Присъда № 9 от 16.03.2026, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към Присъда № 9 на Самоковския районен съд от 16.03.2026 г. по НОХД № 496/2025 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура К. И. А. от гр. С. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Пред съда подсъдимият заявява в присъствието на защитника си, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане наказанието на подсъдимия да бъде индивидуализирано съгласно чл. 58а от НК предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като намира, че по-благоприятна за подсъдимия е хипотезата на чл. 55 от НК, в която на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК да му бъде наложено наказание "пробация" с прилагане на задължителните пробационни мерки по т. 1 и т. 2 на чл. 42а, ал.2 за срок от 6 месеца.

Адвокат М. Д. – служебен защитник на подсъдимия изтъква, че с оглед признанието, направено от подсъдимия за извършването на престъплението, описано в обвинителния акт, оказаното от него съдействие на разследването в досъдебното производство и необремененото му съдебно минало, следва да му бъде определено наказание „пробация“ в минимален размер в порядъка от 3 до 6 месеца.

Подсъдимият изцяло се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият изразява съжаление за деянието си и моли да му бъде наложено по-леко наказание.

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Подсъдимият К. И. А., ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С.., ул. "З. " № .., неженен, осъждан, без образование, не работи.

Въз основа на направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство № 189/2025 г. по описа на РУ - Самоков, на основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени по несъмнен начин обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, без да е нужно да ги преповтаря.

Въз основа на тези установени по този процесуален ред обстоятелства се налага извод, че в периода от 16.06.2025г. до 20.06.2025г. от поземлен имот с идентификатор .., находящ се в местността „Ч. з.“ на територията на Община С., подсъдимият е отнел чужди движими вещи, а именно: 4 броя алуминиеви джанти за автомобил на стойност 500 лв., 4 броя радиатори за автомобил на стойност 520 лв. и 1 брой тример за косене на трева марка “R.”, МОДЕЛ „R..“, със сериен номер ..на стойност 190 лв., или всички вещи на обща стойност 618,66 евро, равностойна на 1210,00 лв., от владението на Х. Г.

П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Конкретните обстоятелства, при които подсъдимият е извършил деянието – влязъл е в чужд имот, който не е бил обитаван в инкриминирания период, след което е 1 отнел горепосочените вещи, чиито физически характеристики изискват поетапното им пренасяне (изнасяне) от имота, за да настъпи именно тяхното своене като необходим елемент на изпълнителното деяние по чл. 194, ал. 1 от НК, изключват маловажност на случая по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Също така при квалифициране на деянието следва да бъде отчетена и стойността на предмета на престъплението, равняваща се на 618,55 евро, равностойна на 1210,00 лв., която не може да предопредели случая като маловажен. Така обективните и субективните характеристики на деянието и на обстоятелствата, при което е извършено, не характеризират самото му извършване с такива смекчаващи обстоятелства, с оглед които то да представлява по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на такъв вид престъпление.

Към датата на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан с влезли в сила присъди за други престъпления съгласно справка за съдимост на подсъдимия, изготвена в досъдебното производство.

Ето защо от обективна страна деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като извършено по основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК, т. е. в немаловажен случай.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – че отнема чужди движими вещи, като прекъсва чужда фактическа власт върху тези вещи и установява своя такава върху тях, без съгласието на лицето, което дотогава я е упражнявало. Предвиждал е общественоопасните последици на деянието – че с деянието си засяга обществените отношения, защитаващи правото на собственост върху движими вещи, елемент от което е упражняването на фактическа власт върху тях и е искал тяхното настъпване, като е имал и намерение противозаконно да присвои вещите чрез разпореждане с тях в свой или в чужд личен интерес.

Ето защо съдът намира, че подсъдимият е извършил престъпление с правна квалификация по чл. 194, ал. 1 от НК. За това престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 8 години.

