Решение № 45 от 21.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Ямбол, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело № 20232300500452 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на капитан А.А.С., старши инспектор в сектор “Правно осигуряване" в служба „Военна полиция- гр. София, допълнително уточнена относно качеството му на процесуален представител на Регионална служба „Военна полиция“- Сливен, против Решение №384/09.08.2023г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. №2567/2022 г., с което е осъдена Регионална служба „Военна полиция“- Сливен, ЕИК 1290090230030, представлявана от директора М.И.М., с адрес гр. *, ул. ****, да заплати на М. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес в гр.*, ул. *****, общо сумата от 4732, 46 лв., от които сумата от 316, 91 лв., представляваща разликата от неизплатено месечно възнаграждение за м.юли 2022 г.; сумата от 299, 15 лв., представляваща разликата от неизплатено месечно възнаграждение за м.август 2022 г.; сумата от 2459, 80 лв., представляваща разликата от неизплатено обезщетение за продължителна служба по чл.227, ал.1 и ал.2 ЗОВСРБ и сумата в размер на 1656, 60 лв., представляваща разликата от неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.199 ЗОВСРБ, сумата от 5, 71 лв. лихва за забава върху сумата от 316, 26 лв. за периода 26.07.2022 г.- 28.09.2022 г. и сумата от 2, 83 лв. лихва за забава върху сумата от 299,15 лв. за периода 26.07.2022 г.28.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 29.09.2022г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 800, 00 лева – направени по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради това, че съдът 1 е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и наведени доводи, а именно приложението на чл. 204 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и че въз основа именно на тази разпоредба, регионална служба „Военна полиция" -Сливен е изплатила възнагражденията и обезщетенията по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ, изчислени спрямо базата към момента на започване на ползването на отпуска, без да взима предвид извършеното впоследствие със заповед № ОХ-665/12.07.2022 г. на министъра на отбраната увеличение на възнагражденията на военнослужещите. В първоинстанционното решение не е бил обсъден въпросът, дали с оглед разпоредбата на чл. 204 от ЗОВСРБ и заповедта на министъра на отбраната № КВ-46 от 04.02.2022 г., е следвало да се увеличи възнаграждението на ищеца, който към момента на влизане в сила на заповедта за увеличение на заплатите на военнослужещите, е ползвал допълнителен платен отпуск по чл. 226е, ал. 4 от ЗОВСРБ, или е следвало да продължава да получава възнаграждението си в размера, който е бил към момента на започване ползването на отпуска.

Излагат се доводи, че ЯРС грешно е разбрал предмета на спора. Сочи се, че ищецът е освободен от длъжност със заповед на министъра на отбраната № КВ-46 от 04.02.2022 г. и със същата е взет в специален щат № А-101 към този министър, като му е била предоставена възможност да вземе участие в квалификационен курс до 6 месеца по смисъла на чл. 226д, ал. 1, т. 3 от ЗОЗВСРБ, при условията на чл. 226е, ал. 2 и ал. 3 от същия закон. В същата заповед е наредено да се води на отчет и доволствие в Регионална служба „Военна полиция" - Сливен, както и да му се изплаща възнаграждение в съответствие с чл. 204 от ЗОВСРБ, съгласно който по време на ползването на платения годишен отпуск, военнослужещият получава брутното месечно възнаграждение, което е получавал към момента на започване ползването на отпуска. Ищецът е заявил желание да ползва платен отпуск на основание по чл. 226е, ал. 4 от ЗОВСРБ за времето от 01.03.2022 г. до 30.08.2022 г., включително, за да може да вземе участие в квалификационен курс. Същият му е бил разрешен със заповед на директора на Регионална служба „Военна полиция" (РСВП) - Сливен № 6-183 от 24.02.2022 г., издадена в съответствие със заповедта на министъра. Докато М. М. е бил в отпуск, със заповед на министъра на отбраната № ОХ-665/12.07.2022 г. са увеличени основните месечни възнаграждения на военнослужещите, считано от 01.07.2022 г. След приключването на квалификационния курс, ищецът не е бил преназначаван на длъжност в Регионална служба „Военна полиция"-Сливен, а със заповед № KB-46/04.02.2022 г., считано от 31.08.2022 г. договорът му за военна служба е прекратен. Възнаграждението му за времето от месец юли до месец август, включително, не е увеличено. Размерът на обезщетенията, дължими при освобождаване от военна служба е обвързан с размера на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от военна служба чл. 234 от ЗОВСРБ. Оспорен е аргументът на противната страна, че в разпоредбата на чл. 204 от ЗОВСРБ е изрично посочен само платеният годишен отпуск, какъвто не е ползван, поради което тази разпоредба е неприложима за излисляване на заплатата и обезщетенията, получавани при 2 освобождаване от служба, а е релевантно увеличението на възнагражденията със заповед на министъра на отбраната от 12.07.2022 г. Според въззивника тематичното място на чл. 204 от ЗОВСРБ е в Раздел V „Отпуски и почивки" и следва да се отнася до всички видове платен отпуск, в т.ч. и по чл. 201 и чл.

