Решение № 2400 от 18.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2400 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330116507 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищецът А. Х. В., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*****“ № ****, чрез пълномощник адв. Т. Т., е предявил против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителите С. Н. и Н. Л., иск за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 1 317, 69 лева, ведно със законната лихва от 30.08.2023 г., посочена в изпълнителен лист № ********** г., издаден на ********** г. по частно гр. дело № 12682/ 2023 г. на ПРС, по който е образувано изпълнително дело № ********* г. на ЧСИ ********** *********, рег. № *******, поради заплащане на същата на 27.06.2025 г.

В исковата молба се твърди, че след подадено от ищеца в качеството му на длъжник по частно гр. дело № 12682/ 2023 г. на ПРС възражение против заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, било образувано производство по чл. 422 от ГПК по гр. дело № 16204/ 2023 г. на ПРС. С решението по делото било установено, че ищецът дължи сумата от 1 317, 69 лева, ведно със законната лихва от 30.08.2023 г., както и разноски в размер на 80, 49 лева.

Решението било потвърдено и от ПОС. Твърди се, че ищецът заплатил на ответника присъдената сума от 1 317, 69 лева на 27.06.2025 г. по банков път, видно от платежно нареждане. В последствие обаче чрез работодателя си получил съобщение за образувано изпълнително дело № ********** г. на ЧСИ *********** **********, рег. № ******, по изпълнителен лист № ********** г., издаден на ******** г. по частно гр. дело № 12682/ 2023 г. на ПРС, сумата по който обаче вече била заплатена. В тази връзка същата се явявала 1 недължима по изпълнителното дело, в който смисъл се моли и за постановяване на решение по спора. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава предявения иск и моли за постановяване на решение при признание на иска. Посочва се още, че била изпратена и молба за прекратяване на изпълнителното дело. Твърди се обаче, че ответникът не бил станал причина за образуване на настоящото производство, защото ищецът не бил подал молба, че е заплатил дължимата по решението сума. Моли в тази връзка да не му се възлагат разноски в процеса на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК. Отделно, прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. В с.з. страната не се представлява и не взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила решение № ********** г., постановено по гр. дело № 16204/ 2023 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, е признато за установено, че ищецът дължи на ответника сума в размер на 1 317, 69 лева- главница по договор за потребителски кредит № ********** г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на решението за присъдената сума е издаден изпълнителен лист рег. № *********** г.

С преводно нареждане от 27.06.2025 г. ищецът е заплатил по банков път на ответника сумата от 1 730, 18 лева, с основание- присъдени суми по гр. дело № 16204/ 2023 г. на ПРС.

Въз основа на изпълнителения лист, ответникът е образувал против ищеца изпълнително дело № ********** г. на ЧСИ ********** **********, рег. № ****, по което на длъжника е връчена ПДИ на 14.10.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по обстоятелството, че въз основа на влязло в сила решение в полза на ответника е била присъдена парична сума, която ищецът трябва да му заплати по договор за кредит. Въз основа на решението е бил издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, но преди това ищецът вече е бил заплатил въпросната сума. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника, с отговора той признава иска и моли именно за постановяване на делото по реда на чл. 237 от ГПК, в който смисъл е и произнасянето на съда.

Макар и с отговора ответникът да признава иска, той обаче не може да се освободи от разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така. Именно поведението на ответника, който въпреки че е получил плащане за присъденото си вземане е завел изпълнително дело за принудително събиране на вече платен 2 дълг, е обстоятелството, което е предизвикало настоящия процес. След получаване на ПДИ ищецът е подал отрицателен установителен иск- че не дължи въпросната сума, поради плащане, като само това е неговата защита, защото точно в подобно исково производство и след влязло в сила съдебно решение той ще може отрече правата на кредитора по издадения изпълнителен лист. В случая не става въпрос за злоупотреба с право, защото иначе това би означавало да не се признава правото на ищеца да търси защита на правата си по исков ред или обратното- да се отрича възможността му въобще да реализира такава.

Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл.

80 от ГПК и са налице писмени доказателства, че са направени- внесена държавна такса в размер на 67, 94 лева/ 34, 74 евро, както и заплатено на пълномощника на страната адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, видно от договора за правна защита и съдействие. По отношение на този адвокатски хонорар още с отговора е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, признанието на иска, събраните доказателства и приключилото дело само в едно с.з., решение на СЕС по дело С-438/ 22, както и с нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, без значение от цената на иска, използвана в случая като ориентир. Съдът намира, че справедливото и адекватно на случая адвокатско възнаграждение по делото възлиза на сумата от 205 евро, колкото следва да се определят на ищеца и да се възложат в тежест на ответника.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.

53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителите С. Н. и Н. Л., че А. Х. В., ЕГН:

**********, от гр. П., ул. „****“ № ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 1 317, 69 лева, ведно със законната лихва от 30.08.2023 г., посочена в изпълнителен лист № ************** г., издаден на ******* г. по частно гр. дело № 12682/ 2023 г. на ПРС, по който е образувано изпълнително дело № ********** г. на ЧСИ ********* ***********, рег. № ********, поради заплащане на същата на 27.06.2025 г.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителите С. Н. и Н. Л., да заплати на А. Х. В., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „******“ 3

№ ***, направените по делото разноски, както следва: внесена държавна такса в размер на 34, 74 евро (тридесет и четири евро и седемдесет и четири евроцента), както и адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 205 евро (двеста и пет евро), определено от съда и намалено поради прекомерност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4