Решение № 3219 от 26.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3219 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110149253 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. София, ******, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело № **** г. по описа на 24 състав, Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността гр. София, ***, представлявано от Д. М. М. – управител, срещу „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн офис център, ет. 8, представлявано от Филип Георгиев Добринов, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 290572/12.02.2020 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 2; чл. 10а, ал. 4; чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6. на раздел VI от Договор за потребителски кредит № 290572/12.02.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на поръчител, поради неравноправност на клаузата и поради противоречие на същата със закона.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 12.02.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит „*****.

Сочи, че при подписване на договора не са предоставени изискуемите документи съгласно чл. 10 ЗПК, като липсвало и посочване на сумата по договора, ГЛП и други съществени елементи – същите били посочени в отделно приложение към Договора.

Излага, че съгласно чл. 6.3. на раздел VI към договора, най-късно до следващия ден, кредитополучателят следва да представи обезпечение по кредита, като били посочени ред неизпълними условия – в случай че потребителят осигури двама поръчители, кредиторът можел по свое усмотрение да поиска повече от двама поръчители; да е лице над 20 г., да има не по-малко от 5 г. трудов и осигурителен стаж и редица други 1 условия. В чл. 6.6. на раздел VI от договора било посочено, че в случай че потребителят не предостави исканото обезпечение, то дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план. Твърди, че съгласно погасителния план следва да заплати 16 вноски по 137,65 лв., като сумата била формирана по следния начин: 1 500 лв. главница, 101,12 лв. възнаградителна лихва и неустойка в размер на 601,28 лв.

Излага, че макар формално дадения срок за предоставяне на обезпечение, още със сключването на договора, е начислена неустойка. Счита, че с уговорената неустойка се заобикаля предвиденият максимален размер на ГПР – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Подробно аргументира, че неустойката следва да бъде включена в ГПР, както и че същата представлява скрита възнаградителна лихва. Аргументира, че предоставената алтернатива за обезпечение – банкова гаранция в размер на всички дължими по договора суми, е житейски немислима. Излага, че неустойката излиза извън присъщите й функции, както и че противоречи на добрите нрави. Твърди, че е налице заобикаляне и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, който предвиждал, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

Аргументира, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна. Отбелязва, че непредоставяне на обещани обезпечения съгласно чл. 71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно изпълнение на цялото задължение, в случая обаче ответникът променял последиците от липса на обезпечение. Счита, че грешно посоченият размер на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът сочи, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 1 500 лв., като сумата била предоставена на ищеца в брой на 12.02.2020 г.

Излага твърдения, че на кредитополучателя са предоставени всички изискуеми от закона документи. Сочи, че размерът на ГПР (с взетите предвид допускания) и ГЛП са ясно посочени в Договора. Аргументира, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който да се включва в ГПР, а обезщетение за неизпълнение. Подробно аргументира, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, както и че клаузите предвиждащи предоставяне на обезпечение и начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, са индивидуално уговорени между страните.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът „Ай ти еф груп“ АД е предявил срещу ищеца Б. П. Ж. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на Б. П. Ж. да заплати сумата 1 795,00 лв., частичен иск от вземане в общ размер на 2000,00 лв., представляваща падежирала главница по Анекс към Договор за кредит „Гет Кеш“ № 290572 по Транш № 307146 от 23.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на насрещната искова молба 16.10.2024 г. до окончателно изплащане.

Ищецът по насрещния иск излага, че на 23.06.2023 г. между страните е сключен Анекс към Договор за кредит „Гет Кеш“ № 290572 по Транш № 307146, по силата на който предоставил на ответника в брой сумата от 2 000 лв., а кредитополучателят се съгласил да погаси сумата с двадесет и четири 14-дневни вноски при срок на погасяване от 24.06.2023 г. до 17.06.2024 г. В случай че Анексът бъде обявен за недействителен сочи, че съгласно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи чистата стойност на кредита. Позовава се на съдебна практика според която при предявен иск на договорно основание, в случай че бъде прогласена недействителността на Договора, то кредитополучателят следва да бъде осъден да върне чистата стойност на кредита. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба. Ответникът подробно излага, че доколкото в Договора не е посочен действителният размер на 2

ГПР, то същият е недействителен. Счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 12.02.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 290572 за сумата от 1 500 лв., част от съдържанието на който е клауза предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

На е спорно и обстоятелството, че между страните на 23.06.2023 г. е сключен Анекс към Договор за кредит „Гет Кеш“ № **** по ****, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 2 000 лв.

