Решение № 352 от 05.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Несебър, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина В. Д.а като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150101160 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „А**Т***" ****, ЕИК 1*****, със седалище и адрес на управление: гр.В****, ул.„Д***“ № ***, вх.***, представлявано от А.Д.Ч., с пълномощник адв.И. И. от АК - Варна, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за приемане за установено, че Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С*****, ул. „Ч***“ № ***, дължи на ищеца сумата от 7200 евро, представляваща възнаграждение за посредническа услуга за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за вземането на които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 690/2025г. по описа на Районен съд - Несебър.

Ищецът твърди, че с договор за посредничество от 20.07.2022г., сключен между страните, извършил на ответника посреднически услуги за продажбата на недвижим имот, изразяващи се в проучването на пазара на недвижими имоти, да рекламира, извършва огледи, намирането на купувач, участие във воденето на преговори, както и подготвянето на договор за продажба на недвижим имот. Съгласно т. 6.7 от договора, когато сделката за недвижимия имот била реализирана, ответницата дължала възнаграждение на ищеца.

Имотът бил продаден на 26.02.2025г. Съобразно т. 3 от договора било 1 предвидено възнаграждението да бъде в размер на 3 % от 240000 евро, поради което изискуемото възнаграждение в размер на 7200 евро се претендира от ищеца. С тези доводи се иска от съда да уважи предявените искове за посочената сума. Представят се писмени доказателства. Прави се искане за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 690/2025г. по описа на Районен съд Несебър. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно заседание поддържа исковата молба от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства. Моли съдът да уважи претенциите им, като постанови неприсъствено решение. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата К. в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Не сочи доказателства.

С молба вх.№ 326, подадена половин месец след приключване на съдебното дирене /л.27-28 вкл./, ответницата К. е поискала отмяна на определението за приключване събирането на доказателствата и предоставяне на възможност да упражни правото си на защита, поради наличието на уважителни причини, възпрепятствали я да подаде писмен отговор и да се яви в съдебно заседание.

С Определение рег.№ 326 от 16.03.2026г., съдът като взе предвид липсата на доказателства в подкрепа на изложените от ответницата твърдения в молбата й с вх.№ 326 от 02.03.2026г., остави без уважение искането й за отмяна на определението, с което е дал ход на делото по същество, както и за предоставяне на ответницата срок за предоставяне на писмен отговор и доказателства по предявените срещу нея искове, като неоснователна.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима в частта й досежно претендираната от ищеца главница в размер на 7200 евро, предмет на Заповед № 325 от 13.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 690/2025г. по описа на РС-Несебър.

Що се отнася до претенцията на ищцовото дружество за мораторна лихва за периода от 26.02.2025г. /датата на изискуемостта на вземането/ до окончателното изплащане на задължението, съдът намира същата за

2 недопустима, като съображенията за това са следните:

За допустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл.410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл.422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.

В настоящия случай, подобен идентитет е налице единствено досежно претендираната от ищеца главница в размер на 7200 евро, но не и по отношение на претендираната лихва за забава /мораторна лихва/, тъй като последната не е била предмет на заявлението и за същата не е издадена 3 заповед за изпълнение. В този ред на мисли, за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуване на вземането му за мораторна лихва. Същата би могла да бъде предмет единствено на предявен от него осъдителен иск.

Предвид гореизложеното, предявения от ищцовото дружество иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата К. дължи на ищеца лихва за забава върху главницата от 7200 евро, считано от 26.02.2025г. /датата на изискуемостта на вземането/ до окончателното изплащане на задължението, следва да бъде оставен без разглеждане, а съдебното производство в тази му част – прекратено, като недопустимо.

По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 7200 евро, представляваща възнаграждение по Договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 20.07.2022г., за да се произнесе, съдът съобрази:

Съгласно т.1 от Договора за посредничество от 20.07.2022г. /л.3/, неоспорен и приет като доказателство по делото, Възложителят Т. К. е възложила, а Агенцията /“А**Т***" **** с ЕИК 1*****/ е приела възмездно да проучи пазара, да рекламира, да извършва огледи, да търси купувачи на Възложителя, да подготвя и участва във воденето на преговори и да подготви сключване на договор за продажба на предлагания от Възложителя недвижим имот – ****** в гр.С******. Срокът на договора е до продажбата на имота /т.2 от Договора/.

Съгласно т.4 от Договора, Агенцията /“А**Т***" **** с ЕИК 1*****/ има право на възнаграждение в размер на 3% от цената, на която е извършена продажбата, но не по-малко от 500 евро.

Точка 6.5 от договора допълва, че Агенцията получава изключителни права за продажба на обекта. Под „изключителни права“ следва да се разбира, че само Агенцията има право да рекламира, организира и реализира огледи, разговори, срещи, както и договори между възложителя и/или собствениците с потенциалните купувачи на имота, предмет на Договора.

Съгласно т.6.7 от Договора, Агенцията има право на уговореното възнаграждение при всички случаи, когато Възложителя и/или собственикът продадат имот/и за срока на Договора, независимо дали Агенцията 4 представлява или е представила купувача или не.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по ч.гр.д. № 690/2025г. по описа на РС-Несебър по повод подадено заявление от “А**Т***" **** с ЕИК 1***** срещу ответника Т. И. К. с ЕГН **********, е издадена Заповед № 325 от 13.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 690/2025г. по описа на РС-Несебър за сумата в р а з м е р н а 7200 евро, представляваща възнаграждение по договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 20.07.2022г. с предмет – сграда с идентификатор 1**** с адрес: гр.С******, общ.Н****, обл.Б****, ул.“С****“№ ****.

Горните обстоятелства се установяват от представените и приети по делото писмени доказателства.

Ответницата К. не е взела становище по предявения иск, като не е депозирала отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, а също така не е изпратил представител в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие. С оглед на това, в първото по делото заседание, процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, с което да се уважат предявените от тях искове, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответникът Д.. Съображенията за този извод са следните:

Предявеният иск за главницата в размер на 7200 евро е установителен, тъй като против ответницата К. има издадена Заповед за изпълнение по по ЧГД № 690/2025г. по описа на РС-Несебър, срещу която последната е подала възражение по чл.414 от ГПК. Ответницата К. е получила лично препис от исковата молба и приложенията към нея на 04.11.2025г. В законоустановения срок същата не е подала отговор на исковата молба и не е изпратила представител в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие /чл.238, ал.1 от ГПК/, като с Определение № 1412 от 26.12.2025г. са й били указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл.първо от ГПК. От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника – Договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 20.07.2022г. и 5

Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № **** от 20***г. на Нотариус с рег.№ **** на НК, с район на действие – РС-Несебър /л.3-5 вкл./, може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията по чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи произнасяне относно разноските, направени от заявителя в заповедното производство. Съдът дължи произнасяне и по отправената от ищеца претенция за присъждане на разноските, направени в настоящото производство. В тази връзка съдът счита, че с оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят претендираните от него разноски, направени в хода на заповедното производство общо в размер н а 553 евро, от които 144 евро – държавна такса и 800 евро – адвокатско възнаграждение, както и тези, направени в хода на съдебното производство общо в размер на 972 евро, от които 72 евро – държавна такса и 900 евро – адвокатско възнаграждение. В тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответницата К. дължи разноски, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на делото.