Решение № 419 от 27.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Пловдив, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500146 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. Б. П., ЕГН – **********, чрез адв.А. Х., против Решение № 5093/20.11.2025г., постановено по гр.д.№ 813/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от нея против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *****, иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност, сумите, както следва: сумата от 929.53 лева - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-0136466 от 09.03.2009 г., сумата от 399.36 лева - договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит за периода 03.07.2009 г.05.11.2010 г., сумата от 72.78 лева - законна лихва за забава върху главницата по т.9а за периода 05.08.2009 г.- 30.04.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 10.05.2010 г. до окончателно издължаване, както и сумата от 28.03 лева - разноски по производството за държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист 1 от 13.09.2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6429/2010 г. по описа на РС-Пловдив, които вземания са били прехвърлени с Договор за цесия на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД; както и е осъдена да заплати на дружеството сумата от 124 лв. - разноски по делото. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи иска.

От „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *****, чрез юрк.В.

Л., е депозиран писмен отговор, че въззивната жалба е изцяло неоснователна.

Моли да бъде потвърдено решението изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от С. Б. П. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е заведена искова молба, с която е посочено, че с изпълнителен лист от 13.09.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 6429/2010 г. по описа на РС-Пловдив, ищцата била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД процесните суми. Във връзка с представен договор за цесия от 15.05.2015 г., за който ищцата не била уведомена, с разпореждане на ЧСИ К.Павлов, бил заличен като взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и бил конституиран нов взискател, частния правоприемник по договор за цесия - ответникът в настоящото производство „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

С Молба с вх. № 267/05.03.2024 г. ищцата поискала изп.д. № 20108240401648 по описа на ЧСИ Константин Павлов да бъде прекратено поради настъпила перемпция, липса на действия от страна на взискателя повече от две години, като всяко съобщение - покана за доброволно изпълнение или друго, не било надлежно връчвано и не достигало до длъжницата. Взискателят не бил предприемал действия по принудително изпълнение, не били постъпили и суми от длъжника, поради което изпълнителното производството по делото следвало да се прекрати ex lege, а всички изпълнителни действия, поискани и предприети след тази дата били незаконосъобразни. С Разпореждане № 26050/13.03.2024 г. ЧСИ отказал 2 искането на ищцата, изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Поддържа, че по отношение на сумите, инкорпорирани в изпълнителен лист от 13.09.2010 г., издаден по ч.г.д. № 6429/2010 по описа на РС-Пловдив била изтекла обща 5-годишна погасителна давност, считано от 30.06.2016 г., когато с вх. рег. № 20688, акт № ***** била вписана възбрана на имота в село ***** и същите не били дължими от С. Б. П. на това основание.

От направена справка по изпълнителното дело се установявало, че били извършени подробно посочени действия по изпълнителното дело, сред които и вписана по молба на взискателя и разпореждане на ЧСИ възбрана с Акт *****, вх. рег. № *****.2016 г. на собствен недвижим имот на длъжницата. Не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др. Позовава се на т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, че прекъсването на давността се осъществявало само доколкото чрез изпълнителното действие се реализирал един или повече конкретни изпълнителни способи, от което можело да се направи извод, че давността по време на висящото изпълнителното дело се прекъсвала многократно, което ставало с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ. Посочва, че след датата на постановяване на въпросното тълкувателно решение давността можела да тече и по време на изпълнителния процес, но се прекъсвала с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В процесния случай от 26.06.2015 г., когато влиза в сила посоченото ТР, започнала да тече погасителна давност петгодишна за вземанията за главницата и тригодишна за вземанията за лихвите.

Акцентира, че първото действие, предприето след 26.06.2015 г. било направеното искане от дата 27.06.2016 г. от ответника, с което последният поискал да бъде конституиран като взискател по делото, вследствие на договор за цесия между него в качеството на цесионер и първоначалния 3 взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. След това по изпълнителното дело, действие, което прекъснало давността, представлявало депозираното от ответника Искане за вписване на възбрана на 27.06.2016 г. до ЧСИ, следващо молбата за образуване на изпълнително дело, по което взискателят бил възложил всички действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, поради което започнала да тече нова погасителна давност, която изтекла на 27.06.2021 г. за главницата. Според ищцата, извън посоченото вписване на възбрана по изпълнителното дело, не били предприети никакви други действия, годни да прекъснат погасителната давност. Към момента ищцата не била извършвала никакви плащания на суми по изпълнителния лист. Направено е искане да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено на основание чл. 439 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, процесните суми.

От ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, в срока по чл.131 от ГПК, е депозиран писмен отговор, с който е оспорен предявеният иск изцяло. Изтъкнато е, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцата бил подписан Договор за потребителски паричен кредит № PLUS0136466 от 09.03.2009 г.. Поради неспазване на задължението на ищцата по договора, предишният взискател пристъпил към принудително изпълнение, за което било образувано изп. дело № 1648/2010 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, и бил приведен в изпълнение Изпълнителен лист от 2010 г., вземанията по който ищцата претендира, че били погасени по давност.

