Присъда № 29 от 18.07.2022, Районен съд - Ловеч

МОТИВИ към Присъда от 18.07.2022 г. по НОХД №776/2021 год. по описа на РС Ловеч, VІІІ - ми наказателен състав

Срещу подсъдимият Г. Д. М. било предявено обвинение за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, за това, че на 22.04.2021 год. в автосервиз ***** находящ се в гр. Ловеч, ул.

***** № 50 държи огнестрелно оръжие -1 брой пушка с производствен номер „Z812919”, в разглобено състояние, 1 брой пушка с дървен приклад и боеприпаси - 87 броя патрони 22 LR, без да има надлежно разрешение по чл.56 ал.1 във вр. с чл.50 и чл.6 ал.1 от ЗОБВВПИ.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявените обвинения срещу подсъдимия М., като счита, че от събраните по делото доказателства, както и тези събрани в хода на ДП, безспорно се установявало извършеното престъпление. Счита, че изяснената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка за идентична с тази описана в обвинителния акт. Сочи за безспорно установено по делото, че подс. М. е собственик на фирма, че е притежавал автосервиз *****, както и че от получена оперативна информация в автосервиза била извършена проверка при която било установено наличието на незаконно притежание на оръжие. Излага, че при извършените процесуално следствени действия във въпросния автосервиз били открити огнестрелни оръжия и боеприпаси държани на различни места в помещението, за които от назначената и реализирана в хода на ДП експертиза се установило, че намерените патрони са годни да произведат изстрел и отговаряли на критерия боеприпаси определен в закона, както и че две от намерените пушки, също представлявали огнестрелни оръжия и са годни с тях да бъдат произведени изстрели. Сочи, че тези обстоятелства били потвърдени от показанията на разпитаните в хода съдебното следствие свидетели, които били непротиворечиви, последователни, взаимно свързани и очертаващи фактическата обстановка, описана и в обвинителният акт. Относно протокола за претърсване и изземване, счита, че е съставен по предвидения от НПК ред, че е представен в срока за одобряване, и одобрен от съща.

Относно преценката дали случая е бил неотложен, сочи, че същата е субективна, с оглед конкретните обстоятелства и данни, с които разполага разследващия орган. Сочи, че съдът е възприел този довод за неотложност, приел е че протокола притежава необходимите реквизити и го е одобрил. По отношение на поемните лица, сочи, че органа на разследването е задължен да подсигури присъствието им, да им разясни правата по чл.137, ал.1 от НПК, което в конкретния казус било спазено като били осигурени поемни лица, които са отговаряли на изискванията и са имали възможност да наблюдават всичко по време на претърсването, като кои факти и обстоятелства са възприели и запомнили било факт на индивидуално възприятие. Сочи, че от материалите по делото било безспорно установено, че по време на претърсването и изземването са присъствали голям брой лица и полицейски служители, като било обективно невъзможно и двете поемни лица по едно и също време да наблюдават действията на всички полицейски служители и да възприемат процеса, но като цяло били имали непосредствен явен поглед върху случващото се. Поради тази причина, счита, че е спазено провеждането на това процесуално следствено действие, и че са присъствали поемни лица, които не са имали друго процесуално качество, не са били заинтересовани по някакъв начин от изхода на процеса, възприели са намерените вещи, и са подписали изготвения за целта протокол. По отношение на вещта на престъплението посочен в диспозитива на обвинението, счита, че същият е достатъчно добре индивидуализиран, като в случая се касаело за две пушки, които били достатъчно ясно описани в диспозитива на престъплението. С оглед на това, счита за безспорно установено по делото, че подс. Г. Д. М. е осъществил състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение, с оглед на което моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно 2 години лишаване от свобода, което наказание да бъде отложено за срок от 5 години. В този смисъл моли съда да се произнесе с присъдата.

