Решение № 1161 от 23.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. **** 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20231110150736 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „*****“ ЕАД срещу Д. С. С. и Ц. С.

С., действащ чрез своята майка и законен представител ************, с която са предявени искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност – всеки ответник по 1/2, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр.

***********, с абон. № 189125, а именно: 379.53 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.; 58.75 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г.; 23.14 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното плащане; 5.81 лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 28.09.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответниците са придобили качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния имот като наследници по закон на починалия негов собственик, като към възникналото договорното отношение са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че е доставил през периода топлинна енергия за имота, но не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „***********” ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника Д.

С. С..

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника Ц. С. С., действащ чрез своята майка и законен представител ************, с който оспорва исковете 1 по основание и размер. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и извършването на услугата дялово разпределение за имота през исковия период. Твърди, че в имота не е консумирана топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода, защото той е необитаем, а и радиаторите са затапени, като единствено в банята има щранг лира.

Възразява, че отчетът на консумираната топлинна енергия е неправилен, както и дяловото разпределение е извършено неправилно, включително не са отчетени правилно загубите от топлоотдаване и идеалните части от общите части на сградата за всеки собственик на самостоятелни обекти. Релевира възражение за погасяване на задълженията чрез плащане.

Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Поради неоснователност на главните искове оспорва и акцесорните претенции. Оспорва ги и поради това, че е налице забава на кредитора относно задължението му за издаване на фактури и тяхното връчване, която освобождава ответника от собствената му забава. Иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение оспорва и при твърдения, че не е изпаднал в забава, защото не е предвиден срок за плащане на това задължение. Счита, че не дължи разноски по делото, защото плащането е извършено преди получаване на препис от исковата молба.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „***********“ ООД изразява становище, че исковете са основателни.

Предявен е от Ц. С. С., действащ чрез своята майка и законен представител ************, срещу „*****“ ЕАД насрещен иск за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 20 лв., недължимо платена от него сума за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за апартамент № 99, находящ се в гр. ********** с абон. № 189125, за периода от м. 03.2019 г. до м. 02.2024 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата от 20 лв. е платена от неговата майка и законен представител ***** от негово име и за погасяване на негови задължения за процесния имот, но тя надхвърля по размер дължимите от него при правилно разпределение на топлинната енергия /включително при отчитане на загубите на топлинна енергия по трасето и на общите части между етажните собственици/ суми за реално доставена топлинна енергия в имота и за дялово разпределение, поради което подлежи на връщане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната искова молба, с който насрещният иск е оспорен като неоснователен. В същия документ е инкорпорирано и становището на „*****“ ЕАД в качеството на ищец по отношение на отговора, подаден от Ц. С. С.. Оспорва твърденията за неправилно отчитане и разпределение на топлинната енергия в сградата, включително за процесния имот. Сочи, че липсата на действащи радиатори в имота не прави сумите за дялово разпределение недължими, като се позовава на разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ. По отношение твърдението за плащане по неговите искови претенции сочи, че извършените плащания са били съобразени в първоначално заявената претенция, а представените фискални бонове са неотносими, защото касаят последващ период. Изтъква, че клиентът е обвързан от Общите условия за продажба на топлинна 2 енергия за битови нужди от „*****“ ЕАД на клиенти в гр. **** влезли в сила през 2016 г., в които е предвиден срок за плащане, с изтичането на който той изпада в забава. Моли за уважаване на неговите искове и отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

1. По исковете на „*****“ ЕАД:

Предявени са осъдителни искове за цената на доставена топлинна енергия и на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия и за мораторните лихви върху тях. С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В настоящия случай писмените доказателства на л. 20 – 22, л. 147 – 148 и л. 152 обосновават извод, че до 02.01.2019 г. процесният имот е бил собственост на ***** С., който го е придобил по силата на покупко-продажба на 14.12.2018 г., а след смъртта му върху имота е възникнала обикновена дялова съсобственост при равни квоти съгласно чл. 5, ал. 1 ЗНасл между неговите синове – ответниците по делото. Не се твърди и не се доказва извършено от ответниците разпореждане с правото им на собственост преди или по време на исковия период, поради което съдът приема, че и през него те са били съсобственици на имота, всеки от тях притежаващ по 1/2 ид. ч. от него. При тези факти съдът намира, че те в качеството си на съсобственици са материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в имота през исковия период, съответно на правата си в съсобствеността. Този извод не се влияе от 3 обстоятелството дали те живеят в имота, поради което представеното от ответника Ц. С. С. писмено доказателство на л. 149, сочещо наличието на различен регистриран настоящ адрес, е неотносимо.

Предвид изложеното съдът приема, че между „*****“ ЕАД и ответниците е възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 189125.

Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****“ ЕАД на клиенти в гр. **** одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Ответникът Ц. С. С. изрично оспорва реалната доставка на топлинна енергия и нейната стойност. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и остойностяване на доставената топлинна енергия през процесния период, са представени от третото лице – помагач протоколи за отчет на уредите и изравнителни сметки за исковия период и е прието заключението на основната съдебно-техническа експертиза.

Щом ответникът Ц. С. С. представя по делото протоколи за отчет, които са идентични с представените от третото лице – помагач такива, като последните са подписани за абонат и не са оспорени, съдът намира за неоснователно възражението му, че отчетът на консумираната топлинна енергия е бил неправилен.

Заключението на основната съдебно-техническа експертиза съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано по отношение на задачите, касаещи предявените от „*****“ ЕАД искове. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерите в абонатната станция през исковия период са били изправни, тъй като са преминали проверки, които макар и понякога да са извършвани след законовия срок, винаги са приключвали със заключение за съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „***********“ ООД. През исковия период по исковете на „*****“ ЕАД е бил осигурен достъп до имота за отчет и главните отчети са подписани. Радиаторите в имота са били демонтирани, а сумите за отопление на имот са формирани единствено от стойността на топлинната енергия, отделена от щранг-лира без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която фирмата за дялово разпределение начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията на вещото лице съвпадат с отразеното в изравнителните сметки. В имота има 1 бр. водомер за топла вода, но топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е ползвана.

Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени.

4

Възражението на ответника Ц. С. С., че дяловото разпределение е извършено неправилно, включително поради това, че не са отчетени правилно загубите от топлоотдаването и идеалните части от общите части на сградата за всеки собственик на самостоятелни обекти, е неоснователно. Противното се установява от заключението на основната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в съответствие с изричните указания на съда е проверило всички намиращи се както при ищеца, така и при третото лице – помагач, документи, относими към поставените му задачи, като ответниците не представят по делото, нито сочат като намиращи се при трето лице, различни документи, чиято проверка да е необходима за отговор на задачите. Ето защо съдът счита, че заключението касателно исковия период по исковете на „*****“ ЕАД е изготвено въз основа на всички относими документи, които вещото лице е интерпретирало с прилагане на специалните му знания от областта на топлотехниката, за да отговори на поставените му задачи. Въз основа на него съдът достигна до извод, че дяловото разпределение през исковия период е било правилно извършено.