Издаването на изпълнителен лист се предшествало от издаването на специален съдебен акт- заповед за изпълнение, чрез която се установявало дали вземането е спорно и която съставлявало съдебно изпълнително основание. Влязлата в сила заповед за изпълнение стабилизирала вземането и от влизането й в сила започвала да тече нова петгодишна давност по аналогия на разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Поддържа приложимост на постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., като счита, че от образуване на изпълнителното дело – 17.11.2010 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Намира, че давността в рамките на изпълнителния процес е започнала да тече едва с приемането на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г., като след този период били извършени редица изпълнителни действия, които я прекъсвали. Сочи, че в молбата си за конституиране в производството от 12.09.2015 г. възложил 4 правомощията по чл.18 ЗЧСИ- действие, което било годно да прекъсне давността. В периода 15.03.2016 г. – 19.10.2022 г. описва, че били извършени редица действия във връзка с изпълнителното дело, като покани за доброволно изпълнение, молби за налагане на възбрана върху собствен на длъжника имот, искане за вписване на възбрана, разпореждания на ЧСИ за насрочване на опис на движими вещи, искане за извършване справки и налагане на запори върху откритото имущество. Тези изпълнителни действия прекъсвали давността, като искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му били предприети от ЧСИ. Кредиторът, в случай че с процесуална активност поддържал висящността на изпълнителния процес, не следвало да бъде санкциониран поради евентуално бездействия на съдебния изпълнител. Съгласно ЗМДВИП давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и продължил за тече, считано от 22.05.2020 г. Излага, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително действие, което прекъсвало давността.

Когато в хода на изпълнението било направено искане за прилагане на изпълнителен способ след настъпването на перемпцията, съдебният изпълнител не можел да откаже да го изпълни, а следвало да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсвало давността независимо дали е било образувано ново дело. Ако искането на кредитора било направено своевременно, но изпълнителното действие не било предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависела от волята на кредитора, то давността се считала за прекъсната с искането.

Относно твърденията на ищцата, че вземанията за лихвите били погасени с тригодишна давност, ответникът твърди, че погасителната давност по договор за заем била петгодишна и лихвите се погасявали с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, като в подкрепа на това била и установената практика, че вземанията, за които бил издаден изпълнителен лист, се погасявали с петгодишна погасителна давност. Датата, от която започва да тече 5-годишната давност за вземанията бил крайният акт на съда, а именно издаването на изпълнителния лист. В случай, че бъде прието, че ищцата не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, моли да бъде прието приложеното към отговора на исковата молба уведомление за прехвърляне на вземания като уведомление по смисъла на чл.99 от ЗЗД.

5

Към делото е приложен в цялост препис от изп.д.№ 1648/2010г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824.

Районният съд с постановеното решение е отхвърлил иска, приемайки въведените доводи и възражения на ищеца за неоснователни.

С подадената въззивна жалба от С. Б. П. са направени възражения, че решението е неправилно. По-конкретно излага доводи, че процесното задължение произтича от договор за потребителски паричен кредит от 03.07.2009 г., като между страните няма спор, че последното реално действие по договора, доведено до знанието на длъжника, е извършено преди повече от пет години, а именно възбрана вписана на 30.06.2016 г. за имот в село *****.

Въпреки това първоинстанционният съд бил приел, че кредиторът „е поддържал процесуална активност", което само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността. Възразява се, че Районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.116 от ЗЗД. Цитира разпоредбата на чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва само при признаване на вземането от длъжника; предявяване на иск или възражение; предприемане на действия за принудително изпълнение. Поддържа, че в случая, нито една от тези хипотези не е налице по делото. Счита, че Районният съд неправилно е приел, че „процесуална активност" на кредитора представлява основание за прекъсване на давността. Поддържането на вътрешни счетоводни операции, прехвърляния на вземания, служебни справки, изпращане на неполучени уведомления и други едностранни действия на кредитора нямат правна стойност за прекъсване на давността. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ВКС, което постановява, че само изпращане на съобщения, покана за доброволно изпълнение, уведомление за насрочен опис без да е извършен реално не прекъсват давността. Срокът се прекъсва само от реално изпълнително действие, което в случая не е извършено. Акцентира, че по изпълнителното дело единствено реално изпълнително действие прекъсващо давността е наложена възбрана от 30.06.2016 г., както бе посочено по-горе, започнала е да тече нова давност, която е изтекла на 30.06.2021 г. Дори и да добавим 2 месеца и 7 дена за периода от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г за обявяване на извънредно положение. Новата крайна дата за изтичане на давността е 07.09.2021 г. Действието, водещо до прекъсване на давността, трябва да бъде адресирано до длъжника и да достигне до неговото знание.