Подсъдимият М., редовно призован, се е явявал във всички проведени по делото с.з., 1 същия е отказал да даде обяснения по делото. За него се е явявал и упълномощеният от него защитник адв. И. от ЛАК, който е пледирал за оправдателна присъда. Посочил е, че в диспозитива на обв. акт на подсъдимия било повдигнато словесно обвинение за „държане“, на 1 бр. пушка с фабричен номер и друга пушка с дървен приклад, боеприпаси и 87 бр. патрони калибър 22 LR, като същевременно с това в цифровата квалификация на деянието било посочено пр.1, което предвиждало наказателна отговорност за лице, което придобие по какъвто и да е начин огнестрелно оръжие и боеприпаси, а в тази насока и в обстоятелствената си част на обвинителният акт нямало никакво съдържание, което да навеждало до каквото и да е съмнение, факти и обстоятелства или да ставало въпрос за придобиване на огнестрелно оръжие от страна на подсъдимия. С което счита, че им е нарушено правото на защита, тъй като липсвала фактология относно време, място и начин на придобиване на това оръжие. На следващо място сочи, че на 22.04.2021 год. полицейските служители отишли на адреса на автосервиза по получена информация за незаконно държане на оръжие, но че самия свидетел полицейският служител, който водил акцията бил заявил, че е получил тази информация седмица по - рано, или няколко дни по – рано, а в същото време на място били съставили протокол по чл.86 от ЗМВР, който протокол се съставял, когато в случаите собственика или обитателя отсъства по време на проверката или не е съгласен с тази проверка. Излага, че в случая всички разпитани по делото свидетели сочели, че подсъдимия доброволно и с негово съгласие ги е поканил да извършат проверката, като не били налице нито едно от основанията визирани в ЗМВР за да се предприемат тези действия от страна на полицейските служители, нито с цел да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление, нито пък с цел оказване на неотложна помощ на лица чиито здраве лична свобода са в опасност. Счита, че самата полицейска проверка и основанието за влизане в сервиза били незаконосъобразни, още повече, че в случая липсвали данни да е била уведомена РП за тези действия от страна на полицията. В тази връзка излага, че разследващия уведомява наблюдаващия прокурор само за извършени от него действия свързани с конкретни процесуално следствени действия по НПК и че нямало задължение да докладва за извършени преди него от други полицаи действия извършени по реда на ЗМВР и инструкция № 8121з-464/2014 год. която регламентирала тези действия на полицейските служители по чл. 83 от ЗМВР. На следващо място излага, че Протокола за претърсване и изземване, с който е образувано ДП страдал от множество пороци и следвало да бъде изключен от доказателствената съвкупност. В тази връзка заявява, че ДП било образувано на осн. чл.212, ал.2 от НПК със съставяне на протокол за претърсване и изземване, която разпоредба на закона задължавала органа по разследването да посочи в протокола материализиращия способ за доказване законния повод и данните за извършено престъпление. Сочи, че в процесния протокол това липсвало, което било неотстранимо нарушение. На следващо място сочи, че от протокола било видно, че подсъдимия не е бил поканен да предаде или да посочи незаконно оръжие и боеприпаси, както и че никъде не ставало дума за това, че се търси незаконно оръжие. Излага, че по делото имало протокол за устно съобщение получено от дознател преди да извърши това действия, в който изрично се посочвало, че става въпрос за намерени 2 бр. пушки и 88 бр. боеприпаси. Относно неотложността на предприетите от полицейските органи действия, счита, че основната характеристика на правовата държава е стриктното спазване от страна на репресивните органи на процедурите по реализираната отговорност спрямо гражданите и че те се явявали гаранция за техните права за спазването на същите, като в случая същите не били спазени. Сочи, че в случая не е било налице неотложен случай, което било видно и от докладната записка на свид. П. с № 295р-5568 от 22.04.2021 год., от която било видно, че е регистрирана в 09:32 часа, а полицейският орган бил вече приключил с действията си за намиране на оръжието. Сочи, че протокола по чл. 83 от ЗМВР, бил с час 09:10 часа, като не ставало ясно кой е съставил горепосочената докладна записка и че същата била резолирана след като били извършени реално действията. Счита и че преди датата на претърсването и изземването полицейските служители са разполагали с конкретна информация за извършената престъпна дейност, свързана с държане на оръжие и боеприпаси, поради което е следвало да предприемат съответните действия и да се сдобият с такова разрешение за 2 претърсване и изземване. Излага, и че в хода на делото не било установено по категоричен начин и че полицейските органи са намерили оръжието за което подсъдимия бил предаден на съд преди идване на групата и поеманите лица, като за това сочели, както съдържанието на протокола за устно съобщение, видно от което било посочено, че са намерени 2 пушки и 88 патрона, показанията на св. П., че когато е отишъл с групата, оръжията вече са били намерени от полицейските органи и показанията на разпитаните поемни лица, които не били присъствали от началото до края при това процесуално следствено действие за което били записани като поемни лица и които произвеждали откъслечни факти при провеждането на същото. В тази връзка заявява, че едното поемно лице - св. С. заявил, че