Определение № 2178 от 25.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2178 гр. Пловдив, 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Е. Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502473 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „А1 България“ ЕАД, против Разпореждане от 06.08.2023г., инкорпорирано в Заповед по чл.410 от ГПК №5423/06.08.2023г. постановена по ч.гр.д.№10576/2023 по описа на ПРС, седми гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против Е. Ф. Т. с ЕГН-********** за сумата 257.74лв – общ размер начислени неустойки по договора; 58.41лв - общ размер на мораторната лихва върху неплатени неустойки;

45.61лв – такси за събиране на дължими суми; 10.77лв – мораторна лихва върху незаплатените такси за събиране на дължими суми;

2.00лв – обезщетение за обработка на просрочени вземания; 0.53лв – мораторна лихва върху незаплатено обезщетение за обработка на просрочени вземания и в частта касаеща разноските - за разликата над уважения до претендирания размер. Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане по съображения подробно изложени в жалбата. Моли за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява допустима, доколкото е депозирана в срок, от 1 страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение, в частта касаеща сумата от сумата 257.74лв – общ размер начислени неустойки по договора, като е приел, че същата излиза извън присъщите функции на неустойката и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Посочил е, че потребителят следва да заплати съответните месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги, а операторът от своя страна, получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация, предвид предстрочното му прекратяване. По отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на устройството съдът е приел, че е недопустимо по този начин да се претендират суми, доколкото цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба към момента на неговото сключване..

Поради тези съображения, заповедния съд е приел, че е налице обоснована вероятност претенцията за неустойки да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. По отношение на претендираното обезщетение за обработка на просрочени задължения и такси за събиране на суми по договор, заповедният съд е приел, че се касае за спорно вземане, което е недопустимо да бъде събирано по извънсъдебен ред.

Отделно от това е посочил, че е неизяснено обстоятелството на база каква методика, кредиторът остойностява „обезщетението„ за събиране на „просрочени задължения“ – дали това представлява реално сторени разноски или е вид задължение, установено в тежест на потребителя, с оглед на което е приел, че подобна клауза противоречи на закона и е нищожна.

Заповедното производство е образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Е. Ф. Т. с ЕГН-********** за заплащане на договорни неустойки по договор, с който са предоставени мобилни услуги и е извършена продажба на мобилно устройство, както и обезщетение за обработка на просрочени задължения и такси за събиране на суми по договор. Претенцията обхваща неустойка в размер на три месечни такси, неустойка за отстъпка от цената на месечната абонаментна такса и неустойка за неизплатени суми от 2 цената на устройство по договор за продажба на изплащане. Настоящата инстанция напълно споделя извода на заповедния съд, че договарянето на няколко, различни по вид неустойки излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции. Практически се достига до хипотезата, че при неизпълнение на един договор, кредиторът да получи различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, тъй като ще надхвърлят в пъти това, което той би получил от самото изпълнение, а да го обогатят. В случая, искането на заявителя е в противоречие и с добрите нрави, защото по отношение на оператора, претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ договор, заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора, което нарушава както принципа на справедливостта, така и добрите нрави. Що се касае до претенцията за обезщетение за обработка на просрочени задължения и такси за събиране на суми по договор, действително както правилно е отбелязал заповедния съд, е неизяснено обстоятелството на база каква методика, кредиторът остойностява „обезщетението „ за събиране на „просрочени задължения“ – дали това представлява реално сторени разноски или е вид задължение, установено в тежест на потребителя, поради което следва да се приеме, че подобна клауза противоречи на закона .

Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно заповедния съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, доколкото основанието, на което се претендират, представляват вероятни неравноправни клаузи в потребителски договор. В този смисъл оплакванията в жалбата се явяват неоснователни, а обжалваното Разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5423/06.08.2023г. постановена по ч.гр.д.№10576/2023 по описа на ПРС, седми гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против Е. Ф. Т. с ЕГН-**********, в частта за сумите 257.74лв – общ размер начислени неустойки по договора; 58.41лв 3 общ размер на мораторната лихва върху неплатени неустойки; 45.61лв – такси за събиране на дължими суми; 10.77лв – мораторна лихва върху незаплатените такси за събиране на дължими суми; 2.00лв – обезщетение за обработка на просрочени вземания; 0.53лв – мораторна лихва върху незаплатено обезщетение за обработка на просрочени вземания и в частта касаеща разноските - за разликата над уважения до претендирания размер, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 06.08.2023г., инкорпорирано в Заповед по чл.410 от ГПК №5423/06.08.2023г. постановена по ч.гр.д.

№10576/2023 по описа на ПРС, седми гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 против Е. Ф. Т. с ЕГН-********** за сумата 257.74лв – общ размер начислени неустойки по договора; 58.41лв - общ размер на мораторната лихва върху неплатени неустойки; 45.61лв – такси за събиране на дължими суми; 10.77лв – мораторна лихва върху незаплатените такси за събиране на дължими суми; 2.00лв – обезщетение за обработка на просрочени вземания; 0.53лв – мораторна лихва върху незаплатено обезщетение за обработка на просрочени вземания, както и в частта касаеща разноските - за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4