Решение № 521 от 25.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Варна, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря М.на Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500276 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. П. С. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3569/20.11.2022 год., постановено по гр. дело № 7888/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника Г. П. С. против Л. Г. Ч. от гр. София и Х.

С. Ф., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си З. Д. Ф. и М.

Х. Ф., двете от гр. Варна, иск по чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС В ЧАСТТА МУ за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор

*** по КК на гр. Варна и да премахнат засаденото в собствения им ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна плодно дърво (круша), разположено на по–малко от регламентираното в чл. 52 ЗС разстояние от границата на ПИ с идентификатор *** по КК на гр.

Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, както и че е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите на ищеца, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи.

Жалбоподателят навежда, че от доказателствата по делото е установено, че засадената в имота на ответниците, настоящи въззиваеми, 1 круша е на разстояние 2, 30 м. от границата между двата имота, а максималната височина до която достига крушата е над 5 м., а именно 10 м. и над 10 м., което зависи от резитбата и оформянето на короната, т. е., крушата е „високо дърво“ по смисъла на чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като за да се прецени дали едно дърво е високо, средно или ниско, се съобразява височината, до която изобщо могат да достигнат дърветата от съответния вид, а не височината на дървото при разглеждане на делото. Излага, че в случаите, при които не е спазено нормативно предвиденото в чл. 52 от ЗС отстояние до границата на съседния, за уважаване на иска по чл. 109 СК не е необходимо да се доказва дали и с какво посадените в съседния имот, на отстояние по – малко от нормативно установеното, дървета пречат на спокойното упражняване на правото на собственост. Счита, че за разлика от общото ограничение на чл. 50 от ЗС, ограничението по чл. 52 ЗС е в нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, т. е., когато отстоянието не е спазено, какъвто е и настоящия случай, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 от Закона за собствеността да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посаденото в съседния имот дърво пречи на спокойното упражняване на правата му. Поради това и без значение за разглеждания казус е приетото от първоинстанционния съд, че процесната круша не създава за ищеца каквито и да е пречки и неудобства за използването на собствения му имот.

Крушата в имота на ответниците е високо дърво и е на по – малко от нормативно от нормативно установеното разстояние от съседния имот, което обуславя и основателността на предявения от ищеца иск по чл. 109 ЗС, вр. чл.

52 ЗС за осъждането на ответниците да я премахнат за своя сметка.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалвана част и за постановяване на друго, с което ответниците да бъдат осъдени, на основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС, да премахнат за своя сметка посаденото в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна плодно дърво (круша).

Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответниците Л. Г. Ч. от гр. София и З. Д. Ф. и М. Х. Ф., двете от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат решението в атакуваната от ищеца част за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззинникът поддържа жалбата си, а въззиваемите поддържат подадения писмен отговор.

Първоинстнционното решение, с което искът на Г. П. С. против Л. Г. Ч. от гр. София и Х. С. Ф., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си З. Д. Ф. и М. Х. Ф., двете от гр. Варна по чл. 109 ЗС, вр. чл.

52 ЗС е отхвърлен в частта му относно засадената в поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна смокиня не е

2 обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС.

В исковата си молба ищецът Г. П. С. е навел следните твърдения:

Собственик е на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна и на 50 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 669 кв.м., представляващ поземлен имот № 9 в квартал 17 по стария план на трети микрорайон на гр.Варна, с административен адрес: гр.Варна, район Одесос, ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

***,

***,

***,

*** и

***. Ответниците Л. Г. Ч. от гр. София и Х. С. Ф. от гр. Варна, починл в хода на процеса и заместен от наследниците си З. Д. Ф. и М. Х. Ф., двете от гр. Варна са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, съседен на съсобствения му поземлен имот с идентификатор *** и изцяло граничещ със собствената му сграда с идентификатор ***. В поземлен имот с идентификатор

***, в нарушение на чл.52 от Закона за собствеността, на по-малко разстояние от 3 м. от общата граница с неговия имот с идентификатор *** са засадени две високи дървета – круша и смокиня, което представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от Закона за собствеността и с което му се пречи да упражнява в пълен обем правото му на собственост. Собствениците на поземлен имот с идентификатор *** отказват доброволно да премахнат горепосочените дървета, засадени в нарушение на нормативно предвидените разстояния, обуславя и правния му интерес от иска.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор

*** по КК на гр. Варна и да премахнат за своя сметка засаденото в собствения им ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна плодно дърво (круша), разположено на по–малко от регламентираното в чл.

52 ЗС разстояние от границата на ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна.