когато отишъл на място полицаите му казали, че са намерили незаконно оръжие, което било видно и от показанията и на тримата полицаи, че след като намерили въздушната пушка веднага извикали дознател и група за извършване на процесуално следствени действия. На следващо място сочи, че поемните лица, следвало да присъстват по време на извършване на процесуално следствените действия за които са извикани, и да бъдат на място от начало до края, както и да възприемат действията на разследващите органи, докато в случая свид. К. бил заявил категорично, че не е присъствал на проведените процесуално следствени действия от страна на полицията и че е пристигнал накрая като само се е подписал на документите, които са му били показани, като не бил влизал нито в съблекалнята, нито в стая на втория етаж. Сочи, че не следвало да се кредитират и показанията на св. С. – второто поемно лице, тъй като събраните по делото доказателства сочели на това, че той не е присъствал от началото до края на провеждането му, което било видно от разпечатката на GPS на сл. автомобил, с който бил дошъл и от която се виждало, че автомобила е бил в покой от 09:54 часа до 10:35 часа, като се губил почти половин час от огледа, което водело до извод, че той не е присъствал през цялото време на претърсването и изземването, тъй като бил сам и нямало кой друг да е карал служебният му автомобил, а и същия не бил посочил такива данни, като същият не случайно и не си спомнял къде била намерена втората пушка както и да е виждал патрони. В тази връзка цитира решение №548/2009 год. на ВКС, че ако поемното лице не е участвало и не е възприело извършването на действието, то е допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи, че разпита на поемни лица, които са подписали протокола не може да санират същия. Излага, че съгласно решение №162/2010 год. на ВКС, независимо че съставения протокол е одобрен по реда на чл.161, ал.2 от НПК, ако се установи в хода на наказателното производство, че е допуснато нарушение при провеждане на действията, доказателствените резултати не следвало да бъдат ценени, какъвто считал, че е настоящия случай. Относно обвинението за държане на двете пушки и боеприпаси, счита, че в автосервиза били отворени всички помещения със свободен достъп и че там освен подсъдимия работели синът му, св. П.Г. и св. Н.К.. От субективна страна сочи, че за да е осъществен състава на чл.229, ал.1 от НК било необходимо предмета на престъплението да е годен, като в случая посочената „една пушка с дървен приклад“ не била индивидуализирана така както е описано в експертизата и приложена към ДП, а именно фабрично производство пневматична пушка с поставен допълнително ударник с патрони 5.6 мм. с поставен оптичен уред, а освен това експерта заявил, че допускал и други от 87 патрона освен този който бил дифектирал по време на изпробването да са негодни, което компрометирало обвинението относно държането на боеприпаси. Сочи, че според съдебната практика държането представлявало фактическа власт върху предмета на престъплението посредством действия, които обективирали принадлежността на тази вещ, а за да е налице държане, лицето следвало да има съзнание, че вещта е в негова фактическа власт, като когато такова съзнание липсвало, не можело да се приеме, че лицето държи съответната вещ. Излага, че именно това било в рамките на самото изпълнително деяние при преценката дали същото е осъществено или не от страна на подсъдимия. Счита, че събраните доказателства в хода на производството не позволявали формиране на категоричен извод, че подс. М. е имал съзнание, че намерените боеприпаси се намират в негова фактическа власт, тъй като били намерени на различни места до които всеки имал достъп. Сочи, че дактилоскопната експертиза също не установила следи от подсъдимия по тях. Относно показанията от страна на полицейските служители, че подсъдимия е направил 3 пред тях самопризнания, моли съда да не ги кредитира, тъй като единствения легален начин да бъдат направени самопризнания в рамките на наказателното производство бил при даване на обяснения от обвиняемия и спазване на разпоредбата на чл. 115 от НПК, където законодателя бил установил стандарт гарантиращ правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и законосъобразност при провеждане на неговия разпит и това не можело да бъде заобиколено чрез кредитиране на показания на свидетеля, който води беседи. Сочи, че няма как самопризнанието да бъде заместено с показания на полицейски служител, тъй като това представлявало заобикаляне на закона и целяло постигане на резултати с методи различни от тези предвидени в НПК. Сочи, че имало много съдебна практика включително и на ЕС, където съдът посочвал изрично, че самопризнанията на подсъдимия не могат да се използват като доказателство в процеса тъй като не са получени в съответствие с изискванията на НПК, като в тази връзка цитира решение по н.д. №25/2018 год. на ВКС и н.д. №808/2018 год. на ВКС. Сочи, че в случая подсъдимия е бил задържан от 09:30 часа, а процесуално следствените действия били започнали в 10:00 часа, и този разговор е следвало да бъде при съблюдаване гаранциите за защита посочени в Конвенцията за защита правата на човека, като му се обясни какви права има по процесуалния закон. Относно изявленията на подсъдимия отразени в протокола за претърсване и изземване излага, че съгласно решение № 110/2010 год. на ВКС, такива писмени изявления не са обяснения, тъй като не били направени по предвидения в НПК ред.