От представения договор за потребителски кредит, се установява, че договорът е сключен като рамков такъв, като суми могат да бъда усвоявани на отделни траншове, многократно, при условие, че всички суми по предходен транш са изцяло погасени.

Уговорената е фиксирана лихва от 40 % - т. 4.1. от договора. Условията за връщане на кредита се упоменават в погасителен план към всеки транш.

В чл. 6.1. от договора е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на две физически лица или 2. Банкова гаранция в размер на 1601,12 лв. В т. 6.3 пък са посочени изисквания, на които следва да отговарят поръчителите, а именно: кредиторът има право по своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя, да изиска последният да осигури повече от двама поръчители за предоставения кредит; всеки един от исканите поръчители следва да отговаря на следните условия: да бъде лице над 20 години, да работи на безсрочен трудов договор, да има не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1500 лв., да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, да нямат неплатени осигуровки за последните две години и да нямат неплатени задължения към кредитни и финансови институции или ако имат тяхната кредитна история да е със статус не по-лош от „редовен“, но въпреки това кредитодателят по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже предложените от кредитополучателя поръчители.

В чл. 6.5. са предвидени изисквания към обезпечение, предоставена чрез банкова гаранция, а именно банковата гаранция, за да бъде валидно обезпечение, трябва да съдържа неотменимо и безусловно изявление на съответната банка, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое задължение по договора за потребителски кредит, банката ще заплати на кредитодателя всички дължими суми от кредитополучателя в първия работен ден, следващ деня на получаване на първото писмено искане от страна на кредитодателя и следва да покрива всички суми, които кредитополучателят е длъжен да заплати по договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 30 дни след крайния срок на погасяване на всички задължения по настоящия договор.

Предвидено е в чл. 6.6. от договора, че неизпълнението на кредитополучателя на задължението си да предостави обезпечение по кредита при посочените условия и срокове, се санкционира с неустойка за всеки период, в който кредитът е необезпечен, а размерът се определя и разсрочва с погасителния план към съответния транш.

3

В случая не е спорно, че първият транш е за сумата от 1500 лв., а от представения погасителен план към този транш се установява, че същият се разсрочва на 16 едноседмични вноски, като за срока на транша е начислена и се дължи неустойка (оскъпяване) в общ размер на 601,28 лв., разсрочено на 16 седмични вноски в размер на 37,58 лв. всяка една.

Представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити към договора за кредит, видно от който на кредитополучателя е предоставена информация за общия размер на плащанията по първи транш – 1601,12 лв. и размера на ГПР – 48,97 %, в който не е включена неустойката по чл. 6.6 от договора.

За първият транш страните са изготвили Анекс от дата 12.02.2020 г. и разписка да предаване на сумата (л. 22-23 от делото).

По делото са представени и общи условия на ответника, приложими към договори за потребителски кредити ( л. 81 – 88).

Между страните не е спорно и обстоятелството, че с последващ транш, на дата 23.06.2023 г. на ищеца е предоставена сумата от 2000 лв., като видно от приложения Анекс (л.107-108) и погасителен план (л. 109-112), е уговорен ГПК 49 %, лихва в размер на 442,96 лв., срок за връщане 24 седмици и неустойка в размер на 1952,64 лв., разсрочена на 24 седмични вноски в размер 81,36 лв. всяка.

Сумата по този транш е усвоена, видно от приложената л. 113 разписка.

Към транша е изготвен и предоставен на потребителя нов СЕФ, с посочена лихва 40 %, ГПР – 48,69% без включен в него размерът на начислената неустойка, и обща сума за връщане 2442,96 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По първоначалния иск:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.