Определение № 3087 от 29.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3087 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502394 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатското дружество Е.

И., ЕИК 180978004 като пълномощник на Б. М. П. против Определение № 8261/25.06.2025 г., постановено по гр.д. № 14829/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 445 от 03.02.2025 г., допълнено с Решение № 2489 от 21.05.2025 г. в частта за разноските, с което ответникът Б. М. П. е осъден да заплати на ищеца „Стик - кредит“ АД сумата 304,83 лв. – съдебно деловодни разноски съразмерно с уважената част от насрещните искове.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение, като се отмени осъждането на ответника да заплати на ищеца сторените от последния разноски. Позовава се на практика на СЕС.

От въззиваемия „Стик - кредит“ АД, ЕИК 202557159, е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 14829/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по предявен от Б. М. П. иск за прогласяване нищожността на клаузата за заплащане на неустойка за недадено обезпечение по договор за кредит, сключен на 21.10.2022 г. между ищеца Б. М. П. и „Стик кредит“ АД. В срока за отговор от „Стик - кредит“ АД са предявени обективно съединени насрещни искове за осъждане на Б. П. да заплати на ищцовото дружество сумата от 600 лв., представляваща непогасена главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № ***/21.10.2022 г., сумата 18 лв.

– възнаградителна лихва за периода 20.10.2022 г. – 20.11.2022 г., както и сумата от 79,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 20.11.2022 г. – 20.12.2023 г.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения от Б. П. иск за прогласяване нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № ***/21.10.2022 г., като е присъдил на ищеца и разноските по този иск. Уважил е частично насрещните искове, предявени от „Стик - кредит“ АД, като е осъдил ответника Б. П. да заплати на търговското дружество сумата от 325 лв. - главница по договора за потребителски кредит № ***/21.10.2022 г., и е отхвърлил исковата претенция за разликата над уважения размер от 325 лв. до пълния предявен размер от 600 лв. Отхвърлил е и исковите претенции за възнаградителна лихва от 18 лв. и за сумата от 79.28 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 20.11.2022 г. – 20.12.2023 г.

По молба на ищеца по насрещните искове „Стик - кредит“ АД с Решение № 2489 от 21.05.2025 г. съдът е допълнил постановеното по делото Решение № 445 от 03.02.2025 г., като е осъдил Б. М. П. да заплати на „Стик – кредит“ АД сумата от 304,83 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от насрещните искове.

С молба по чл. 248 ГПК Б. П. чрез пълномощника си ЕАД Е. И. е поискал да бъде изменено решението в частта за присъдените на „Стик 2 кредит“ АД разноски.

С обжалваното определение № 8261/25.06.2025 г. съдът е оставил без уважение искането на ответника по насрещния иск за изменение на решението в частта за разноските, с мотиви за неприложимост на цитираната от молителя практика на СЕС, тъй като в случая потребителят бил ответник по предявени срещу него насрещени искове, поради което същият дължи разноски съразмерно на уважената част от насрещните искове.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, СЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Настоящият състав намира, че описаната в посоченото решение на СЕС хипотеза е различна от процесната, поради което решението не би следвало да намери приложение. В решението на СЕС се обсъжда хипотеза на недължимо заплатени от длъжника - потребител суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожността на договорна клауза. За да е приложимо посоченото решение на СЕС е нужно да бъде установено, че длъжникът - потребител е заплатил парична сума по недействителен договор /клауза/, като тази сума трябва да подлежи на връщане, тъй като клаузата, по която е платена сумата е нищожна, респ. платената от длъжника сума надхвърля чистата стойност на главницата, когато договорът е обявен изцяло за недействителен и е приложено правилото на чл. 23 ЗПК. В този случай приетите постановки на СЕС ще са приложими, тъй като ако потребителят понесе част от разноските в зависимост от размера на недължимо платените суми, то това действително би оказало влияние върху намерението му да сезира съответния съд с искане за връщане на даденото, в който смисъл е и определение № 2041/18.07.2024 г. по ч. т. д. № 3

274/2023 г. на ВКС, първо ТО.

В процесния случай насрещната искова молба не е подадена от потребител за възстановяване на определени парични суми, които са били платени без да се дължат поради нищожността на договорна клауза, а точно обратното – искът е предявен от кредитодателя, за да се осъди ответника да изпълни задължението си по кредитното правоотношение. Съдът е уважил частично насрещния иск, като е приел, че поради недействителност на договора за потребителски кредит ответникът дължи заплащане само на чистата стойност на кредита и тъй като същият е извършил определени плащания, оказали се недостатъчни, за да покрият пълния размер на дължимата главница, с решението си районният съд е осъдил ответника – потребител да заплати на ищеца непогасената част от главницата, като е отхвърлил исковете за договорна лихва и за обезщетение за забава. С оглед този правен резултат правилно в полза на ищцовата страна районният съд е присъдил разноски, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, като е осъдил ответника Б. П. да ги заплати съразмерно на уважената част от насрещния иск.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8261/25.06.2025 г., постановено по гр.д. № 14829/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 445 от 03.02.2025 г., допълнено с Решение № 2489 от 21.05.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4