Определение № 724 от 02.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. Пазарджик, 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245200500732 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. А. Д. „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №*********, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. "А. С." №***-*, ет.*, офис*.*, представлявано от управителя Д. М., срещу Определение № 2219 от 23.07.2024г., постановено по гр.д. № 3975/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е уважена молба на „С. к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.

„С." №**, ет.*, и е изменено в частта за разноските Решение № 588 от 09.05.2024г., постановено по гр.д. № 3975/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като е намален размерът на адвокатското възнаграждение, което „С. к.“ ООД е осъдено да заплати на Е. А. Д. „Д. М.“ за предявения от С. П. П. главен иск от 480 лева на 240 лева, както и за предявения срещу С. П. П. нарещен иск от 126,50 лева на 60 лева.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като намаленият размер на присъденото в полза на адвокатското дружество възнаграждение не съответствал на вида и броя на предявените и разгледани искове пред първата инстанция. Сочи се, че определянето на възнаграждението му драстично под минимума, посочен в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, говорело за явно обезценяване на адвокатския труд, като се допълва, че броят дела, които водел един процесуален представител не следвало да рефлектира върху оценката на 1 положения от него труд. С тези доводи се иска да бъде отменено обжалваното определение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде оставена без уважение молбата на „С. к.“ ООД за изменение на решението в частта за разноските.

В законоустановения срок ответната страна е подала писмен отговор, с който е изразила становище за неоснователност на частната жалба. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, който определил размера на адвокатското възнаграждение, съблюдавайки принципите на пропорционалност и справедливост, действителната фактическа и правна сложност на делото, реално извършената работа от процесуалния представител, както и обстоятелството, че между ищеца С. П., представлявана от адв. Д. М. и ответника се водели общо 11 дела със сходна фактическа обстановка и идентична правна аргументация, изложена от ищцовата страна.

С тези аргументи моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и взе предвид материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 3975/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик е образувано по искова молба от С. П. П. чрез Е. А. Д. „Д. М.“ срещу „С. к.“ ООД, с която е бил предявен иск за обявяване нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1330,65 лева в случай на непредоставяне на обезпечение, в сключен между страните договор за потребителски кредит.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск от „С. к.“ ООД срещу С. П. П., с искане последната да бъде осъдена да заплати на дружеството кредитор сумата от 606,76 лева, представляваща дължима главница по падежиралите, както и по непадежиралите вноски по процесния договор за потребителски кредит, обявен за предсрочно изискуем с предявяването на насрещния иск, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 2

115,62 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит за периода от 02.11.2022г. до 08.02.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Постъпил е отговор на насрещната искова молба от С. П. чрез Е. А. Д. „Д.

М.“, представлявано от адв. Д. М., с който по подробно изложени съображения са оспорени като неоснователни предявените срещу нея насрещни искови претенции.

С молба от 30.01.2024г. ответното дружество „С. к.“ ООД е поискало по реда на чл. 213 ГПК да бъдат съединени в едно производство образуваните пред Районен съд – Пазарджик гр.д. № 3975/2022г., гр.д. № 3976/2022г., гр.д.

№ 238/2023г., гр.д. № 239/2023г., гр.д. № 240/2023г., гр.д. № 241/2023г., гр.д.

№ 242/2023г., гр.д. № 243/2023г., гр.д. № 244/2023г., гр.д. № 245/2023г. и гр.д.

№246/2023г., поради обстоятелството, че изброените дела са образувани по подадени искови молби от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител срещу същия ответник и имат идентично съдържание, в т.ч. петитум и обстоятелствена част, като с всички тях се иска обявяване недействителност на едни и същи клаузи от едни и същи договори, сключвани между страните в различни периоди. Посочено е, че с воденето на 11 отделни производства ищцовата страна целяла възлагането в тежест на ответното дружество заплащането на разноските за тях в прекомерен размер, което представлявало явна злоупотреба с процесуални права. Със същата молба ответникът е оспорил и наличието на предпоставките за оказване на ищцата на безплатна адвокатска защита и съдействие от процесуалния й представител по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Молбата за съединяване на посочените дела в едно производство по реда на чл. 213 ГПК не е била уважена от съда, доколкото производствата по тях се намирали на различни етапи.

С молба от 04.04.2024г., депозирана от ищцата чрез Е. А. Д. „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., е поискано да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, изразено е становище по същество на спора, претендирано е присъждането в тяхна полза на разноските в производството, както и са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата С. П. и процесуалния й представител Е.

