Определение № 13240 от 18.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13240 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502630 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр.чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. К. К. срещу Определение № 3892/28.01.2026г., постановено по гр.д. № 52589/2025г. на СРС, 158 състав, с което производството по делото по подадена от жалбоподателя молба по чл.8, т.1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) е било прекратено, като недопустимо.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Подчертава, че с ответника В.К.Д. поддържа трайни „взаимни“ отношения повече от година, поради което има право да търси защита по чл.8 от ЗЗДН, доколкото е изложила факти на осъществено от него спрямо нея на 19.11.2025г. акт на физическо и психическо насилие.

Предвид обстоятелството, че произнасянето на СРС е по чл.130 ГПК, на насрещната страна не е била връчвана жалбата за становище.

Съдът, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по молба на А. К. К. срещу В.К.Д. за установяване на обстоятелството, че на 19.11.2025г. ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо ищцата, поради което и с оглед опасения от бъдещи прояви на насилие заявява искане да й бъде издадена заповед за защита, с която да бъдат наложени мерки на ответника. Пояснява, че на указаната дата Д. бил в дома й, където, след като я обидил, я хванал за врата и я притиснал от двете страни за гръкляна, като я заплашил с думите „Ще видиш какво ще направя“. Заявява, че това не е първа проява на агресия спрямо нея, поради което търси защита.

Молбата е била подадена на 21.11.2025г. и на същата дата съдът е издал заповед за незабавна защита, с която е задължил В.К.Д. да се въздържа от извършване 1 на домашно насилие по отношение на молителката, както и да не доближава жилището й, нито нея на разстояние по-малко от 200 метра.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства на ищцата са били дадени трикратно указания за уточняване на факти, относими към отношения й с ответника и конкретно отнасящи се до трайността и характера на връзката. В изпълнение на указанията молителката е пояснила, че има „по-близки“ отношения с Д. от 25.08.2025г., но скоро след това той заминал в чужбина за 10 дни и като се прибрал отношенията им станали интимни. Пояснява, че след това заминала на лечение извън столицата, поради което отново преустановили връзката, която подновили след 11.10.2025г., след което била карантинирана, поради заболяване от Ковид, а после имала ангажименти по докторантурата си, поради което отношенията им се подновили отново след 10.11.2025г., а на 19.11.2025г. се случил акта на насилие, по повод на който търси защита.

При така заявените факти, съдът намира определението за правилно.

Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, т.е. кръгът лица, които са активно легитимирани да търсят защита по реда на ЗЗДН е лимитиран – чл.3. В чл.3, т.2 от закона е посочено, че активно легитимиран да подаде молба за издаване на заповед за защита е и лице, което има интимна връзка с лицето, срещу което се иска издаването й. Съгласно §1, т.6 от ДР на ЗЗДН понятието „интимна връзка“, вложено в закона, представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни.

В настоящия случай, не се установява да са налице положителните предпоставки на закона за разглеждане на подадената от А. К. К. молба. Изложените факти относно характера на интимната връзка между нея и Д. не сочи на трайност в отношенията. Не може да се приеме, че между двете лица е установена близост в личен и интимен план, за което е необходимо трайно поддържане на лични, интимни и сексуални отношения непрекъснато повече от 60 дни, за да се търси закрила по реда на ЗЗДН. Изискването за лични трайни отношения, основани на интимност и сексуална връзка, е условие за допустимост на молбата, а това условие не се твърди да съществува. Не е достатъчно страните да са били интимни, ако липсва трайност в тази връзка и лична привързаност за минимално посочения в закона период. Предвид изложеното, съдът намира, че определението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно. При осъществено физическо насилие или отправена заплаха, А. К. разполага с други правни средства за защита по реда на Наказателния кодекс, ако извършеното съставлява престъпление, респ. по ЗЗД, ако стореното осъществява фактическия състав на деликт.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3892/28.01.2026г., постановено по гр.д. № 52589/2025г. на СРС, 158 състав, с което производството по делото по подадена от А.

К. К. молба по чл.8, т.1 от Закона за защита от домашно насилие е било прекратено, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя – чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3