточни следните обстоятелства: 1.Основава ли иска си на твърдението, че процесния договор е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия и защо; 2.

Кои са другите условия по смисъла на чл. 143, ал.2, т.20 от ЗЗП, поради които счита, че оспорените от нея клаузи на процесния договор са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от ищцата и от ответника.

1

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни доказателствените искания в т.1 и т. 2. Исканата в т. 3 бланка е представена от ответника.

Изготвя следния проект на доклад по делото:

Ищцата твърди, че на 16.12.2019г. е сключен договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6582 между ************** с ЕИК ************* и „*************** с ЕИК **************, представлявано от **************** - управител, като ******************* и Л. Л. Т. имат качеството на солидарни и ипотекарни длъжници.

Предмет на договора е предоставяне на сума с максимален размер на главицата 38 300 ЕВРО. Вземането е обезпечено с договорна ипотека на недвижим имот, от който ищцата има наследствени идеални части. Ищцата оспорва клаузите, включени в т. 2.3 от сключения договор относно уговорената лихва и неустойка. Счита, че фиксираната лихва в размер на 22% на година върху непогасената главница се явява висока и незаконосъобразна. Клаузите за тази лихва и за дължимата неустойка в размер на 0,27% върху непогасената част от заема за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми, ищцата счита за нищожни, както и клаузата, че с цел избягване на съмнение, неустойката по тази точка (с) се изчислява върху цялата непогасена сума на заема по чл. 2.1 (а) независимо дали заемът е усвоен изцяло и се дължи независимо от издаване на счетоводни или други документи за начисляването й.

Л. Т. счита за неравноправна клаузата, намираща се на стр. 8 от договора в т. 4.4, буква (d), съгласно която тя счита, че не може да получи коректна справка за задълженията и плащанията по договора, на каквато счита че има право, тъй като от нея е изисквано попълването на искане- декларация, с подписването на което длъжникът се подписва, че признава задължението си. Основава исковете си на погасителния план, съгласно който сумата, представляваща главница е изключително малка, но месечната лихва варира и то в големи граници и размери. Ищцата сочи за пример вноска № 3 за 16.03.20г. - част от главницата е 28.76 евро, а месечната лихва е 343.24 евро. Тя сочи за пример и вноска с номер 13, по която част от главницата е 34,49 евро, а лихвата е 4990.26 евро.

Ищцата сочи още, че процесния договорът е сключен поради крайна нужда и заемополучателите не са разбирали напълно правните последици от договорните клаузи, съгласно които, например, към 16.02.23г. се дължи 53 752.94 евро, от които 841.54 главница, 12 065.83 лихва и 40845.57 такси просрочие. Към 16.05.23г. лихвата е 14 086.53, а такси просрочие 47 680.97 евро. Към 16.08.23г. лихвата е била 16 097.77 евро, а таксите просрочие са били в размер на 55 557.49 евро.

Ищцата основава предявения иск на обстоятелството, че тя като физическо лице има качеството на „потребител“ по смисъла на ЗЗП и разполага с правото да прави възражения за нищожност като неравноправни на част от клаузите по договор за заем, които регламентират установените от кредитора неустойки и лихви. Сочи преюдициални запитвания по приложението на чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 и формирана практика на Съда на европейския съюз, където е дефинирано понятието „потребител“, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, 2 участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Сочи, че според решение по дело С-348/14 на СЕС, в определението за „потребител“ по член 2, б. „б“ от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Сочи, че съдът трябва да извърши преценка на всички обстоятелства по делото, включително на клаузите на договора, естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й. Счита, че в практиката на СЕС се приема, че физическото лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител когато гарантира лично или чрез своето имущество задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит. В процесния случай ищцата Л. Т. твърди, че няма тесни фактически или правни връзки с дружеството- кредитополучател, поради което следва да се приеме, че има качеството „потребител“ и може да се позовава на установената в ЗЗП защита, а кредиторът е финансова институция, вписана в регистъра, воден от БНБ, която по занятие извършва сделки по предоставяне на заеми на физически и юридически лица, както и че е налице договор за заем, който е реална сделка и се счита за сключен от момента на предоставяне на заетата сума на заемополучателя.

Ищцата счита, че посочените от нея клаузи са неравноправни, уговорени във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Твърди, че клаузите на т.2.3(а); 2.3 (е) (d) (е); 4.4 (d) от договора за заем не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от финансовата институция, а ищцата Л.