В писмен отговор, подаден в срока по 131 ГПК ответниците Л. Г. Ч. от гр. София и Х. С. Ф., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си З. Д. Ф. и М. Х. Ф., двете от гр. Варна, чрез процесуален рпедставител, оспорват иска. Не оспорват, че имотите на ищеца и техния са съседни и имат обща имотна граница, както и че в имота им - ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна е засадено плодно дърво – круша. Твърдят, че крушата е средно високо дърво съгласно съгласно чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и в случая отстоянието до границата с имота на ищеца е спазено, тъй като е на отстояние 2, 30 м. Процесното дърво круша 3 е засадено преди повече от 50 години, то е съществувало към момента на строежа на „Фестивален и конгресен център“ – Варна и е достигнало своята максимална височина. Отделно от това, към момента на засаждането тогавашните собственици на ПИ с идентификатор ***, които са били роднини на ответниците, са дали изричното си съгласие за засаждането на дървото. Освен, че процесната круша е стара и отдавна е достигнала своя максимален растеж, то тя е окастрена по начин, че растежът й е спрян във височина, което отделно е променило характеристиките му.

Въз основа на изложеното считат иска за неоснователне и настояват за отхвърлянето му.

Съдът като прецени събранитте по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на старните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това е установено и от писмените доказателства, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна и на 50 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, а ответниците Л. Г. Ч., З. Д. Ф. и М. Х. Ф. са собственици на поземлен имот с идентификатор ***.

Не е спорно също, че поземлените имоти на страните са съседни с обща имотна граница, както и че в имота на ответниците е засадено плодно дърво круша.

От заключението на съдебно агротехническата експертиза, изслушано в първата инстанция, е установено, че засадената в имота на ответниците круша е на отстояние от 2, 30 метра (от центъра на дървото) до границата със съседния имот с идентификатор ***. Установено е също, че крушата може да достигне максимална височина над 10 метра в зависимост от резитбата и от оформянето на короната. При извършения оглед на дата 27.05.2022 год., във връзка с изготвяне на заключението, вещото лице е констатирало, че височината на крушата е около 5 метра, извършена е резитба на дървото, възрастта на дървото е над 80 години. В имота, съседен на имота на ответниците, в който е посадена крушата, а именно: в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, на самата граница с ПИ с идентификатор *** има тухлена стена от сграда, сградата е измазана, с керемиден покрив с комин с височина над дървото.

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че крушата е на възраст над 80 години, на височинаможе да достигне 10 м. и над 10 м. в зависимост от резитбата. Понастоящем крушата има отрязани клони и не би следвало да се развива; ако продължава да се реже, с отрязани върхове не би достигнало височина 10 и над 10 м. Към момента на огледа трите отрязани клона на крушата нямат развитие; според вещото лице не може да се определи кога евентуално могат да се развият нови клони, възможно е и изобщо да не се развият. Крушата е засадена в южната част на имота на ответниците. По цялата имотна граница е иззидана стена с височина над 3, 5 м. – с цигли, комин, без прозорци или тераса; стената е част от сградата, построена в имота 4 с идентификатор *** по КККР на гр. Варна. Крушата не достига височината на стената, не създава сянка към къщата на ищеца и не пречи. За да види дървото ищецът трябва да се качи на покрива, но то е отрязано под покрива, на такава височина, докъдето стига стената, под самите керемиди.

Кореновата система на дървото не е силно развиваща се, за да повдига почвата и да надига сградата. Животът на крушата, когато е високостеблена, е около 30-35 годин. Много рядко в практиката има дървета, които достигат над 50 и повече години. В случая е изключение, че процесната круша е достигнала до такава възраст. Не може да се каже каква ще е продължителността на живота на крушата. Към момента на огледа състоянието на дървото е отлично.

От показанията на свидетеля Х. П.М. (без родство и дела със страните(, ангажиран от ищеица, се установява следното: Когато свидетелят се е качвал на покрива на сградата на ищеца над покрива имало две дървета, които били над височината на покрива. Клоните на дърветата влизали над два метра над покрива и коминът бил обграден с клони и листа. Последно ходил есента на 2021г., тогава клоните били изрязани, но имало издънки, които са тръгнали нагоре. От двора на ищеца дърветата не могат да се видят, защото има сграда, а същите са зад задната стена на сграда. Дърветата могат да се видят от горната част на паркинга. Крушата е разположена на около 2 метра от задната му стена и е наклонена към покрива на ищеца.

От показанията на свидетелката М.С.Д. – дъщеря на ответницата Л. Ч., ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че имотите на ищеца и ответниците имат обща имотна граница, на която от страната на ищеца има изградена сграда. В имота на ответниците има круша и смокиня. Крушата е посадена от прабабата на свидетелката. Към настоящия момент и двете дървета дават плод. Родителите на свидетелката всяка пролет идват във Варна и подрязват и двете дървета, както и останалите плодни дървета в двора.

Разпечатката съдържа 49 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29c12102-ed9a-49ab-b710-db068ed64bcc