Решение № 4338 от 30.09.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4338

Пазарджик, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20267150700637 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Г. И. И., чрез пълномощника– адв. К., срещу Решение № 1012-12-130#1 от 08.05.2026 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-2874-5/02.04.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 11, пар. 3, б. “а“ и чл. 65, пар. 2 от Регламент /ЕО/ 883/2004, е отказано опускането на парично обезщетение за безработица.

В жалбата и представено писмено становище се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане съда да отмени оспореното Решение, претендират се разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, и въз основа доводите, наведени в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.10.2024 г. жалбоподателят подал в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Панагюрище заявление вх. №609-0408 за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като декларирал, че последното му трудово правоотношение с работодател от Малта е прекратено, считано от 01.10.2024 г. Към заявлението били представени преносим документ U1 от Малта; документи удостоверяващи осигурителен стаж в Малта; копие на документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка, а впоследствие и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи в друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи удостоверяващи осигурителен стаж в Малта; преносим документ U1.

С подаденото заявление жалбоподателят поискал да му бъде отпуснато ПОБ, като декларирал, че е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009, както и поискал удостоверяване на осигурителни периоди от Малта за времето; от 01.02.2021 г. до 31.12.2021 г., от 01.01.2022 г. до 31.12.2022г., от 01.01.2023 г. до 31.10.2023 г., от 12.02.2024 г. до 30.06.2024 г. и от 01.07.2024 г. до 30.09.2024 г.

В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС била изискана информация за осигурителните периоди от компетентната институция на Малта.

В ТП на НОИ - Пазарджик били получени структурирани електронни документи (СЕД) U17 №1351948, U004 №1351949 и Н006 №1198270, с които компетентната институция на Малта удостоверила: период на осигурена заетост от 01.02.2021 г. до 31.12.2021 г.; период на осигурена заетост от 01,01.2022 г. до 31.12.2022 г.; период на осигурена заетост от 01.01.2023 г. до 31.10.2023 г.; период на осигурена заетост от 12.02.2024 г. до 30.06.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“ ; брутен доход за периода от 01.02.2021 г. до 31.12.2021 г. (вкл.) в размер на

16102 евро месечно; брутен доход за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. (вкл.) в размер на 24691 евро месечно; брутен доход за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2023 г. (вкл.) в размер на

18628евро месечно; брутен доход за периода от 12.02.2024 г. до 30.06.2024 г. (вкл.) в размер на евро месечно; отговор на искането за информация за пребиваването - държава на пребиваване Малта.

СЕД Н001 №1380671 отново е поискана информация за осигурителен период от 01.07.2024 г. до 30.09.2024 г. получен в ТП на НОИ-Пазарджик СЕД Х003 №1650627 компетентната институция на Малта удостоверила:

-период на осигурена заетост от 01.02.2021 г. до 31.12.2021 г.:

-период на осигурена заетост от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.;

-период на осигурена заетост от 01.01.2023 г. до 31.10.2023 г.; период на осигурена заетост от 12.02.2024 г. до 30.06.2024 г.; период на осигурена заетост от 01.07.2024 г. до 30.09.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 01.02.2021 г. до 31.12.2021 г. (вкл.) в размер на

16102 евро месечно: брутен доход за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. (вкл.) в размер на

24691 евро месечно; брутен доход за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2023 г. (вкл.) в размер на

18628 евро месечно; брутен доход за периода от 12.02.2024 г. до 30.06.2024 г. (вкл.) в размер на

9304 евро месечно; брутен доход за периода от 01.07.2024 г. до 30.09.2024 г. (вкл.) в размер на евро месечно.

С разпореждане №121-00-2874-5/02.04.2026 г., на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 11, §3, б.“а“ и чл. 65, §2от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателят било отказано отпусканото на ПОБ, с аргумент, че е упражнявал трудова заетост в Малта за периода от

01.02.2021 г. до 31.12.2021 г., от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., от 01.01.2023 г. до 31.10.2023г., от 12.02.2024 г. до 30.06.2024 г., от 01.07.2024 г. до 30.09.2024г., което обуславяло наличието на дълготрайна и стабилна трудово-правна връзка с Малта. На основание чл. 61 и по арг. от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б. „а“ от Регламент № 883/2004, в разпореждането е прието, че България не е компетентната държава и няма основание да извършва преценка на правото на ПОБ.

В оспореното Решение е посочено, че Република България като държава-членка на ЕС е обвързана от европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки па Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Регламент ЕО №883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл.3, пар.1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които е и ПОБ /чл.3, пар.1, б.“з“/. Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, §1, която предвижда, че настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) №883/2004, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост; осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. В чл. 11, §1 регламентът определя, че лицата, за които той се прилага, се подчиняват на законодателството само на една държава- членка и това законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент. Общото правило за определяне на приложимото законодателство, валидно и по отношение на обезщетенията за безработица, е формулирано в чл. 11, §3. В буква „а“ и това правило гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава - членка се прилага законодателството на тази държава членка. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Ответникът в оспореният ИАА се е мотивирал и с това, че съгласно чл. 65, §2 напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено. Във връзка с приложението на горецитираната норма от съществено значение се явява определянето на две понятия компетентна държава-членка и държава-членка по пребиваване. Относно първото понятие това по принцип е държавата, в която лицето осъществява дейност като наето лице. В конкретния Малта. Понятието за „пребиваване“ е дадено в чл. 1. б. „й“ от Регламент (ЕО) №883/2004. където се посочва, че „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава, за разлика от понятието „престой“, което регламентът определя като временно пребиваване (чл. 1, б. „к“). От своя страна правилата (елементите) за определяне на пребиваването са уредени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009 по прилагането на т.нар. основен регламент - Регламент (ЕО) №883/2004.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009, при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, вкл. i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето: iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане (§1). Когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане па съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице (§2). В становището си по преюдициално запитване по дело С-30/22, Европейската комисия възприема позицията, че след изтичане на 5 години, през които лице работи в дадена държава, за него е възникнало правото на постоянно пребиваване в тази държава и същата се явява държава по пребиваване, независимо от обстоятелството дали лицето е искало или не е подавало искане за статут на пребиваващ, а се обосновава на фактическото изпълнение на условията за пребиваване.