Решение № 34 от 03.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Плевен, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600888 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Ц. Т. К. срещу присъда № 39 от 16.10.2025г., постановена по НОХД **/2025г. по описа на РС- ***, с която съдът е признал подсъдимия К. за виновен в това, че на *** около 17:30 ч. в гр.

***, общ. ***, обл. *** не изпълнил Заповед № 3/***г. на РС-*** за защита от домашно насилие, като нарушил наложените мерки за защита от домашно насилие и доближил Е.С.Ч. и Н. Ц.в Т. в дома, в който живеят, на адрес: в гр.

***, общ. ***, обл. ***, като на основание чл. 296, ал. 1, вр. чл. 54 НК му наложил наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. С присъдата съдът не се е произнесъл за направените разноски, тъй като такива не са били направени.

Според жалбоподателя присъдата е необоснована и незаконосъобразна.

С присъдата му била наложено наказание за престъпление, което не е извършил. Въпреки че от обективна страна е налице изпълнително деяние на състава, то случаят бил маловажен, тъй като нямало никакви вредни последици и не било налице извършено престъпление, за което да бъде наказан. Моли присъдата да бъде отменена изцяло.

В срока по чл. 322 НПК не е подадено писмено възражение от страна на 1 прокуратурата срещу жалбата на подсъдимия, като с нея не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание прокурорът от ОП-Плевен дава становище за немотивираност и необоснованост на жалбата. Изразява несъгласие с твърдяното в жалбата, че е налице маловажност а случая, тъй като престъплението е с много висока степен на обществена опасност и за същото престъпление подсъдимият вече е освобождаван по реда на чл. 78а НК, поради което не може да се приеме, че административното наказание е изиграло поправителна и превъзпитателна роля. Пледира,че присъдата е законосъобразна и почива на събрания и проверен доказателствен материал и следва да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът на подсъдимия Ц. Т. К. изразява становище, че следва да се отмени присъдата и подсъдимият да бъде признат за невиновен. В действителност бил осъществен формално съставът на престъплението, но в конкретния случай липсвали неблагоприятни последици.

В правото си на лична защита подсъдимият заявява, че срещу него ежедневно се завеждали дела за домашно насилие без медицинско, без свидетели, с декларация, която не била нотариално заверена. Никъде не пишело, че е продал на Н. лятна кухня, щял да го осъди, тъй като е бил задържан неправомерно. Твърди,че бил изгонен от дома си, четири години е на улицата, спял по колиби.

В последната си дума подсъдимият заявява, че желае да бъде оправдан.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери на основание чл. 313 и 314 НПК изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в наказателния процес и срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия Ц. Т. К. е основателна, но не по изложените в нея доводи.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени във въззивното производство и поради това налагат нейната отмяна и връщането на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като основанията за това са следните:

Досъдебното производство се е развило по реда на глава ХХІV НПКбързо производство, което е започнало при наличие на основанието по чл. 356, ал. 1, т. 1 НПК- лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението, като на основание чл. 356, ал. 3 НПК е било образувано със съставяне на протокола за първо действие по разследването- разпит на свидетел- очевидец Н. Ц.в Т. /*** на подсъдимия/ на ***г. в 20:25ч., а Ц. Т. К. е 2 привлечен в качеството на обвиняем по реда на чл. 356, ал. 4 НПК с постановление, изготвено на 24.04.2024г. Тук следва да се отбележи, че разследващият орган е спазил изискванията на закона, който му вменява приключване на разследването в срок до седем дни, съгласно разпоредбата на чл. 356, ал. 5, предложение първо. Прокурорът е трябвало в тридневен срок да упражни правомощията си по чл. 357, ал. 1, предложение първо НПК.

Прокурорът не е трансформирал бързото производство в такова по общия ред с постановление, когато случаят представлява фактическа и правна сложност, която възможност му дава процесуалният закон чл. 357, ал. 2 НПК. В настоящия случай прокурорът е бездействал цели девет месеца, като делото е внесено за разглеждане от съда на 20.01.2025г.

След това, на 03.02.2025г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание, като в разпореждането, изпратено на страните, първо съдът еднолично взема становище по въпросите, които се разглеждат на разпоредително заседание, след това уведомява какво ще се разисква на разпоредителното заседание. След това, в публично разпоредително заседание, проведено на двадесети март (протокол с рег. № ***/24.03.2025г., л.

15-17 от съдебното производство), съдията-докладчик е приел, че не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на бързото производствосъгласно чл. 131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, така че настоящата съдебна инстанция няма основание да не приеме отразеното в протокола за случило се.

Делото е било преразпределено, тъй като съгласно заповед на ВКС съдията-докладчик е била командирована в РС-***. Следващият определен съдия-докладчик е повторил същите действия, като предходния докладчик и е допуснал абсолютно същото нарушение на процесуалните правила (протокол с рег. № ***/29.04.2025г., л. 27-29 от съдебното производство). След това, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни две хиляди двадесет и пета година (протокол с рег. № ***/06.06.2025г., л. 37-40 от съдебното производство), е видно, че е направен отвод на съдията-докладчик, който е бил приет, без съдията-докладчик да се е оттеглил на тайно съвещание преди постановяването му.

