Решение № 456 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20261001000295 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 185/16.02.2026 г. по т.д. № 2239/2022 г. на СГС, VI-22 състав са отхвърлени предявените от „Бассмания-1“ ЕООД, ЕИК 200807790, срещу Община Бургас, искове с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), с предмет да бъде установен факта на нарушението, извършено от ответника спрямо притежаваната от ищеца комбинирана национална българска марка „СИНЯ ЗОНА“ с рег. № 00105235, за стоки и услуги от клас 39 отдаване под наем на паркинги, изразяващо се в предоставяне на услугата „платено почасово паркиране“, означена със знак „Синя зона“, както и организацията и контролът на дейността по паркиране в зона за платено паркиране, поставянето на табели с изписване на търговската марка и продажбата на талони; чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови това нарушение и чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпените от нарушението вреди в размер на 1000 лева, която сума представлява частично предявена претенция за нанесените на ищеца вреди, чийто пълен размер е 50 000 лева, като неоснователни.

Ищецът „Бассмания-1“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, при непълнота на фактическите изводи и при липса на анализ на събраните доказателства. Като основание за отхвърляне на исковете служел извода на съда, че обозначението „синя зона“ представлява родово обозначение на услуга, но този извод бил неправилен. Това не било обозначение на услуга, а на комуникативен етикет за административен режим. Посочено е още, че този извод е направен без по делото да са събрани доказателства за начина, по който обозначението се възприема от потребителите, а само въз основа на лични възприятия на съда. Това 1 било необходимо и защото в различните общини словосъчетанието „синя зона“ обозначавало различни режими. Изводът на съда противоречал и на практиката на СЕС относно преценката на родовия характер на обозначенията. Липсвали и мотиви защо тази преценка следвало да бъде игнорирана. По отношение иска за пропуснати ползи от твърдяното нарушение се сочи, че последващото заличаване на марката не водело до отпадане на правото на обезщетение за периода, в който марката е съществувала и е била валидно защитена. Освен това, ограничението на регистрацията на марката не водело до отпадане на всички услуги в клас 39, където влизали и такива като свързаните с транспорт, ограничение на движението, логистика и други сходни дейности и защитата на марката във връзка с тях не отпадала. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете уважени.

Ответникът Община Бургас е депозирал отговор на въззивната жалба, в която е изложила доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част, е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Бассмания-1“ ЕООД е твърдял в исковата си молба и нейните уточнения, че е притежател на комбинирана национална българска марка „СИНЯ ЗОНА“ с рег. № 00105235, регистрирана на 18.04.2019 г. и заявена на 28.03.2018 г. за стоки и услуги от клас 25, 39 и 43. Марката била регистрирана за множество услуги в тези класове, като в услугите по клас 39 от МКСУ се включвали тези по автомобилен транспорт; отдаване под наем на паркинги; превозване на товари, стоки и предоставяне на информация за движението на транспортните средства. Твърдял е, че ответникът Община Бургас, чрез общинското предприятие „Транспорт“, предлагали услуги по организация и контрол на дейността по паркиране на МПС в зони за паркиране, носещи наименованията „Синя зона“, които са сходни във висока степен на тези, за които е регистрирана марката на ищеца в клас 39. Общинското предприятие използвало в своята стопанска дейност, без разрешението на ищеца, знаци, които били сходни/идентични с регистрираната марка, като тези знаци се поставяли върху табели, паркинги и талони, произвеждани и разпространявани на територията на общината.

Това използване създавало вероятност от объркване у потребителите и свързване на знаците с регистрираната на името на ищеца търговска марка. Неправомерното използване на марката на ищеца от ответника продължавало в периода от 30.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба /06.12.2022 г./ и причинявало имуществени вреди за ищеца, изразяващи се лишаването му от лицензионно възнаграждение, което той би получил, ако имаше сключен лицензионен договор между двете страни.

Предвид изложеното, ищецът е искал от съда да установи факта на нарушението на ответника върху правото на ищеца на комбинирана национална българска марка „СИНЯ ЗОНА“ с рег. № 00105235, за стоки и услуги от клас 39, изразяващо се в предоставяне на услугата „платено почасово паркиране“, означена със знак „Синя 2 зона“, както и организацията и контролът на дейността по паркиране в зона за платено паркиране, поставянето на табели с изписване на търговската марка и продажбата на талони, както и да осъди ответника да преустанови тези нарушения и му заплати обезщетение за претърпените от нарушението вреди в размер на 1000 лева, която сума представлява частично предявена претенция за нанесените му вреди, чийто пълен размер е 50 000 лева. Претендирал е и законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът Община Бургас е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложил доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на исковете. Доводите за недопустимост са обосновани със заличаване на марката на ищеца в клас 39 с влязло в сила решение. Не се установявала и основателността на предявените искове.

