Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 11.01.2023, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 1341/2022
Вид
Решение № 20
Подписан
11.01.2023
В сила
26.05.2023
Състав
Калина Христова Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Враца, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. П. като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420101341 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341, чрез юрисконсулт Й. М., против А. М. Р., ЕГН **********.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК и са събрани данни, че същият е напуснал адреса, в резултат на което и на основание чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията на дружеството.

Твърди се, че вземанията спрямо ответника Р. произтичат от сключен с „Банка ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г., по силата на който заемодателят предоставил на ответника – заемополучател сума в размер на 1 373,16 лева, която ответникът се задължил да върне на 24 месечни вноски, 23 от които в размер на 83,72 лева и една последна вноска в размер на 83,60 лева. Договорът е подписан при общи условия, които кредитополучателят е приел и получил с подписване на договора. Кредитът бил усвоен еднократно, безкасово по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД.

Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент от 39,59% годишно или 0,11% на ден. Възнаградителната лихва е в общ размер на 451,52 лева за исковия период от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г. Сочи, че крайният срок на договора настъпил на 01.09.2021 г. – 1 датата на последната вноска.

Заявява, че на 30.06.2020 г. между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД е подписано Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 17.06.2020 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД като цедент прехвърля на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД като цесионер вземанията към ответника Р., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително изтеклите лихви. Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че А. М.

Р., ЕГН **********, дължи „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341, следните суми: сумата от 1 373,16 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 451,52 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., сумата от 231,16 лева – мораторна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3968/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител адв. М. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва законността на приложения годишен лихвен процент в размер на 39,59% и ГПР по кредита в размер на 47,63%. Счита, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи. Иска сее исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3968/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД заявление против ответника е издадена Заповед № 1344/05.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 373,16 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 451,52 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., сумата от 231,16 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г., както и сумата от 41,12 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК – чрез 2 залепване на уведомление и са събрани данни, че длъжникът не живее на регистрирания адрес, поради което с Разпореждане № 1204/17.03.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

От представения по делото Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника А. Р. като кредитополучател, се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 373,16 лева за закупуване от „Технополис България“ АД на следния продукт: мобилен телефон IPHONE 8 – 1 брой с цена 1 210 лева, както и за сключване на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД пакет „Стандарт+“ с еднократна застрахователна премия 163,16 лева.

Срокът на договора е 24 месеца, считано от усвояването на сумата /чл. 2/. Съгласно чл. 3, сумата на кредита, предоставена за закупуване на стоката, се усвоява еднократно и безкасово по сметка на търговеца, а сумата, предоставена за застраховка -по сметка на застрахователя. Кредитополучателят се задължава да върне отпуснатия заем за срок от 24 месеца, като заплаща погасителните вноски съгласно погасителен план към договора /Приложение № 1/, с падежна дата 1 число на съответния месец. В чл. 6 и чл. 7 от договора са уговорени фиксиран лихвен процент 39,59% годишно или 0,1100% на ден, както и годишен процент на разходите 47,63%.

В чл. 10 кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и общи условия, с оглед взимане на информирано решение за сключване на договора за кредит.

В чл. 14 от Договора за кредит е отбелязано, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема.

Видно от погасителния план, общата дължима от кредитополучателя сума за връщане е 2 009,16 лева, с първа падежна дата на 01.10.2019 г. и падежна дата на последната вноска – 01.09.2021 г.

Представени са Общи условия по договори за стокови кредити, издадени от „Банка ДСК“ ЕАД, които са подписани от кредитополучателя.

Представен е дубликат на фактура № 0062123425/01.09.2019 г., издадена от „Технополис България“ ЕАД, видно от която А. Р. е закупил IPHONE 8 на цена 1 2010 лева, която сума е платена „с платежно“.

Представен е Договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., и Допълнително споразумение от 30.06.2020 г., по силата на които цедентът „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на цесионера – ищец по делото „Агенция за контрол на просрочени задължение“ЕООД свои вземания, посочени в приложение към договора срещу уговорената покупна цена. Представено е извлечение приложение № 1.1, подписан от представители на 3 страните по договора за цесия, видно от който под № 5207 е вписан Договор за стоков кредит № 470821 с кредитополучател А. М. Р., ЕГН **********, от 01.09.2019 г.

Представено е писмено потвърждение за извършената цесия от цедента „Банка ДСК“ ЕАД.

Представено е пълномощно, с което цедентът „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията, цедирани с Допълнително споразумение от 30.06.2020 г.

Представено е уведомление за извършената цесия до длъжника Р., без доказателства същото да му е връчено.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото , на 01.09.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД е превела на „Технополис България“ ЕАД сумата от 1 210 лева по договор № 470821, а на ЗК „Групама“ – 163,16 лева – общо платената сума е 1 373,19 лева. По договора няма извършени от кредитополучателя плащания. Съгласно погасителния план към договора ответникът дължи сумата от 1 373,16 лева – главница, както и сумата от 451,52 лева – договорна лихва, в която са включени сумите: 358,40 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., и сумата от 93,12 лева – договорна лихва съгласно чл. 12 от ОУ – формирана при забава в плащанията от договорната лихва плюс надбавка за лихва за забава в размер на 10 процентни пункта.

Вещото лице е посочило, че за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г. възнаградителната лихва върху главницата в 358,40 лева. Вещото лице е изчислило, че лихвата за забава върху главницата за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г. е 286,83 лева.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против А. Р. са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1 373,16 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 451,52 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., сумата от 231,16 лева – мораторна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3968/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

4

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между „Банка ДСК” ЕАД и ответника Р. по силата на валидно сключен Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер; 3. Валидно сключен договор за цесия между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; и 4. Уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е било налице валидно облигационно правоотношение по силата на валидно сключен Договор за стоков кредит № 470821/01.09.2019 г., съгласно който заемодателят е предоставил на ответника стоков кредит. Договорът е сключен при общи условия. Не се спори, а и от доказателствата се установява, че сумата по кредита е усвоена безкасово по сметка търговеца и на застрахователя.