Определение № 2800 от 03.10.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2800 гр. София, 03.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002100664 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 22745/03.10.2022г., на А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М.

Т., чрез процесуалния представител адвокат С. И. и касационна жалба вх. № 25410/31.10.2022г. на А. В. Ц., чрез процесуалния представител адвокат Н. И. срещу решение № 1107/29.08.2022г. по в.гр.д. № 1250/2021г. на Варненския окръжен съд.

А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. обжалват въззивното решение, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 3324/18.07.2019г. по гр.д. № 10733/2016г. на Варненския районен съд, е уважен предявеният от ищците Е. П. Т. и И. А. Т. срещу касаторите А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и е признато за установено по отношенията на касаторите А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че ищците Е. П. Т. и И. А. Т. са собственици на реална част с площ от 121 кв.м., отразена с жълт цвят на скица намираща се на л. 482 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението, която част е такава от имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], както и в частта, с която след като е потвърдено първоинстанционното решение на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено в отношенията между ищците Е. П. Т. и И. А. Т. и ответниците касатори А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че реална част с площ от 127 кв. м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се на л. 482 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението, която част е такава от имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], не е път/улица, предназначена за обществено ползване и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на 1 съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат отхвърлени със законните последици.

В приложеното към касационната жалба на А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, допълнителнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Допустимо ли е въззивното решение, с което е приет за разглеждане установителен иск за собственост върху реална част от собствения им имот, за която: не се оспорва правото им на собственост; не се противопоставя от ответниците, тяхно конкурентно такова право на собственост; ответниците твърдят, че реалната част е предвидена за улица, част от път и обслужва достъп до недвижим имот, собствен на друга ответница, но съдът е приел, че по този начин ответниците оспорват правото на собственост на ищците;

2. Налице ли е правен интерес от искова защита по чл. 124, ал. 1 ГПК в хипотеза, в която не са сочени, извършени правни или фактически действия по смисъла на посочената разпоредба от ответниците, с които да се оспорва, нарушава или смущава това право? Само твърдения на ответниците, изнесени пред некомпетентен да променя статуса на право на собственост на ищците, орган на МВР, че последните са заключили процесната част: път/проход съставляват ли правни или фактически действия за да се приеме, че е налице оспорване правото на собственост?

3. Твърденията, че процесната част която се е използва за улица, път, подход, достъп до имот, несобствен нито на ищците, нито на тези ответници и ищците са я заключили и по този начин препятстват ползването й, следва ли да се приемат за правни или фактически действия, респ. оспорване правото на собственост и да породят правен интерес от иск за установяване право на собственост върху тази част спрямо тях?

4. Когато реална част от недвижим имот е предвидена по правно уреден режим на тази земна повърхност според предвижданията на съответните планове за конкретната територия през различни периоди, като коларски път, улица - тупик, част от обществен път за път, част от обществен път /улица, предвидена е за трасе за осъществяване право на преминаване и достъп до друг недвижим имот, може ли да се приеме, че същата е частна собственост, извън тази на Държавата, общината?

5. Какво е доказателственото значение на КП, ПНИ, ПУП-ПУР, ПУП-ПРЗ, КККР, чийто предвиждания на реална част от недвижим имот е за коларски път, общ. път, част от улица/улица-тупик, трасе за право на преминаване, съобразно предвижданията на тези планове за тази част, по устоновителен иск за собственост върху тази част?

6. Какви са процесуалните задължения на въззивния съд когато констатира, че реална част от недвижим имот, чиято реституция се претендира с установителен иск за собственост, оспорено с твърдения за правния й режим по действалите планове и съобразно ползването й по видими белези - за обществено ползване, в производството по установителен иск за 2 собственост - да прекрати производството като недопустимо, да уважи иска поради обоснованост от доказателствата, че е била част от правото на собственост или отхвърли иска поради наличие на доказателства, че предвижданията на плановете за тази част са именно за улица/път?

7. Допустимо ли е въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по иск само за минал период, до предявяване на исковата молба, а с решението съдът се е произнесъл за допустимост на иска извън този период, а за миналия период е прекратил производството поради недопустимост на иска за минал период?

