Решение № 170 от 15.05.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Велико Търново, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110200208 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Й. В. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.

„***“ № **, против НП № 23-1275-002108 от 10.11.2023 год., издадено от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което на А. за допуснати нарушения по чл. 104А от ЗДвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания – на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева. В жалбата си Ж. моли НП да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно като се излагат доводи в тази насока.

Твърди, че не е извършил нарушенията, както и се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Със жалбата е направено доказателствено искане за допускане до разпит при условията на довеждане, с които да докаже твърденията си.

Жалбоподателят – нередовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Съдът счете, че няма процесуални пречки да даване ход на делото, като са налице основанията визирани в чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, тъй като видно от доказателствата по делото жалбоподателя не е бил намерен на посочения от него в жалбата адрес. Съдът е дал ход на делото и в предишни съдебни заседания в отсъствието на жалбоподателя въпреки неговото нередовно призоваване на същото основание. С оглед охраняване правото на защита и интересите на жалбоподателя съдът е изискал справка за постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя, от която се установява, че постоянния и настоящ адрес на същия съвпада с посочения от него в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява и не се представлява. Не заема становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН серия GA № 1023032 от 19.09.2023 год., съставен от Й. Г. Д. в присъствието на свидетеля М. Д. А., против Й. В. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, затова, че на 19.09.2023 год. в 16.30ч. в гр. ***, пл. *** до № ** в посока на движение към ул. „***“ управлява лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, тъмнокафяв металик на цвят се рег.

№ ** **** **, собственост на М. Х. Й. с ЕГН **********, като по време на управление водача използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете и не е поставил обезопасителен колан с какъвто автомобила е оборудван.

Като нарушени в АУАН са посочени разпоредите на чл. 104А и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу така съставения АУАН е било подадено възражение пред наказващия орган, което е било разгледано, но оставено без уважение.

Въз основа на посочения АУАН, на 10.11.2023 год. от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново е издадено и обжалваното наказателно постановление № 23-1275-002108, с което на Й. В. А. за допуснати нарушения по чл. 104А от ЗДвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания – на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 2

(петдесет) лева. НП е връчено на А. на 23.01.2025 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН пред наказващия орган в законоустановения срок.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нередовности.

Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И акта и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.

Съдът обаче намира, че описаните в АУАН и процесното НП нарушения не бяха доказани в хода на съдебното следствие. Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.

Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се в административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със съпроводително писмо с рег. № 127500-2650/10.02.2025 год., въззиваемата страна не сочи 3 доказателства в подкрепа на издаденото постановление. Посочено е, че се иска да бъдат призовани и разпитани Й. Д. и М. А. (съответно актосъставител и свидетел по акта), като не се сочат никакви други доказателства. Разпитани в хода на съдебното следствие актосъставителят и свидетеля по акта заявяват пред съда, че не си спомнят нищо за конкретния случай дори и след предявяване на самия АУАН. По този начин съдът приема, че описаните в АУАН констатации, послужили впоследствие на наказващия орган да издаде процесното НП се явяват недоказани. В НП са посочени конкретни обстоятелства, които обаче не са потвърдени и доказани в хода на съдебното следствие по никакъв начин.

Съдът положи всички усилия за да установи фактическата обстановка по делото, като бъдат разпитани като свидетели и лица, посочени като такива в жалбата, но поради неоткриване на жалбоподателя, такива лица не бяха установени.

По този начин съдът намира, че описаните в процесното НП нарушения по ЗДвП се явяват недоказани, поради което същото следва да бъде отменено изцяло.

С оглед на гореизложените съображения съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-1275-002108 от 10.11.2023 год., издадено от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР - гр.

Велико Търново, с което на Й. В. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.

„***“ № ** за допуснати нарушения по чл. 104А от ЗДвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания – на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5