А. Д. „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М.. Посочено е в договора, че негов 3 предмет е осъществяването на: „правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително и образуване на изпълнително дело“, като е отбелязано, че правната помощ по този договор се предоставя на клиента безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Претендираните разноски, включени в представения списък, за адвокатско възнаграждение за оказаната от адв. М. безплатна правна помощ са в размер на 480 лева за главния иск и 480 лева за защита по насрещния иск.

С постановеното по делото Решение № 588 от 09.05.2024г., изцяло е уважен предявеният от С. П., чрез Е. А. Д. „Д. М.“, представлявано от адв. Д.

М., главен иск, както и е уважен частично предявеният срещу нея от ответното дружество насрещен иск за сумата от 532 лева, представляваща чиста стойност на кредита, а за разликата до пълния предявен размер на иска до 606,76 лева – главница и 115,62 лева – възнаградителна лихва по договора за кредит, насрещният иск е отхвърлен. Осъден е ответникът да заплати на Е.

А. Д. „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева по предявения от С. П. главен иск и 126,50 лева за осъществената защита по насрещния иск.

С молба от 05.06.2024г. по реда на чл. 248 ГПК ответното дружество е поискало да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде оставено без уважение искането за присъждане в полза на процесуалния представител на ищеца на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ по делото, доколкото от представения договор за правна помощ не можело да се изведе, че ищцата е ангажирала за свой процесуален представител Е. А. Д. „Д. М.“ именно по конкретното дело, както и че изобщо не го е ангажирала за осъществяване на защита и по насрещния иск. Оспорено е и наличието на предпоставките за оказване на ищцата на безплатна адвокатска защита и съдействие от процесуалния й представител по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, доколкото същата не била материално затруднено лице.

В подадения от Е. А. Д. „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, е изразено становище за нейната неоснователност.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че 4 образуваните множеството дела с еднакъв предмет, водени между същите страни, прави правната и фактическа сложност на отделните производства много по-ниска от типичната сложност на един облигационен спор, поради което е намалил размера на адвокатското възнаграждение, което „С. к.“ ООД е осъдено да заплати на Е. А. Д. „Д. М.“ за предявения от С. П. П. главен иск от 480 лева на 240 лева, както и за предявения срещу С. П. П. насрещен иск от 126,50 лева на 60 лева.

Настоящата въззивна инстанция съобразява от една страна конкретно извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия по първоинстанционното производство, а от друга най-новата практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г. по дело С438/2022г., както и практиката на националния съд, залегнала в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС и др., според която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Възнаграждението подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящия случай между страните не е спорно, че ищцата е предявила пред първоинстанционния съд серия от искове (общо единадесет иска), по които е представлявана от един и същ процесуален представител – Е. А. Д. „Д.

М.“, против ответното дружество – като страна по сключени с нея договори за потребителски кредит, с които искове са оспорени клаузи от сключените между страните еднотипни договори и са засегнати въпроси, по които е формирана трайна практика на съдилищата, които обстоятелства несъмнено обуславят и по-ниска тежест при отчитане спецификата на предоставената защита по настоящия правен спор, разгледан от първоинстанционния съд.

Тези обстоятелства допълнително намаляват фактическата и правна сложност на делото, което, впрочем, изначално не се е характеризирало с висока такава, тъй като се касае за спор между потребител и финансова институция, които спорове са еднотипни, не са събирани многобройни писмени доказателства, а 5 приетата по делото една експертиза е във връзка с предявения от ответника насрещен иск. Наред с това не се отличава с голям обем и осъщественият в първоинстанционното производство труд от процесуалния представител на ищцата, доколкото същият се изразява в изготвяне на искова молба и депозиране на писмени становища по делото, без явяване в нито едно от проведените по делото открити съдебни заседания. От друга страна, обаче, не следва да бъдат пренебрегнати процесуалните действия на представителя на ищцата по защита и представителство във връзка с подготовка на делото, които в крайна сметка са довели до резултат, с който е защитен интересът на представлявания по най-добрия възможен начин – постановено е изцяло положително за ищцата решение по предявения главен иск.

При така изложеното, настоящият състав намира, че претендираният и присъден в полза на Е. А. Д. „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., размер от 480 лв. на адвокатското възнаграждение за осъществената в полза на ищцата безплатна правна помощ по предявения главен иск, е прекомерен и категорично непропорционален спрямо извършената работа и действителната правна и фактическа сложност на делото. Несъответен на посочените критерии, обаче, е и редуцираният размер на адвокатското възнаграждение, определен с обжалвания съдебен акт на 240 лева, което налага извода, че по реда и при условията на чл. 278, ал. 2 от ГПК, настоящият състав следва да отмени обжалваното първоинстанционно определение, в посочената част и следва сам да реши въпроса по жалбата.