Решение № 473 от 30.10.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Пещера, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240100724 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК вр.с чл.11,т.10 от ЗПК.Предявен е и иск по чл.55 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В. Р. В. от с.Нова махала,Пазарджишка област , чрез процесуалния й представител адв.И. против ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД с ЕИК 175330437 ,със седалище и адрес на управление:гр.София,район Триадица,бул.“Витоша“ №146(сграда А),Бизнес център България и против ответника „АЙ ТРЪСТ“ЕООД с ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление:гр.София, район Триадица,бул.“Витоша“ № 146(сграда А),Бизнес център България,в която твърди,че между ищцата и „Кредисимо“ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 3031860 от 22.08.2024 година ,по силата на който дружеството предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 300 лева.В договора били разписани следните параметри:размерът на лихвения процент по кредита ,а именно 40% и размерът на ГПР от 48,21%.На същата дата бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между ищцата в настоящото производство и втория ответник,по силата на който поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“,за да 1 отговаря пред кредитора „Кредисимо,“ солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения ,срещу дължимо от потребителя възнаграждение.С оглед на горното се твърди,че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора от 48,21%,с което потребителят е бил заблуден и това е довело до неравноправност в уговорката за ГРП и оттук до последиците предвидени в чл.22 от ЗПК-нищожност на кредитната сделка ,поради липса на задължителен реквизит от съдържанието договора за потребителски кредит по чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Съгласно договора за потребителски кредит под № 3031860 потребителят можел да сключи договор за поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението.В чл.4,ал.3 от договора и чл.4 от раздел четвърти на ОУ е предвидено че кредиторът одобрява заявлението в 14 дневен срок от подаването му в случаите когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаване на заявлението в случаите на предоставено обезпечение.Сочат още ,че ищцата в качеството й на кредитополучател поради спешна нужда от финансов ресурс е избрала обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство като поръчителят е бил определен от кредитора ,поради което е бил сключен и договор за поръчителство с втория ответник по настоящото дело ,за което потребителя е дължал на поръчителя възнаграждение в размер на 159.20 лева,платимо като добавка към падежната вноска.Сочи се още ,че преддоговорно задължение на кредитора е да направи финансова оценка на кредитоспособността на кредитополучателя имащо за цел да предпази потребителите от свръх задлъжнялост и неплатежоспособност.На практика клаузата за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с Директива 2008/48 като на практика е налице допълнително увеличение на размера на задълженията на потребителя.Твърди се още,че при сключване на договора за кредит ищцата е действала като ФЛ и като такава има качеството на потребител ,а самият договор представлявал договор за предоставяне на потребителски кредит като за неговата валидност и последици важат специалните изисквания на ЗПК.Счита ,че договорът е нищожен на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.26,ал.1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановени императивни правила.В процесния договор само формално бил посечен размерът на ГПР,като дължимото по договора за предоставяне на поръчителство 2 възнаграждение не е включено при изчисляване на ГПР.Обстоятелството ,че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден обосновавал извод,че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.По този начин кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР(въпреки ,че възнаграждението е било включено в погасителния план).

Моли да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 3031860 от 22.08.2024година сключен между „Кредисимо „ЕАД като противоречащ на императивните разпоредби на ЗЗД,ЗПК, ЗЗП,както и решение за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство ,сключен с „Ай тръст“ЕООД във връзка с обезпечаване на договор за предоставяне на кредит № 3031860 от 22.08.2024 година като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД,ЗПК и ЗЗП.

Моли да бъде осъдено ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД гр.София да заплати на ищеца сумата от 50 лева ,представляваща платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 3031860 от 22.08.2024 година, както и сумата от 50 лева заплатено без основание възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство под № 3031860 от 22.08.2024 година.Претендират се и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства

В указания от съда срок ответникът „Кредисимо „ЕАД гр.София е депозирал писмен отговор ,в които е изразил становище за недопустимост на предявените искове ,поради липса на правен интерес.Не оспорва обстоятелството ,че между страните по делото е съществувал валидно сключен договор за потребителски кредит ,по силата на който на ищцата в качеството й на кредитополучател е била заета сума в размер на 300 лева ,която е следвало да се върне в срок от 9 месеца,при фиксиран ГЛП от 30% и ГПР от 34,52% или общо сумата от 339.49 лева.Сочи се още ,че ищцата е погасила задълженията си по договора доброволно и предсрочно като не е заплатила в пълен размер договорената възнаградителна лихва.Сочи още ,че по договора ищцата е внесла сумата от 368 лева,която е разпредЕ. както следва :сумата от 300 лева за възстановяване на предоставена главница;сумата от 11.44 лева за 3 възнаградителна лихва по договора и сумата от 51.37 лева за погасяване на задължението към „Ай тръст“ЕООД за предоставено поръчителство.Останала била неиздължена сума от 5.19 лева,но същата не се търсила от кредитодателя.Не оспорват обстоятелството ,че при изчисляването на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство дължимо и платимо на „Ай тръст“ ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК.В случая единствения разход включен в ГПР е договорената възнаградителна лихва.Сочи се още ,че сключването на договор за предоставяне на обезпечение не е било задължително условие за получаване на кредит като освен това размерът на възнаграждението за поръчител не било известно на кредитодателя при сключване на договор за кредит,поради което не е налице нищожност на договора за предоставяне на кредит.Моли да се постанови решение,с което да се отхвърлят предявените искове и се присъдят на ответника направените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор и от ответника „АЙ тръст“ ЕООД гр.София ,в който са изложени сходни твърдения като в отговора на първия ответник.Моли да се отхвърлят исковете с присъждане на разноски.

С протоколно определение от 08.10.2025 година постановено по делото е допуснато изменение в размера на предявения иск от 50 лева недължимо платена възнаградителна лихва на 11.44 лева,както и изменение на претенцията за връщане на сумата от 50 лева недължимо платено възнаграждение за поръчител по договор за поръчителство към договор за кредит на 51.37 лева

Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства : договор за потребителски кредит № 3031860 от 22.08.2024 година,ведно с Приложение № 1 ,Общи условия за предоставяне на кредит;договор за поръчителство от 22.08.2024 година,ведно с Приложение № 1 към договор за поръчителство се установява ,че на 22.08.2024 година между „КРЕДИСИМО“АД от една страна в качеството му на кредитодател и В. Р. В. от друга страна , в качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор ,по силата на който

4 кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер и при условия посочени в договора под условието ,че заявлението посочено от кредитополучателя е одобрено.Съгласно клаузите на договора кредитополучателят е поел задължение да посочи в заявлението обезпечение на кредитора ,което е : 1./банкова гаранция съгласно ОУ в срок от 10 дни от подаване на заявлението ; 2./да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице„Поръчител“ в срок от 48 часа от подаване на заявлението В чл.4,ал.3 от договора е предвидено ,че ако заявителят бил заявил кредит без обезпечение ,то заявлението се разглеждало в срок от 14 дни.Неразделна част от процесния договор е приложение № 1 ,в което е разписано ,че общият размер на предоставения кредит е 300 лева за срок от 9 месеца,като общия размер на дължимата сума от кредитополучателя е 339.49 лева ,при лихвен процент на кредита от 30.00% и ГПР по кредита от 34.52%.

На 22.08.2024година е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД в качеството на поръчител и В. Р.

В. в качеството й на потребител, по силата на който поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“,по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя възникнали съгласно договор за потребителски кредит и за всички последици от неизпълнение на задълженията на потребителя по договор за потребителски кредит,като за поемане на задълженията потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 216.44 лева посочено в приложение № 1, неразделна част от договора за предоставяне на поръчителство ,което се заплаща на датата на падежа на кредита.Съгласно клаузите на договора поръчителят е финансова институция ,вписана в регистъра на финансовите институции по чл.3а,ал.1 от ЗКИ при БНБ,чиято основна дейност е извършване на гаранционни сделки,а и в случай,че поръчителят е получил от Кредисимо предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя.Договореното по договора възнаграждение за предоставяне на поръчителство се заплащало по банкова сметка на поръчителя като „Кредисимо“ е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство,както и всички други вземания на поръчителя по този

5 договор.

В отговора на исковата молба първият ответник признава ,че по договора е постъпило плащане от кредитополучателя в размер на 368 лева ,с което е погасена главница ,възнаградителна лихва и част от възнаграждението за поръчител като се признава още ,че възнаграждението за поръчител не е било включено в ГПР по договора за предоставяне на потребителски кредит.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установи ,че на 22.02024 година между "Кредисимо“ ЕАД и В. В. е сключен договор за потребителски кредит № 3031860 по силата на който първия ответник в качеството на кредитор се е задължил да предостави на ищеца в качеството й на кредитополучател заем в размер на 300 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора заетата сума чрез месечни вноски ,включваща главница и лихва.

Страните не спорят ,а това се установява и от събраните по делото доказателства ,че на дата 22.08.2024година е бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“ЕООД и В. В. ,с който поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“,по силата на който да отговаря пред кредитодателя солидарно, с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя възникнали съгласно договор за потребителски кредит и за всички последици от неизпълнение на задълженията на потребителя по договор за потребителски кредит,като за поемане на задълженията потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 216.44 лева.