Решение № 260093 от 13.11.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 13.11.2020 год.

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ВАНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 693 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба от „Б.“ ЕООД, *** в качеството му на взискател по изп. дело № 20198640400146 по описа на ЧСИ Недялков с рег. № 864 с район на действие СОС срещу постановление за разпределение от 11.09.2020 год. на постъпилите суми, предявено на 18.09.2020 год. Счита за неправилно постановлението в частта относно дължимите на взискателя разноски, тъй като съдебният изпълнител не е включил направените разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, които следва да се удовлетворят предпочтително, както и в частта, с която е приел за разпределяне към държавата /НАП/ на вземания, възникнали от наложени на длъжника глоби, които са изключени от привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. Счита, че с постъпилите в изпълнителното производство суми следва да бъдат удовлетворени само вземания на взискателя в изпълнителното производство – „Б.“ ЕООД, като суми към НАП не следва да бъдат разпределяни, тъй като видно от актуалната справка за задълженията на длъжника към присъединения взискател същите произтичат от наложени с наказателни постановления санкции за глоби. С допълнение към жалбата от 01.10.2020 год. същата е оттеглена в частта, с която се оспорва разпределението относно дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, като жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата единствено в частта срещу извършеното разпределение на суми в полза на държавата за предпочтително удовлетворение на вземания за глоби.

По делото не са постъпили възражения от длъжника „Е.“ АД, ***.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 206 от 15.05.2019 год. по ч.гр.д. № 137/2019 год. по описа на КРС, по силата на който длъжникът „Е.“ АД, *** е осъден да заплати на кредитора „Б.“ ЕООД, *** сумата 584,65 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 год. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8,77 лв. за периода 26.10.2017 год. – 12.02.2019 год., мораторна лихва в размер на 42,44 лв. за периода 26.01.2018 год. – 12.02.2019 год., мораторна лихва в размер на 12,06 лв. за периода 14.02.2018 год. – 12.02.2019 год., както и направени разноски по делото в размер общо на 425 лв. ТД на НАП София-град е конституиран като присъединен взискател за сумата 13 096,96 лв. – дължими публични вземания от наложени глоби с наказателни постановления. В съобщението за образуване на изпълнителното дело до длъжника е посочено, че същият дължи още сумата 400 лв.

– разноски по изпълнителното дело и 1587,74 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.

С разпределение от 11.09.2020 год., след постъпила сума от запор на вземане на „Е.“ АД в размер на 1 990,19 лева, на основание чл. 460 от ГПК съдебният изпълнител е извършил разпределение с участието на взискателя „Б.“ ЕООД и Национална агенция по приходите – присъединен взискател за публични вземания, както следва: 1.

Привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД: 80,40 лв. – дължими авансово по делото и неплатени от взискателя обикновени такси за справка, предявяване на разпределение и връчване на съобщения за предявяване на разпределение; 54 лв. – пропорционална такса за частично събрано вземане към НАП; 19,69 лв. – пропорционална такса за частично събрано вземане към „Б.“ ЕООД; 177,36 лв. – дължими авансово по делото и неплатени от взискателя обикновени такси по присъединено изп. дело № 147 за ЧСИ Недялков; 208,56 лв. – дължими авансово по делото и платени от взискателя обикновени такси; 400 лв. – приети по изпълнително дело № 146/2019 год. разноски за адвокатски хонорар и 400 лв. – приети по изп. дело № 147/2019 год. разноски за адвокатски хонорар за дружеството – взискател; 8,40 лв. – дължими авансово по изп. дело № 147/2019 год. и платени от взискателя обикновени такси; 2. Вземания по чл. 137 от ЗЗД: сумата 161,73 лв. – частично изплащане на дълга на длъжника към взискателя „Б.“ ЕООД и сумата 480,05 лв. – частично плащане на дълга на длъжника към взискателя НАП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е реда на удовлетворението им и каква сума се полага за частично или пълно изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели, като в настоящия случай е налице присъдиняване по право. При него съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземането на присъединения кредитор, като отдели сума за неговото удовлетворяване. Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от първи ред вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, които в случая възлизат общо на 1348,41 лв., като в жалбата не се съдържат оплаквания относно начина на определяне и начисляване на дължимите такси и разноски по този пукнт /жалбата е оттеглена в частта относно определените разноски на взискателя/. В случая не са налице други привилегировани вземания от следващите редове /чл. 136, ал. 1, т. 2-6 от ЗЗД/, поради което съдебният изпълнител е пристъпил към разпределяне на останалата част от постъпилата по изпълнителното дело сума между двамата взискатели по правилото на чл. 136, ал. 3 от ГПК, а именно: когато са налице конкуриращи се вземания, те се изплащат съразмерно. Неоснователно в жалбата се твърди, че съдебният изпълнител е разпределил в полза на присъединения взискател като привилегировано вземане дължимите му се суми от наложени глоби. Видно от разпределението, като привилегиворани вземания са начислени само суми по чл.

136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – разноски по изпълнението. След изплащане на тези суми – платени от взискателя обикновени такси по изп. дело 146/2019 год., платените обикновени такси по присъединеното към него вземане по изп. дело

147/2019 год., приетите разноски за адвокатски хонорар по двете дела и дължимите на ЧСИ незаплатени, но съобщени и авансово дължими обикновени такси, остатъкът е разпределен съразмерно между двамата хирографарни кредитори: взискателят по делото „Б.“ ЕООД и присъединения взискател - НАП. Именно поради обстоятелството, че вземанията на държавата имат характер на имуществена санкция и не се ползват с предпочтително удовлетворение съгласно чл. 136, ал.

1, т. 6 от ЗЗД, хирографарните вземания на двамата взискатели, които са от еднакъв ред, са удовлетворени съразмерно.

С оглед на гореизложеното, обжалваното разпределение, извършено от съдебния изпълнител, е законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.“ ЕООД, *** в качеството му на взискател по изп. дело № 20198640400146 по описа на ЧСИ Недялков с рег. № 864 с район на действие СОС срещу разпределение от 11.09.2020 год. на постъпилите суми по изпълнителното дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.