Определение № 2922 от 28.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2922 гр. Варна, 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501509 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Образувано е по възражение с правно основание чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК подадено от А. Б. Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.***, против издадената Заповед за изпълнение №261275/18.02.2021г. на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2243/2021г. по описа на РС Варна.

С възражението се поддържа, че длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на 27.03.2023г., когато му е връчено съобщение за образуваното въз основа на нея изп.д.№240/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№883 в КЧСИ. Поддържа се, че длъжникът не е надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение и не е получавал никакви съобщения, поради което е неправомерно лишен от възможността да подаде възражение против нея. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.38 от ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респективно на настоящия или постоянния адрес на адресата. Излага се анализ на разпоредбите на чл.43, чл.45 и чл.46 от ГПК вр. с чл.89, ал.1 и ал.3 от ЗГР, крайният извод от който е, че в случай на невъзможност за лично връчване, която невъзможност следва изрично да е отразена от длъжностното лице, съобщението може да се връчи само на лице, което е съгласно да го приеме и което живее в едно жилище с адресатът, без да е задължително то да е член на неговото домакинство.

Твърди се, че в процесния случай съобщението за издадената заповед за изпълнение е било връчено на адрес в ***, без да е ясно защо именно на този адрес, следва да бъде уведомен длъжникът при положение, че заявителя е посочил адрес за уведомяването му в с.Ц.. Твърди се още, че в съобщението е посочено, че е връчено на 17.03.2021г., чрез пълнолетно лицеИ.Я.Х.-близък, без да е изяснено кое е това лице и какво е правило на посочения адрес.

1

Поддържа се, че въпросното лице не е уведомило адресата за полученото съобщение. Твърди се, че във върнатия отрязък от призовката не е отразена невъзможността длъжностното лице по призоваване да осъществи лично връчване на адресата. Ето защо се поддържа, че не са били налице предпоставките за осъществяване на процедурата по чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Поддържа се, че нередовно извършеното процесуално действие е равносилно на неизвършено действие, поради което е налице възможността за упражняване право на защита от страна на длъжника по предвидения в чл.423, ал.1, т.1 от ГПК ред и срок за приемане на възражението му. На следващо място се поддържа, че на 17.03.2021г. длъжника не е пребивавал на адреса в ***. Твърди се, че на този адрес длъжника е живял с жена си, в жилище, което е собственост на нейните родители, но в края на м.януари 2021г. е настъпила раздяла и се наложило той да се изнесе. Твърди се, че за период от около три месеца длъжникът живял при приятел, а след това на квартира. Ето защо се поддържа, че в случая са налице и предпоставките по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК за приемане на възражението. Моли се за приемане на възражението и връщане на делото на районният съд за даване на указания на заявителя по смисъла на чл.415 от ГПК.

Насрещната страна “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, ет.6 представлявано от Лилия Димитрова и Стефан Петков, действащо чрез юрисконсулт В.Ц., е подала отговор на възражението, с който се поддържа становище за неоснователност на същото. Развити са подробни аргументи за редовност на връчването на съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение. Моли се да не се приема подаденото възражение.

За да се произнесе съдът съобрази, следното:

Възражението е подадено от лице с правен интерес, пред надлежния съд, в изискуемата от закона форма, съдържание и приложения, като съобразно неопроверганите му твърденията и ангажираните доказателства, е спазен срока за подаване на възражение по чл.423 от ГПК.

Разгледано по същество възражението е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Районен съд Царево е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, срещу длъжник А.

Б. Е., с адрес в с.Ц.. След изпълнение от съда на вменената му от закона служебна проверка и установяване на адресната регистрация на длъжника, заявлението е изпратено по подсъдност на компетентният да се произнесе съд-РС Варна, където е образувано ч.гр.д.

№2243/2021г. Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение №261275/18.02.2021г. на парично задължение по чл.410 от ГПК. Въпросната заповед е изпратена за връчване на длъжника на регистрираните му към този момент постоянен и настоящ адрес в ***.

