Определение № 15353 от 13.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15353 гр. София, 13.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20251100509001 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 577, ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на “ДАС ИМОТ” ЕООД, с ЕИК:205133615 и седалище и адрес на управление: град София, ул. "Бесарабия" №9, срещу Определение №861/25.07.2025 на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на Заявление вх. № 63519/25.07.2025г- на Служба по вписвания към СРС.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, поради което се иска отмяна, като вместо това се постанови вписване на процесното заявление.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ТЗ, вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. При вноската в капиталово дружество към дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.

Предвид гореизложеното и съдебната практика приема, че изискуемата по чл. 73, ал. 1 от ТЗ форма на учредителния акт е обикновена писмена форма, като към учредителния акт следва да се приложи и съгласие на вносителя, изразено от законния представител в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

Съгласно т.5 ТР № 7/25.04.2013г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012г., ОСГТК, дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му - т. е. когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ). Законодателят е отчел, че въз основа на посочения фактически състав, от един правен субект към друг преминават вещни права върху недвижими имоти, поради което е уредил задължение за съответния орган на дружеството да поиска вписване на нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава. Вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект 1 такъв ефект има вписването на дружество (или увеличение на капитала на съществуващо дружество) в търговския регистър.

Съгласно постоянната съдебна практика нормата на чл. 73, ал. 5 ТЗ изисква вписването на непарична вноска в капитала на търговско дружество да се извърши въз основа на нотариално заверено по реда на чл. 591 ГПК извлечение от дружествения договор и нотариално заверен препис от декларацията-съгласие на вносителя.

Съгласно Определение № 362 от 4.08.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 1284/2022 г., II т. о., ТК, разпоредбата на чл. 73, ал. 5 ТЗ е ясна, като изисква в службата по вписвания за вписване да се представя нотариално заверен препис от първообраза, а не от препис, включително и официален такъв на акта. Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Определение № 306 от 24.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4713/2024 г., I г. о., ГК, и Определение № 229 от 16.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 204/2019 г., I т. о., ТК, действието на вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в Правилника за вписванията - чрез подреждането им в достъпни за гражданите книги. На вписване подлежат самите актове, а не отразените в тях обстоятелства. Поради което възможността съдията по вписванията да извърши служебна справка за вписано в търговския регистър обстоятелство, не може да изключи необходимостта от представяне на подлежащия на вписване акт.

В процесния случай, след справка в ТРРЮЛНЦ, е безспорно установено, че дружествения договор с непарична вноска е вписан в 17ч., 09 мин на 27.06.2019г. Към същия е приложено писмено съгласие на вносител на непарична вноска по чл.73 , ал.1 от ТЗ като същото е с удостоверяване на подписа на С.Й. по per. № 18976 от 23.07.2018г. по описа на нотариус № 595 и с удостоверено съдържание на документа по per. 18977/23.07.2018г. по описа на същия нотариус.

Към процесното заявление за вписване е представен учредителен акт на ,ДАС ИМОТ“ ЕООД, с нотариално заверен подпис на вносителя С.К.Й., акт №66, т.2 от 02.06.2025г по описа на нотариус В..

Към процесното заявление за вписване е представено писмено съгласие на С.К.Й. в качеството му на ЕТ “ ДАС-С- С.Й.“ с ЕИК 040053128 от 17.12.2024г. Същото писмено съгласие не само не е обявено в ТР, но към датата на удостоверяването ЕТ вече е бил заличен търговец в ТР, като заличаването е от 23.12.2019г. Следователно съгласието е дадено повече от пет години след вписването на учредителния акт на дружеството “ДАС ИМОТ” ЕООД в ТР.

Безспорно е, че приложените към процесното заявление за вписване на апорт нотариално заварено извлечение от дружествения договор от 02.06.2025г. и нотариално заверено писмено съгласие на вносителя от 17.12.2024г. не нотариално заверени преписи от оригиналните документи, които са послужили при вписването на процесния апорт в ТРРЮЛНЦ на 27.06.2019г.

Предвид горецитираната съдебна практика съдът намира, че доколкото вписването се извършва чрез подреждане на актовете в достъпни за гражданите книги, то и процесното заявление не отговаря на изискванията за форма на вписване на апорта, извършен на 27.06.2019г.

Съгласно задължителните разяснения на т. 1 от ТР №7/12 на ОС ГТК на ВКС, в хода на едностранното и безспорно производство по вписване, съдията по вписванията е обвързан изцяло от искането на молителя и преценката на допустимостта се извършва само въз основа на представените документи. При констатиране на недостатъци в молбата, съдията по вписванията не може да я остави без движение, а е длъжен да постанови отказ.

Съдията по вписванията може да откаже вписване, ако актът не е съставен съобразно изискванията за форма/т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на 2

ВКС/. Изискването, установено в чл. 73, ал. 5 от ТЗ, за представяне на нотариално заверено по реда на чл. 591 ГПК извлечение от дружествения договор и нотариално заверен препис от декларацията-съгласие на вносителя, е изискване за форма, което видно от приложените по делото документи не е спазено, поради което не може да бъде удовлетворена подадената молба за вписване.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№18-00-62/06.08.2025г. на СВ-София към АВ, подадена от “ДАС ИМОТ” ЕООД, с ЕИК:205133615 и седалище и адрес на управление: град София, ул. "Бесарабия" №9, срещу Определение №861/25.07.2025 на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на Заявление вх. № 63519/25.07.2025г- на Служба по вписвания към СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис на жалбоподателя, по реда и при условията на чл. 274, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3