Решение № 3646 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3646 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110133454 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, срещу Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1960,00 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит №******/10.12.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -10.06.2025 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 114,35 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2024 г. до 08.06.2025 г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №******/10.12.2024г. по реда на ЗПФУР. Изложени са съображения за начина на сключване на договора чрез електронна платформа. Сочи се, че на ответника бил предоставен кредит в размер на 2100 лв., като с часто от него- сума в размер на 1216,72 лв. е рефинансиран друг кредит с №******/09.12.2024г., а остатъка от сумата от 883,28 лв. е преведена по сметка на ответника. Кредита следвало да се погаси на 30 вноски, в размер на по 70,00 лв., като поради липса наплащане, бил изпратен имейл за предсрочна изискуемост.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете, като неоснователни. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на процесния договор, тъй като ответника не бил участвал в сключването му. Излага доводи, че процесния договор е недействителен, поради наличието на нищожни клаузи. Оспорва със същия да е рефинансиран друг кредит. Моли съда да отхвърли исковете.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат направените от тях искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.

1

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

Н а 10.12.2024 г. ответникът е сключил Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** с ищеца, за сумата от 2100 лв., в който в чл. 2, ал. 2 е посочено, че със сумата от 1216,17 лв. ще бъде погасено задължението по сключен между страните Договор №******/09.12.2024г., като разликата от 883,28 лв. ще бъде преведена по сметка на ответника.

По делото е представено платежно нареждане от 10.12.20204г., от което е видно извършен превод в полза на ответника в размер на 883,28 лв.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че с отпусната по процесния договор сума от 1216,72 лв. е рефинансиран Договор за предоставяне на кредит №******/09.12.2024г., а сумата от 833,28 в. е преведена по сметка на ответника. По процесния договор ответника е заплатил 110 лв., с които са погасени 70 лв. главница, 20,79 лв. лихва и 19,21 лв. такса ангажимент. Вещото лице дава заключение, че ГПР по договора, с включени всички разходи, е в размер на 54 %, който не надвишава нормативно определения такъв от 65,20 %.

От приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че ответника има клиентски профил в системата на ищцовото дружество и между страните е водена ел. кореспонденция. Вещото лице дава заключение, че шрифта на процесния договор е с размер 13 пункта.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявени са иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е предоставил на ответника процесната сума.

От представените писмени доказателства по делото съдът намира, че безспорно се установява обстоятелството, че страните са обвързани от договор за кредит. Също така, от заключението на вещото лице по приетата ССЕ, се установява и че на ответника е предоставена в заем сумата от 1216,72 лв., с което е рефинансиран ДПК №******/09.12.2024г., съгласно уговореното в чл. 2, ал. 2 от процесния договор, а сумата от 883,28 в. е преведена по сметка на ответника.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9 от Закона за потребителския кредит. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР, като съгласно чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние. организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал.

3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и 2 чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (в този см. Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).

При съобразяване на нормативната уредба, както и доказателствената съвкупност по делото, в това число и заключението на СТЕ и ССЕ, се установява, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който е отпусната сумата от 2100 лева.

С ел. писмо от 09.06.2025г. (стр. 42), изпратено на ел. адрес на ответника, ищеца е обявил кредита за предсрочно изискуем, поради просрочие на една или повече вноски, съгл. договореното в чл. 8, ал. 2 от ДПК №******/10.12.2024г. С оглед на това, съдът приема, че предявеният иск за главницата е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1960,00 лв.

От страна на ответника е направено възражение за недействителност на клаузата за договорна лихва, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, обосноваващ нищожност, съдът следни служебно, като в чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. С оглед на това, следва да се посочи, че в настоящия случай, в индивидуално изготвен погасителен план са посочени всички условия за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, а също и общият размер на тези плащания. Уговорено е право на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора. Изложеното обосновава извод, за това, че клаузата за възнаградителна лихва е предмет на индивидуална уговорка между страните, поради което и разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП е неприложима.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенцията за договорна лихва е основателна, но доколкото от заключението на ССЕ се установи, че сумата от 20,79 лв.първа вноска за договорна лихва е заплатена от ответника, иска следва да бъде уважен за периода от 08.02.2025г. (2-ра вноска по ДПК) до 08.06.2025 г.(датата на обявяване на предсрочна изискуемост), която сума съобразно служебните изчисления на съда възлиза на сумата от 93,56 лв. (20,10+19.40+18,71+18,02+17.33=93,56). За разликата над тази сума и за периода 10.12.2024 г. -07.02.2025 г., иска следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде частично уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в размер на 128,40 € за държавна такса, 204,52 € за депозит за ССЕ, 222,24 € за депозит за СТЕ и 200 € за юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковите претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 44,73 € (87,49 лв.) за внесена държавна такса, сумата от 387,97 € (758,80 лв.) възнаграждение за вещо лице и сумата от 181,82 € (355,60 лв.) юрисконсултско възнаграждение.

Съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 52,93 € разноски, от които сумата от 15,66 € за депозит за вещи лица, а сумата от 37,27 €. за адв. възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 1002,13 EUR (хиляда и две евро и 13 евроцента), представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит №******/10.12.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 47,84 EUR 3

(четиридесет и седем евро и 84 евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 08.02.2025 г. до 08.06.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 58,47 евро и за периода от 10.12.2024 г. до 07.02.2025 г.

ОСЪЖДА Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 614,52 EUR (шестстотин и четиринадесет евро и 52 евроцента), представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 44,73 € за държавна такса, 387,97 € за депозит за вещи лица, а сумата от 181,82 € за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 52,93 EUR (петдесет и две евро и 93 евроцента), представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 15,66 € за депозит за вещи лица, а сумата от 37,27 € за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________