Видно е от съдържанието на съобщението за връчване на заповедта за изпълнение, че на 17.03.2021г. длъжностното лице-връчител е посетило адреса в ***, където е извършило връчването на съобщението за заповедта, чрез пълнолетно лице-И.Я.Х., посочено като 2

“близък“.

При тези данни и с оглед доводите на длъжника, съдът намира, че не е налице нередовност на връчването, по следните съображения:

Съгласно чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно.

В конкретния случай връчването на заповедта, е станало при условията на чл.46, ал.1 вр. с ал.2 и чл.43, ал.1 от ГПК, според които когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Другото лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, като лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.

Както вече бе посочено по-горе във върнатата по делото разписка е налице удостоверително изявление на длъжностното лице по връчването, че на регистрираният към него момент постоянен и настоящ адрес на длъжника, е открит негов близък пълнолетен, който е изразил съгласие да приеме съобщението и е поел задължение да го предаде на адресата, в какъвто смисъл е изричният текст на призовката. Факта, че това лице се е намирало на адреса и е приело да получи съобщението, е показателен, че длъжника към този момент не е бил там /което между впрочем не се оспорва от страната/, поради което не се налага изрично отразяване на това обстоятелството /отсъствието/ за да е налице нередовност на връчването. Наред с това действията на лицето при получаване на съобщениетозаявеното от него качество на “близък“ и фактическото му пребиваване на адреса, обуславят извод за това, че получателят е от живущите /домашните/ на адреса, който извод подлежи на опровергаване от страна на оспорващия, каквото доказване не е предприето в настоящото производство.

С оглед горното съдът приема, че при връчването е осъществен фактическият състав на чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК, респективно че е налице редовност на същото.

Неоснователни са доводите на възразяващият длъжник, че доколкото същият не е търсен на адреса, който е посочен по делото на основание чл.38 от ГПК, е налице нередовност на връчването. Заповедното производство е строго формално и със засилено служебно начало, като уреждащите го правни норми, предвиждат специални правила за установяване на адресната регистрация на длъжника, с оглед проверка на възможността да се издаде заповед за изпълнение и спазването на изричната местна подсъдност, като и за редовността на връчването на заповедта. В случая тези правила са спазени, като е предприето връчване на служебно установеният постоянен и настоящ адрес на длъжника, чиято актуалност последният има задължение да поддържа.

Възраженията за отсъствие на длъжника от административно регистрираният му адрес, за който не се спори, че е бил и такъв на пребиваването му, са неотносими към редовността на връчването. На първо място, както вече се посочи на адресата/длъжника е 3 вменено задължение да поддържа актуалност на адресната си регистрация /чл.99 от ЗГР/. На следващо място не всяко отсъствие от адреса, означава трайното му напускане и води нуждата от промяна на адресната регистрация. Освен това в процесното връчване, получилото съобщението лице, е поело задължение да го предаде /съобщи/ на адресата, което може да стане по всякакъв начин, включително и чрез широко възприетите методи на мобилна комуникация.

Тук е мястото да се посочи, че доказателственото искане на длъжника за разпит на двама свидетели за установяване на отсъствието му от адреса, са неотносими и като такива не следва да бъдат уважени, доколкото този факт е ирелевантен за спора, предвид изложените по-горе мотиви за редовност на връчването. Следва да се има предвид, че релевантен за спора би бил факта на неизпълнение на задължението за предаване на съобщението на адресата от приелото го лице, каквито оплаквания не се съдържат в подаденото възражение.

В заключение настоящият състав на съда намира, че са налице всички предпоставки за прилагане на фикционното лично връчване по реда на чл.46, ал.1 и ал.2 вр. с ал.4 от ГПК, респективно че оспореното връчване удовлетворява формалните изисквания на цитираната правна норма и като такова е редовно. Ето защо оплакването на длъжника за неговата порочност, е неоснователно, а искането му за приемане на възражение по чл.423 от ГПК, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА по реда на чл.423 от ГПК възражението подадено от А. Б. Е. , с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.***, против издадената Заповед за изпълнение №261275/18.02.2021г. на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2243/2021г. по описа на РС Варна

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4