С оглед изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при условията на чл. 58а от НК.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността му обстоятелства – ниска обща стойност на предмета на престъплението; липса на предходни осъждания; оказаното от подсъдимия съдействие в хода на разследването; силно критичното отношение на подсъдимия към извършеното престъпление, израз на което е не само процесуалната му позиция, обуславяща прилагане на благоприятна за подсъдимия диференцирана процедура за съдебно разглеждане на делото, а и добросъвестното му поведение в досъдебното производство. Всички тези обстоятелства не характеризират самото извършено от подсъдимия деяние като факт от обективната действителност с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази на обикновените случаи на престъпление от този вид и затова случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Те обаче се отнасят до личностните характеристики на подсъдимия и до поведението му непосредствено след деянието, поради което не може да се отрече характера им на смекчаващи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказателната му 2 отговорност. Наред с това, не се установяват отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, извън съставомерните, обуславящи правната квалификация на деянието му като немаловажен случай на кражба. Наред с това, гореизброените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства се явяват в конкретния случай многобройни и при тяхното наличие и най-лекото предвидено в закона наказание – „лишаване от свобода“, дори и след редукцията му с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия. При липсата на специално установен в чл. 194, ал. 1 от НК най-нисък предел на наказанието „лишаване от свобода“, в този случай на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК то подлежи на замяна с наказанието „пробация“. Наказанието „пробация“ е по-леко от наказанието „лишаване от свобода“, поради което чл. 55 от НК е по-благоприятен за дееца и следва да бъде приложен на основание чл. 58а, ал. 4 от НК.

Затова и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК съдът наложи на подсъдимия наказание пробация като замяна на наказанието лишаване от свобода, при следните пробационни мерки: 1/.

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 пъти седмично и 2/. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

Съгласно чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и 2 от НК гореизброените пробационни мерки са задължителни за всички осъдени на пробация. Съдът определи тяхната продължителност в минималния им размер съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и 2 от НК предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца.

Съдът намира, че наказанието пробация, наложено на подсъдимия при тези пробационни мерки в минималната им продължителност, е от естество да постигне в пълнота целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, като предвид естеството им, съпоставено с естеството на деянието, пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 3 - 6 от НК не му бяха наложени.

В досъдебното производство № 189/2025 г. по описа на РУ – Самоков са направени разноски в общ размер 308,33 евро, равностоен на 603,04 лв. за възнаграждения на вещо лице по назначените първоначална и допълнителна съдебнооценителни експертизи. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати тази сума в полза на държавата по сметка на ОДМВР – София.

И в двете фази на наказателното производство подсъдимият е защитаван от служебен защитник адв. М. Д. – САК. Към настоящия момент възнаграждението на адв. Д. все още не е определено от компетентния орган по Закона за правната помощ и поради това е неизвестно на съда. Осъждането на подсъдимия за неговото заплащане би могло да се осъществи по реда на чл. 306 от НПК.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№9 гр. Самоков, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев

Съдебни

Виктория Г. Шакалова заседатели: Василка Хр. Г.а при участието на секретаря Дарина Ив. Николова и прокурора Ц. Р. Ц. като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Наказателно дело от общ характер № 20251870200496 по описа за 2025 година въз основа на доказателствата по делото и закона

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия К. И. А., роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „З.” № .., неженен, осъждан, без образование, не работи, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 16.06.2025 г. до 20.06.2025 г. от поземлен имот с идентификатор .., находящ се в местността „Ч. з.“ на територията на Община С., е отнел чужди движими вещи – 4 броя алуминиеви джанти за автомобил на стойност 500 лв., 4 броя радиатори за автомобил на стойност 520 лв. и 1 брой тример за косене на трева марка „R.“, модел „RDP - ..“, със сериен номер ..на стойност 190 лв., или всички вещи на обща стойност 618,66 евро, равностойна на 1210,00 лв., от владението на Х. Г. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 194, ал.

1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, вр. чл. 42а, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 3, т. 1 от НК МУ НАЛАГА наказание ПРОБАЦИЯ като замяна на наказанието „лишаване от свобода“ при следните 1 пробационни мерки: 1/. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност 2 (два) пъти седмично и 2/. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия К. И. А., с установена самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – София сумата 308,33 евро, равностойна на 603,04 лв., за направените в досъдебно производство № 189/2025 г. по описа на РУ – Самоков, разноски за възнаграждение на вещо лице по съдебно-оценителна експертиза.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира по реда на Глава Двадесет и първа от НПК пред Софийския окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________