Решение № 98 от 13.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Петя Попова при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605599 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 12.07.22г. по Н .0 .X .Д . № 21584 / 17 г . на CPC, НО , 7 с - в е признал подсъдимия А. Т. Д. за невиновен в това, че на 20.05.17г. около 02:00 часа в гр. София, ж.к.

„Студентски град”, пред заведение „Б.”, скачал с отскок върху левия крак на пострадалия А.

В. К., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата малкопищялна кост със съблуксация на лявата глезенна става, реализирала медикобиологичната характеристика трайно затруднение в движението на левия долен крайник, като е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил протест от СРП и допълнение към него , в които се излага, че първоинстанционният съдебен акт е необоснован,неправилен и незаконосъобразен.Посочва се, че авторството на деянието е несъмнено доказано от показанията на свидетелите А. К., Г.А., А. Т. и Ц.Ц.. Изтъква се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че пострадалият е бил блъскан на два пъти от подсъдимия, като последният се е защитавал по тези факти, поради което първоинстанционният съд е имал основание да признае подсъдимия за виновен в извършването на по-леко наказуемото престъпление по чл.133, пр. 2-ро от НК. Моли се за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за виновен.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от повереника на ЧО А. К.- адв. С., с която се иска отмяната на постановената присъда и осъждането на подсъдимия по внесеното обвинение.

В разпоредително заседание от 21.12.2022г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и 1 събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа подадения протест и допълнението към него, като счита че присъда е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение при ценените доказателства по делото.

Излагат се допълнителни аргументи в тази насока.Пледира да се отмени присъдата на първоинстанционният съд, като подсъдимия бъде осъден по внесеното обвинение спрямо него, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание „Глоба“.

Повереника на ЧО А. К.- адв. С. излага, че от доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че именно подс.Д. е извършител на инкриминираното деяние. Описва в подробности хронологията подкрепена със свидетелските показания на св.

К.а, св. Т., както и дадените такива от самият А. К.. Моли съда да отмени поставената от СРС оправдателна присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимият Д. за виновен, като по преценка на съда престъпното деяние да бъде преквалифицирано по чл.133 НК, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание „Глоба“.

ЧО А. К. посочва, че неправилно първостепенният съд е оправдал подсъдимия, тъй като той е виновен за нанесените му травми.

Упълномощеният защитник на подс. А. Д. – адв. М. Х. пледира да се потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна. Посочва, че обвинението не се доказва по несъмнен начин от събраните доказателствата по делото.

Подсъдимият А. Д. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставената му от съда право на последна дума моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. Т. Д. е роден на **** г. в гр. Дупница, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, живущ в гр. Дупница, ж.к. ****, с ЕГН **********.

На 19.05.2017 г. вечерта след 19:00 часа в гр. София св. Г.А. празнувала рождения си ден (рождената й дата била 16.05.) в ресторант „Б.”, намиращ се в ж.к. Студентски град. В заведението същата била заедно с тогавашния си приятел, с когото живеела на семейни начала, в лицето на ЧО А. К., св. В. К.а (дъщеря на ЧО К. от предишен брак), както и други приятели и кО.и в лицето на свидетелите М.Ц., Ц.Ц. и А. Т.. По същото време, съгласно приложено извлечение за инструктаж, единствен охранител в ресторант „Б.“ бил св. С.Д..

Същият осъществявал охрана в заведението по силата на трудов договор № 4110/24.03.2017 г., сключен с „ВТА“ ООД, с управител св. Д.М.. Почти всички присъстващи на празненството употребили алкохол като до полунощ ЧО К. бил изпил около 200 грама концентрат, а св. Т. - три големи уискита. В един момент св. А. и св. Т. започнали да танцуват и да демонстрират твърде голяма интимна близост помежду си, което подразнило ЧО К.. Последното било възприето лично и от св. Д..

Около 02:00 часа на 20.05.2017 г. компанията тръгнала да се разотива като пред заведението емоционално нараненият ЧО К. разменил остри реплики със св. Т., чути и от св.

А.. В резултат на това двамата влезли във физическа разправа и започнали да си нанасят удари по лицата и телата. Това станало в присъствието на свидетелите А. и К.а.

Междувременно неустановено по делото лице притичало в заведението и съобщило на св. Д. за възникналия конфликт и за това, че се чупел инвентар.

2

Св. Д. веднага излязъл пред заведението и възприел как на тротоарното пространство, отделено от пътното платно с ниски бетонни топки с височина от около 30 см., от едната страна, и с жив плет от сградата на заведението, от другата страна, ЧО К. и св. Т. си нанасят удари с юмруци по телата и лицата и се блъскат. Св. Д. се приближил и се опитал да издърпа ЧО К., но последният машинално му нанесъл удар с ръка в лицето. Също инстинктивно св.