Т. не е имала възможност да вЛ.е върху тяхното съдържание. Ищцата е основала иска на твърдението, че уговореният в процесния договор за кредит размер на обезщетение е прекомерен и води до явно обогатяване на кредитора, поради което следва да се приеме, че клаузите са нищожни, тъй като са неравноправни. На тези основания иска предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът „***************** излага съображения за това, че договорът за заем Бизнес кредит Клиентски № 6582/16.12.2019г. е сключен между заемодателят „***************** и заемополучателят ***************, представлявано от управителя ****************, а ****************, Л. Л. Т. и ******************* са солидарни и ипотекарни длъжници.

Ответникът твърди, че договорът за кредит е сключен след продължителни преговори и комуникация с „*****************, подадено от *************** искане за бизнес кредит и след решение, взето от едноличния собственик на капитала на същото дружество. Сочи, че задълженията по този договор са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 197, том IV, per. №11101, дело № 726 от 2019г. Затова твърди, че заемополучателят по договора е само един дружеството ***************. Главницата в размер на 38,300.00 евро е отпусната съгласно етапите, описани в чл. 2.1. и чл. 2.2 от договора. Заемодателят е отпуснал изцяло и в срок 3 уговорената главница (което не е спорно между страните), съгласно етапите на договора, а заемополучателят, солидарните и ипотекарните длъжници са поели задължението да върнат главницата ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 22% съгласно погасителния план - Приложение №1 към договора. Основава се на погасителния план, съгласно който страните са предвидили кредитът да бъде погасен посредством 180 анюитетни месечни вноски. Сочи, че в края на погасителния план вноската от 729.90 евро включва 716.65 евро главница и 13.25 евро договорна лихва. Затова не споделя разсъжденията на ищцата за странно обстоятелството, че вноска №3 включва само 28.76 евро главница и 343.24 евро договорна лихва. Именно поради анюитетния характер на вноските твърди, че лихвата прогресивно намалява, а главницата се увеличава, което е обичай в практиката на банките и небанковите финансови институции. Относно размера на вноска №13, която е в по - голям размер от останали вноски, твърди, че по изрично искане на кредитополучателя е изготвен специален погасителен план, включващ преференциални условия, които се състоят в следното: вноската, съответна за отпуснатата главница, уговорената лихва и срок на погасяване, е в размер на 729.90 евро - в какъвто размер са вноски от №14 до № 180. Твърди, че кредитополучателят е поискал през първата година вноската му да бъде в по - нисък размер, който да бъде компенсиран с първата вноска през втората година (вноска №13), след което да продължи с вноски, чийто размер съответства на договорените условия. Онагледява това с твърдението, че вноски от №1 до №12 са в размер на 372.00 евро, т.е. с 357.90 евро по - малко от уговорените. Поради тази причина вноска №13 в размер на 5,024.75 евро включва съответната вноска в размер на 729.90, както и разликата за първите 12 вноски. Като неверни определя твърденията на Л. Т., че й е отказано предоставянето на информация относно размера на текущите задължения по кредита.

Твърди, че писмено искане за справка за размера на текущите задължения не е отправяно от страна на Л. Т.. Сочи, че бланката по чл. 4.4, буква (d). изр. 2 от договора е образец на искане за предсрочно погасяване и декларация по чл. 66 ЗМИП относно произхода на средствата, с които ще се извършва предсрочното погасяване, и твърди, че в тези случаи на заемополучателя/солидарния длъжник се издава референция/ удостоверение, когато заявява желание да погаси предсрочно задълженията по кредита - като това удостоверение не включва само текущите задължения, но и цялата оставаща главница, падежиралата договорна лихва, начислени такси, неустойки и др. ако има такива.

В отговора на исковата молба се излага становище за нередовност на исковата молба с оглед на обстоятелството, че се твърди, че договорът е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, т.е. твърди се унищожаемост по смисъла на чл. 33 ЗЗД. Едновременно с това се излагат твърдения за нищожност на отделни клаузи с аргумента, че ищцата счита себе си за потребител, поради което клаузите се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Ответникът оспорва допустимостта на иска като счита, че такъв за обявяване на нищожност е без обоснован правен интерес, а относно иска за унищожаемост поради крайна нужда и явно неизгодни условия твърди изтичане на срока за предявяването му съгласно чл.

4

33, ал. 2 от ЗЗД.

Ответникът счита за неоснователни исковете за нищожност на чл. 2.3 (а); 2.3 (с); (d); (е) и чл. 4.4 (d) от договора, поради следното:

Твърди, че в чл. 2.3(а) от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят дължи на заемодателя фиксирана лихва в размер на 22% на година върху усвоената и непогасена част от главницата. Клаузата е действителна и валидно обвързва страните по договора. Не са налице твърдените от ищцата незаконосъобразност или нищожност, а размерът на лихвата не е прекалено висок, както се твърди в исковата молба.