Решение № 305 от 28.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330204900 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление НП № 593/04.08.2023г. на Зам.Кмета „ОРС“ в Община Пловдив, с което на М. Н. Л.- З., ЕГН **********, адрес гр.Р., ул.”П. Б.” №**, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 / петдесет / лева за нарушение по чл.15, ал.7, вр чл.178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят Л. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Община Пловдив, чрез свой представител юрисконсулт оспорва подадената жалба, моли Съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Жалбоподателят Л. на 01.06.2023г. паркирала автомобила си „Опел Грандланд“ с рег.№ *********** в междублоково пространство в гр.П. на ул.“Х. А.“ в близост до №**. Терена върху който се намирало МПС-то било покрито с почва като всъщност следвало да представлява градинка, но поради често използване като място за паркиране, тревното покритие липсвало.

Около 15.50ч наличието на автомобила на посоченото място било установено от свид.З. Г. Т. – КО при Сектор „Общинска полиция“ Пловдив. Същият залепил съобщение за глоба с фиш № 0002502842/01.06.23г. за неправилно паркиране в тревна площ, което залепил на стъклото на автомобила. Срещу него на 07.06.23г. жалб.Л.депозирала жалба като оспорила нарушението. Ето защо срещу нея на 21.06.23г. свид.Т. съставил АУАН № 004267 за горното деяние. Въз основа на този акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на З. Г. Т., разпитан като свидетел в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства представени по делото. По същество фактите не се спорят от жалбоподателя, нито пък излага друго фактическо положение, което да бъде проверено от съда. Ето защо и настоящата инстанция кредитира с доверие показанията на актосъставителя като логични и непротиворечиви.

При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно актосъставителя и административнонаказващият орган са квалифицирали нарушението и са го подвели под съответната материално правна норма – чл. 15, ал.7 от ЗДвП, съгласно която забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че всъщност мястото не представлявало градина, а дори да било такова, то при липсата на тревна растителност, то същият не е действал виновно, поради липсата на субективна страна – вина, като не могъл да разбере, че паркира в тревна площ. От показанията на актосъставителя е видно, че тротоара е отделен с бордюр от пътното платно като вместо с плочки самия тротоар също бил асфалтиран. Съответно от края на асфалта му пък започвала градинката с почвена настилка, а самата тя била отделена някога с изправени плочки от тротоара, които обаче към момента на нарушението били 2 изпочупени или липсващи на места от често паркиране на МПС. Следва да се посочи, че и така очевидно става ясно за непредубедено лице, че паркирането при тези условия се извършва в площ предназначена за озеленяване т.е. градинка. Възможно е по най-различни причини като например скорошно засяване, неподходящи климатични условия и т.н. все още да няма избуяла растителност, но това не променя факта, че видимо мястото е отредено за озеленителна цел. Обстоятелството, че традиционно на това място паркират МПС, също видно от показанията на актосъставителя, не освобождава останалите членове на обществото от задължението да спазват нормата на закона забраняващ това. Всъщност именно чрез средствата на административната санкция би могло да се прекрати подобна практика. На следващо място настоящата инстанция не споделя възраженията на жалбоподателя за недостатъци в съдържанието на фиша с № 0002502842/01.06.23г., тъй като дори да има такива, в настоящото производство не той е обект на контрол, а процесното НП, съответно косвено АУАН, въз основа на който е издадено първото. А в процесния казус няма допуснати нарушения, които да са опорочили същите. Ясно е описано вмененото нарушение като време, място и начин на извършване, както и личността на нарушителя.

От своя страна правилно наказващия орган е приложил и санкционната норма , а именно чл.178е, ал.1 от ЗДвП. За физически лица предвидената като вид санкция е „глоба“, а размера следва да е от 50 до 200лв. Наложената такава е на минимума, поради което не може и да бъде намалено.

Не се установиха при извършената служебна проверка допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на процесното НП.

С оглед потвърдителното решение, предвид направеното своевременно искане от представителя на въззиваемата страна, то следва на Община Пловдив да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата инстанция намира, че такива в минимален размер – 80 лева, са напълно съответни и справедливи. Тези разноски следва да са в тежест на жалбоподателя съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 593/04.08.2023г. на Зам.Кмета „ОРС“ в Община Пловдив, с което на М. Н. Л. - З., ЕГН **********, адрес гр.Р., ул.”П. Б.” №**, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 / петдесет / лева за нарушение по чл.15, ал.7, вр чл.178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

ОСЪЖДА жалбоподателя М. Н. Л. - З., ЕГН **********, адрес гр.Р., ул.”П.

Б.” № ** да заплати на Община Пловдив сумата от 80 лева разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАдм.С по реда на глава ХІІ от АПК и на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4