Част от описаните процесуални нарушения не могат да се санират при връщане на делото за ново разглеждане, но следва да бъдат посочени.

Последвало е разпределение на делото на нов съдията-докладчик, който е постановил присъдата, предмет на въззивна проверка. С разпореждането на насрочване от закрито заседание,проведено на 01.06.2025г. и на същинското разпоредителното заседание, проведено на 23.07.2025г. (протокол с рег. № 23.07.2025г.) съдията-докладчик постъпил като предните докладчици и отново допуснал същите процесуални нарушения.

Съдът допуснал и ново процесуално нарушение в хода на съдебното 3 следствие. Съдебното заседание се дели на няколко етапа- действия по даване ход на делото; съдебно следствие; съдебни прения; последна дума на подсъдимия;постановяване на присъдата. Когато съдът даде ход на делото, започва съдебното следствие. То е централният етап. Съобразно принципа за непосредственоста всички доказателства, на чиято база ще се изгради вътрешното убеждение на съда, трябва да се съберат отново. Съдебното следствие започва с доклад от председателя на съдебния състав, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове-чл.276 ал.1 от НПК. Преди изменението –ДВ,бр.63, 2017г. и ДВ,бр.9, 2019 г. началото се поставяше с прочитане на обвинителния акт от прокурора, а по дела от частен характер – с прочитане на тъжбата. Според теорията идеята на доклада, а преди това на четенето на ОА или тъжбата е подсъдимият да си припомни, от една страна, а от друга– публиката в залата да се запознае с делото. В доклада се посочва основанието за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове /ако има такива/.

Докладът като минимално съдържание следва да обхваща имената на подсъдимите и обобщено изложение на фактите по обвинението и правната му квалификация, за да бъдат страните и всички присъстващи в залата информирани за неговата фактическа и правна основа. Публичното огласяване на фактическите и юридическите рамки на обвинението, респ. на приетите граждански искове, които подлежат на самостоятелно доказване в хода на съдебното следствие, е проявление на принципите за непосредственост и устност, както и на принципа за публичност на наказателния процес. Така в този начален етап на съдебното следствие се очертава предметът на доказване.

Едва след това председателят предоставя възможност на прокурора, на частния тъжител и на гражданския ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове- чл.276 ал.2 от НПК.

След като стори това, председятелят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява. Следва разпит на подсъдимия, като председателят го поканва да даде обяснения по обвинението.

В настоящия случай, в съдебно заседание на 03.09.2025г. председателят на първоинстанционния съдебен състав е открил съдебно следствие, но не е направил доклад, нито е предоставил възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението, а вместо това / в съдебния протокол е отбелязано, че/ съдебното следствие е започнало с прочитане на обвинителния акт от прокурора, което е в противоречие с действащия НПК.

В същото съдебно заседание, по направено искане от прокурора за прочитане показанията на свидетеля Н. Т., без да даде възможност на страните да заемат становище по направеното искане /дават или не дава съгласие да прочитането/ , съдът обявил определение, че прочита показанията на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК. Показанията могат да се прочетат в тази хипотеза, ако са дадени пред съдия в ДП или пред друг състав на съда. В случая са прочетени показанията дадени пред разследващия БП №****/2024г.

4

При тази хипотеза /чл.281 ал.1 т.1 от НПК/ са прочетени и показанията на П.Д., като в протокола дори е отбелязано, че защитата възразява.

Въззивната инстанция констатира нещо интересно- в протокола от ОСЗ, проведено на 25.09.2025г. (протокол с рег. № ***/25.09.2025г., л. 72-74 от съдебното производство) съдът е докладвал постъпила молба с вх. № ****/03.09.2025г.от защитника на подсъдимия, с която молел да се отложи делото, тъй като бил на обучителен семинар. Когато съдията-докладчик е изслушвал становищата на страните по даване ход на делото, защитникът липсва. Ход на делото е даден, а при разпитите на свидетелите и по приключване на съдебното следствие е записано как защитникът заявява, че няма въпроси, иска да приключи съдебното следствие,т.к. всички доказателства били събрани.

В последното съдебно заседание на 16.10.2025г. прокурорът поискал изменение на обвинението. Съдът направил съждения, че следва да се допусне исканото изменение. Не само, че съдът не отложил делото за подготовка на страните по новото обвинение, каквото е изричното изискване на чл.287 ал.3 от НПК, на страните не била дадена дори възможност за становище по този въпрос. Тук следа да се отбележи, че в обвинителния акт е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като и в обстоятелствената част на ОА, и в заключителната е записано, че деянието е извършено през 2016, вместо през 2024г. Подсъдимият се е защитавал и по фактите, без да има съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не са му били вменени нови факти, по които да трябва да организира защитата си, следователно не е било наложително да се прилага институтът на изменение на обвинението.

Било е редно още в разпоредително заседание тази грешка да бъде отчетена и да бъде дадена възможност на прокурора да я отстрани по реда на чл. 248а от НПК.