Решение № 4640 от 18.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4640 гр. Пловдив, 18.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330108316 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Ищецът И. Х. Г., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „*************“ № ****, вх. ***, ет.

***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Д. Б. е предявил против „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Васил Калчев”, бл. 58, офис 6, представлявано от управителя А. Д. С., обективно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 50 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем от *********г., сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по същия договор, поради нищожност на горепосочените клаузи и на целия договор, като протИ.речащи на добрите нрави и сключени в протИ.речие със закона.

Претендира и законна лихва върху тези суми от завеждане ИМ, както и разноски.

С писмена молба от **********г. е поискано от ищеца и в първото съдебно заседание е допуснато увеличение на исковете, както следва: искът за недължимо платена договорна лихва е увеличен от 50 лева на 484, 29 лева (четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки), а искът за недължимо платена неустойка – от 50 лева на 1118, 72 лева (хиляда сто и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки).

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от ********* г., по който ищецът получил в заем сумата от 3000 лева, при договорна лихва - 41, 16 %, в размер на 537, 63 лева, при ГПР – 49, 89 %. Съгласно договора, се предвиждала неустойка 1 поради непредоставяне на обезпечение, в размер на 1338, 57 лева, платима разсрочено на вноски.

Всички суми трябвало да се платят на 9 вноски, месечни, по 541, 80 лева всяка, в периода ************г.

Твърди се ищцата към момента да е заплатила всички суми по договора.

Твърди се, че договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- поради непосочване на лихвения процент и на условията по прилагането му. Отделно от това, имало нарушение и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК- не се посочвала общата дължима сума по кредита.

ГПР трябвало да включва всички разходи по кредита, но тук не се съдържало възнаграждението за неустойка и така се заблуждавал потребителя за действителния размер на дължимото. Наред с това, ГПР бил в размер над 50 %, т.е. бил в размер повече от максимално допустимия по чл. 19 ал.

5 от ЗПК. Всичко това правело договора недействителен, а при условията на евентуалност се твърди, че клаузата за неустойка била нищожна, поради протИ.речие с добрите нрави и закона.

Клаузата за неустойка била и неравноправна, защото размерът на неустойката бил необосновано висок и по този начин се осигурявала сигурна печалба за заемателя за сметка на длъжника. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено в мотивите на решението, че договорът за кредит за недействителен, вследствие на което клаузите за заплащане на лихва и неустойка са нищожни, като се моли да се осъди ответника да върне на ищеца сумите, платени по всяка от тези две нищожни клаузи, като платени при липса на основание.

Претендират се и законна лихва, ведно с разноските по делото.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, чрез негов служител на адреса му на управление. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият не изпраща представител за първото съдебно заседание, за което е редовно призован чрез връчена лично на служител призовка, единствено в изпълнение на указания на съда представя поисканата от ищеца справка, без придружаваща молба и без каквото и да е изявление по съществото на спора. Отделно, изпратена му е преди първото с.з. молбата за увеличение на иска, която също е редовно получена на адреса му и по която също становище не е взето. В първото с.з., проведено на ****** г., не изпраща представител и не взема каквото и да било становище с писмена молба по делото. Няма направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Последиците на чл.

238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на ответника с разпореждането по чл. 131 от ГПК, получено лично от служител на длъжност кредитен администратор, както и отново са били разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника. Във всички горепосочени книжа изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на *********г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, както и е получил съобщение с препис от молбата за увеличение на иска, същият не изпраща представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В това заседание ищецът изрично е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК, като счита иска си не за вероятно основателен, а за изцяло доказан.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на 2 исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба и допълнително и от двете страни писмени доказателства – договор за потребителски кредит между страните от **************г. и справка за извършени плащания по него, се установява, че договорът е нищожен поради това, че не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Оттук- след като целият договор за кредит се явява нищожен, то такава е и конкретната клауза за неустойка по него. При недействителен договор за кредит, кредитополучателят дължи връщане само на чистата сума по него за получена главница, без лихви, такси и неустойки, съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК. При това положение, следва да се приеме, че заплатената по договора за кредит лихва в размер на общо 484, 29 лева и заплатената неустойка в общ размер на 1118, 72 лева – видно от справката от 11.09.2023г., представена от ответника, се явяват платени при липса на основание и подлежат на връщане.

С оглед на горното, следва да се направи изводът, че искът не просто е вероятно основателен, а и изцяло доказан по основание и размер, включително и с представените от ответната страна доказателства.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да върне на ищеца процесните суми.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца. Същите възлизат на сумата от 85, 50 лева (осемдесет и пет лева и петдесет стотинки) - заплатена държавна такса – л.

13 от делото, като следва да се присъдят на ищеца.

Ищцовата страна се представлява от адв. Б., който претендира разноски за адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Видно от договора и пълномощното, същият е приел да осъществи безплатно процесуално представителство на ищеца по този ред, поради което и разноските за адв. възнаграждение за два оценяеми иска в минимален размер, по 400 лева за иск, общо 800 лева (осемстотин лева), следва да се присъдят директно в полза на пълномощника, осъществил защитата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Васил Калчев”, бл. 58, офис 6, представлявано от управителя А.

3

Д. С. да заплати на И. Х. Г., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „Ц*************“ № ***, вх. ***, ет.***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Д. Б. следните суми: сумата от 484, 29 лева (четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки) – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит от *********г., сумата от 1 118, 72 лева (хиляда сто и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки) - недължимо платена по клауза за неустойка по същия договор, поради нищожност на горепосочените клаузи и на целия договор за потребителски кредит от ********г., като протИ.речащи на добрите нрави и сключени в протИ.речие със закона, на осн. чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху двете горепосочени суми от завеждане на исковата молба – ************ г., до окончателното им плащане, както и сумата от 85, 50 лева (осемдесет и пет лева и петдесет стотинки) – разноски по делото.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Васил Калчев”, бл. 58, офис 6, представлявано от управителя А. Д.

С. да заплати на адвокат Д. Г. Б., с личен номер *********, със съдебен адрес: гр. П., ул.

„*************“ № ****, ет.***, офис ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на И. Х. Г., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото в размер на 800 лева (осемстотин лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4