8. Длъжен ли е съдът да уведоми страните, че възнамерява да се произнесе по непредявен иск за период следващ датата на подаване на исковата молба и към момента на постановяване на решението по ОУИ, като им даде възможност да изразят становище и допълни доклада си в този смисъл?

9. Налице ли е правен интерес от ОУИ, че процесната част не е била път/улица, отворена за обществено ползване срещу ответници, които не противопоставят на правото на собственост на ищците, свои права?

10. Допустимо ли е обективно и субективно съединяване на ОУИ, че реална част не е била път/улица, отворена за обществено ползване с установителен иск за собственост върху тази част и двата основани на ищцови твърдения, че са собственици на същата?

11. Допустим ли е ОУИ, че реална част не е била път/улица, отворена за обществено ползване, с чието уважаване, ищците не биха могли да придобият различни/собствени (повече отколкото имат) права върху тази част? Налице ли е правен интерес от търсената с този иск съдебна защита?

12. Какво е доказателственото значение в производство по ОУИ, че реална част от ищцовия имот не е била улица/път, на извадка от КККР/скица за реална част от недв. имот, съгласно която, начин на трайно ползване и предназначение на тази територия е част от улица? А това на свидетелските показания, от които се установява, че ползването, предназначението й по техни възприятие е именно за път, обслужване достъп до имотите на всички страни по делото?

13. Какво е доказателственото значение на предвижданията на съответните планове за процесната територия за част от процесния период в производство по ОУИ, че същата не е предназначена за път/улица и противположно на ищцовите твърдения, територията е предвидена последователно за коларски път, право на преминаване, улица тупик, част от второстепенна улица и т.н.?

Поддържа се и становище за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Оплакването за недопустимост на въззивното решение в обжалваните му части, се обосновава с твърдението, че липсва правен интерес от предявяване, както на положителния, така и на отрицателния установителен иск за собственост, тъй като липсват твърдения за противопоставени от ответниците, конкурентни на ищцовите, права на собственост. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като отрицателният установителен иск е предявен само за минал период. Поддържа се, че изводът на въззивния 3 съд, че „имотът има осъществен достъп до път, посредством проход, като същият, заедно с част от самия имот на ищците формират спорната реална част“ е очевидно неправилен, тъй като възприемането на процесната част като проход не кореспондира със скица № 15182910-05.05.2015г. за имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, Е. П. Т. и И. А. Т., чрез процесуалния се представител адвокат Б. Х., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваните му части. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

А. В. Ц. обжалва въззивното решение, в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение № 3324/18.07.2019г. по гр.д. № 10733/2016г. на Варненския районен съд, е уважен предявения от ищците Е. П. Т. и И. А. Т. срещу нея иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК като е признато за установено спрямо ищците, че в полза на ответницата-касатор А. В. Ц. не съществува право на преминаване през реална част с площ от 127 кв.м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се на л. 482 от делото и представляваща неразделна част от първоинстанционното решение, която част е такава от имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената искова претенция бъде отхвърлена със законните последици.

В приложеното към касационната жалба на А. В. Ц. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, допълнителнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Дали приетата и разгледана от ВРС, а след това и от ВОС искова молба е била редовна и дали в случай, че не е била, този порок е подлежал на отстраняване от въззивния съд, каквато е разгледаната в т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 г. хипотеза. Следва ли съда задължително да връчи уточнената искова молба, както и да даде възможност на ответника да представи допълнителен писмен отговор и/или становище на същата, когото се установи, че тя не му е връчена и следва ли да остави „без движение” производството за това;

2. Допустимо ли е съдът да правораздава по своя инициатива, включително въпреки изричните изявления на ищеца, че не е предявявал и не отправя изричен иск;

3. За задължението на съда да следи за допуснати процесуални нарушения и при констатирани такива по чл. 146 ГПК, опороченото действие следва да се повтори, като се направи доклад по делото и се дадат съответните указания;

4. За задължението на съда да постави въпроси на страните по посочените от тях факти при 4 нужда от изясняването им и да даде указания по чл. 145, ал. 2 ГПК, да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изложи съображенията си по тях в мотивите на решението си;