Д. отвърнал и ударил със силен шамар по лицето на ЧО К.. В резултат на това, както и поради обстоятелството, че бил видимо алкохолно повлиян, ЧО К. се завъртял около оста на тялото си, преминал през живия плет, а после стъпил неволно върху бетонната топка, отделяща тротоара от пътното платно. Стъпвайки върху тази бетонна топка, ЧО К. се спънал и паднал по гръб върху пътното платно зад паркиран автомобил. При падането същият извикал „Ох, крака ми“ и това било чуто от св. Д. и св. Т.. От гледката и от стреса св. А. припаднала в непосредствена близост до пострадалия, където останала да лежи в разстояние на около 1-2 минути. През това време св. Д. отишъл да донесе часа вода на припадналата, а св. Т. се надвесил над нея да й оказва помощ.

Малко по-късно св. Т. си тръгнал, св. Д. се прибрал обратно в заведението, а ЧО К. бил поставен да седне на стол пред заведението за известно време. Впоследствие св. Ц. закарал с автомобила си ЧО К. за оказване на медицинска помощ в „Пирогов. Последният бил придружен от св. Ц.а и св. А..

Видно от заключението на изготвената в рамките на съдебното следствие тройна СМЕ, с участието на съдебен лекар, специалист по образна диагностика и ортопедтравматолог, в резултат на горепосочения инцидент на ЧО К. било причинено увреждане, изразяващо се в счупване на лявата малкопищялна кост със сублуксация на лявата глезенна става, довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник. Причиненото увреждане на глезена било получено изключително по индиректен механизъм, чрез усукване на глезенната става. В с. з. вещите лица поотделно и еднопосочно уточняват, че при подобен вид травми ходилото трябва да е фиксирано към земната повърхност, за да се получи усукването и спираловидната травма. ВЛ К. (ортопед-травматолог) е категоричен, че механизмът на причиняване на травмата бил 100 % индиректен (характерен при подхлъзване от цял ръст и загуба на равновесие) и не може да се дължи на скачане върху глезена, тъй като при този директен механизъм се получавали открита фрактура, раздробяване на костите и разкъсване по кожата, каквито находки в случая липсвали.

ЧО К. подал съобщение в 07 РУ - СДВР за горепосочения инцидент на 30.05.2017 г. Според показанията на св. Д. в рамките на съдебното следствие, ЧО К. пращал хора в местоработата му в дните след инцидента с идеята да се разправят е него. Св. Д. говорил за това със свой началник (неназован поименно и неустановен по делото), който го посъветвал да не споменава за участието си в инцидента. Впоследствие от св. Д. били поискани различни суми пари, за да бъда „уреден“ въпросът и да не се сигнализират правоохранителните органи, но св. Д. отказал. В хода на съдебното следствие св. Д. изцяло се отказва от дадените от него показания в рамките на ДП.

При осъществено в рамките на ДП разпознаване по снимки от 09.11.2017 г. ЧО К. посочил снимката (в лице) на подс. Д., като лицето, което на 20.05.2017 г. около 02:00 часа му нанесло побой, съборило го на пътното платно, ритал го с ритници в гърба и с два крака два или три пъти му скочил в областта на глезена на левия крак.

При осъществено в рамките на ДП разпознаване по снимки от 14.11.2017 г. св. Т. посочил снимката (в лице) на подс. Д., като лицето, което на 20.05.2017 г. около 02:00 часа изблъскало заедно с друг охранител с голяма сила ЧО К., в резултат на което последният паднал на пътното платно и извикал „Счупихте ми крака“. На същата дата при друго разпознаване по снимки св. Т. не разпознава снимката на св. Д. като участвал в инцидента.

При осъществено в рамките на ДП разпознаване по снимки от 20.11.2017 г. св. В. К.а посочила снимката (в лице) на подс. Д., като лицето, което на 20.05.2017 г. около 02:00 часа заедно с друг охранител изблъскали баща й, в резултат на което той паднал на тротоара.

След това подс. Д. започнал да рита ЧО К. с шутове в областта на кръста и краката и започнал да скача върху краката му с отскок, като с двата крака се приземявал върху глезените и прасците му, при което ЧО К. извикал „Ей, спри, счупи ми кракът“, на което охранителят отговорил: „Млъквай да не ти счупя и другия крак“.

3

По време на горепосочения инцидент от 20.05.2017 г. подс. А. Д. работил като охранител на заведение „И.“, намиращо се в близост до ресторант „Б.“, по силата на трудов договор № 74/07.02.2017 г„ сключен с „ВТА С.С.“ ЕООД, с управител Г.Л.. Съгласно списъка за охранители, на обекта „И.“, освен подсъдимия, като охранители работили и свидетелите В.И., М. М. и О. С.. Свидетелите И. и М. уточняват в с. з„ че дискотека „И.“ била през една улица и паркинг от заведение „Б.“. Във въпросната вечер на инцидента двамата само били чули за подобен инцидент (св. М. го бил чул от св. Д.), на не са се намесвали. Двамата отричат подсъдимият Д. да е бил заедно с тях на смяна въпросната вечер, като св. М. уточнява, че първоначално бил посочил малкото име на подсъдимия, защото полицаите му казали, че той бил на смяна и такава трябвало да се впише. Св. С. въобще няма спомен кой е бил дежурен през инкриминираната нощ и не знае за случая.

На ДП е било установено, че не се съхраняват записи от охранителни камери, в чийто обсег да е попаднал и да е бил заснет горепосочения инцидент от 20.05.2017 г. пред ресторант „Б.“.