Посочили са, че използването на словосъчетанието „синя зона“ не е използване на марката на ищеца, доколкото общината, съгласно чл. 99 от ЗДвП, като администрация, управляваща пътя, е определила райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Поддържа, че дейността на общината по определяне на тези зони за платено и безплатно паркиране, не е търговска дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, а е дейност по упражняване на публични функции.Улиците, булевардите, пътищата и площадите в града са общинска собственост по смисъла на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, поради което общината разполагала с правото да определи зони за краткотрайно паркиране.

Съгласно чл. 23 от ЗП, правомощията на кмета по управление на пътищата се определят с Наредба на общинския съвет, като Общински съвет - Бургас е приел Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас и в чл. 3 от тази Наредба са посочени тези зони, сред която е и Синя зона. Пояснява, че фразата „синя зона“ е станала обичайно означение за зона, традиционно в централната част на даден град, в която паркирането е позволено при дадени условия. Поддържа, че ищецът не е доказал, че използва марката в своята дейност, съответно възразява, че към момента на предявяване на исковете марката е реално използвана по смисъла на чл. 21 от ЗМГО. Счита, че не е доказан и размерът на предявената осъдителна претенция за присъждане на обезщетение. Искали са от съда да отхвърли исковете.

Въззивната инстанция е дала указания на ищеца да уточни за какъв период е претенцията от 50 000 лева и как е формирана в този период. Ако се твърди формиране от помесечно или годишно пропуснато лицензионно възнаграждение, да се уточни и как се формира частичния размер от 1000 лева по месеци или години в исковия период.

Ищецът е депозирал уточнение от 28.05.2026 г., в което е посочено, че претендираните вреди са пропуснати ползи под формата на лицензионно възнаграждение за използването на марката „синя зона“ в периода 28.03.2018 г. до 06.12.2022 г. Пълният размер на претенцията за този период е определен въз основа на лицензионен модел, съобразен с мащаба на използването а обозначението, икономическия обем на дейността и реализирания оборот през процесния период.

Уточнено е още, че въпреки заличаване на марката за определени услуги, претендираните имуществени последици са за период, през който регистрацията е била валидна, вписана и противопоставима.

За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани писмени доказателства.

Представено е свидетелство за регистрация на марка рег. № 105235, издадено от Патентното ведомство на Република България /ПВ/, видно от което на 18.04.2019 г. по 3 национален ред е регистрирана комбинирана марка „СИНЯ ЗОНА“, по заявка № 150116 от 28.03.2018 г., за стоки и услуги по МКСУ от следните класове: клас 25 /облекло, обувки, шапки/; клас 39 /транспорт, опаковане и съхранение на стоки, организиране на пътуване/ и клас 43 /услуги за осигуряване на храна и напитки, временни квартири/. Като притежател на марката е вписано дружеството „Бассмания1“ ЕООД, а срокът на действие на марката е до 28.03.2028 г.

При служебна справка в публично достъпния електронен държавен регистър на търговските марки, воден от Патентното ведомство на Република България, както и от интернет страницата на Върховен административен съд, се установява, че на 24.03.2022 г. е подадено искане с вх. № BG/N/2018/150116-(8) от Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) за заличаване на регистрацията на марката на ищеца за част от услугите в клас 39: „автомобилен транспорт“; „отдаване под наем на паркинги“; „предоставяне на информация за движението на транспортните средства“. Искането се основава на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т.

4 ЗМГО, като се твърди, че марката няма отличителен характер и може да въведе в заблуждение потребителите относно търговския произход на услугите, за които е регистрирана. След проведена административна процедура пред Патентното ведомство, назначен със заповед на председателя на Патентното ведомство състав по споровете изготвя становище за частично уважаване на искането, а именно в частта по отношение заличаването на марката за услугите „отдаване под наем на паркинги“ от клас 39 на МКСУ. Въз основа на това становище е постановено решение № РС-224(1)/13.12.2023 г. на председателя на ПВ, с което, на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 ЗМГО, е постановено заличаване на регистрацията на марка с рег. № 105235 СИНЯ ЗОНА, комбинирана, за услугите „отдаване под наем на паркинги“ от клас 39 на МКСУ, във връзка с основанията по чл. 36, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО. Това решение е обжалвано от ищеца пред Административен съд София град, като образуваното пред съда във връзка с тази жалба производство - адм. дело № 1913/2024 г., е приключило с решение № 6323/27.05.2024 г., с което е отхвърлена жалбата срещу решението на Председателя на Патентното ведомство, в частта, с която е заличена регистрацията на марка с рег. № 105235 СИНЯ ЗОНА, комбинирана, за услугите „отдаване под наем на паркинги“ от клас 39 на МКСУ. Така постановеното решение на Административен съд – София град е оставено в сила с окончателно решение на Върховния административен съд № 1010/07.02.2025 г., по адм. дело № 7571/2024 г