226е, ал. 4 от ЗОВСРБ. В жалбата са изложени и доводи, основани на Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Направено е и оплакване, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че в самата заповед на министъра на отбраната № КВ-46/04.02.2022г. е посочено, че възнаграждението следва да се изплаща в съответствие с чл. 204 от ЗОВСРБ, както и не се е произнесъл по въпроса, следва ли при този влязъл в сила индивидуален административен акт военнослужещ да получи увеличение на възнаграждението, докато ползва платен отпуск по чл. 226е, ал. 4 от ЗОВСРБ.

В жалбата се иска ЯОС да отмени решението и да отхвърли исковете.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият М. Д. М. е подал отговор на жалбата, според който решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че разпоредбите на чл. 204 от ЗОВСРБ и чл. 12 от Наредба № Н-12/2010 г. на министъра на отбраната нямат за цел да фиксират месечното възнаграждение на военнослужещите към точно определен размер за определен период от време. Освен това не боравят с понятието „размер" и определят само вида и състава на основното месечно възнаграждение на военнослужещите по време на годишния им платен отпуск и съответно за времето на престоя им в специален или временен задграничен щат на министъра на отбраната. А именно от възнаграждението са изключени само допълнителни възнаграждения с непостоянен характер по чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-16/30.06.2016г. Само нормата на чл. 212, ал. 2 от ЗОВСРБ борави с понятието „размер" и определя как се определят размерите на основното месечно възнаграждение на военнослужещите (за заемана длъжност и за присвоено военно звание) по чл. 212, ал. 1 от ЗОВСРБ - с акт на министъра на отбраната, който в случая е заповед № ОХ-665/12.07.2022г.

Оспорени са доводите за приложение на текстове от Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като въззиваемият счита за приложими само разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от наредбата, уточняващи начина на изчисляване и определяне на конкретния размер на работната заплата на работника и служителя, когато тя е била увеличена по време на платения му годишен отпуск. Иска се решението да бъде потвърдено и да се присъдят на въззиваемия направените разноски пред ЯОС.

В с.з. въззивникът се представлява от капитан А.А.С., старши инспектор в сектор “Правно осигуряване" в служба „Военна полиция- гр.

София, който поддържа жалбата и пледира за уважаването й и за отмяна на решението на ЯРС. Моли, съдът да му присъди разноските.

Въззиваемият се явява лично и с адв. С. С. от АК- Ямбол, който поддържа изцяло отговора на въззивната жалба и пледира за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението на ЯРС като правилно и законосъобразно.

Моли за присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция, съобразно представения списък.

3

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от М. Д. М. против Регионална служба „Военна полиция“- Сливен искове, част от които изменени по размер по реда на чл. 214 от ГПК, за сумата общо от 4740, 35 лв., включваща сумата от 316, 26 лв., представляваща разликата между дължимото и изплатено месечно възнаграждение за м.юли 2022 г.; сумата от 299,15 лв., представляваща разликата между дължимото и изплатено месечно възнаграждение за м.август 2022 г.; сумата от 2459, 80 лв., представляваща разликата между дължимото и изплатено обезщетение за продължителна служба по чл.227, ал.1 и ал.2 ЗОВСРБ и сумата в размер на 1656, 60 лв., представляваща разликата между дължимото и изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.199 ЗОВСРБ, сумата от 5, 71 лв. лихва за забава върху сумата от 316, 26 лв. за периода 26.07.2022 г.28.09.2022 г. и сумата от 2, 83 лв. лихва за забава върху сумата от 299,15 лв. за периода 26.08.2022 г.- 28.09.2022 г., ведно със законната лихва върху вземанията за възнаграждение, считано от подаване на исковата молба – 29.09.2022г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и законна лихва върху обезщетенията, считано от 14.10.2022 г. Допълнително е уточнено, че претенциите са за нетния размер на вземанията. Ищецът е твърдял, че за времето от 01.12.2006 г. до 30.08.2022 г. вкл. е бил военнослужещ и е изпълнявал военна служба във въоръжените сили на Р.България, като до 28.02.2022 г. е заемал длъжността „старши инспектор, военен разследващ полицай“ в Регионална служба „Военна полиция- Сливен“ (код за длъжностно ниво и военно звание 1309). Със заповед № КВ46/04.02.2022 г. на Министъра на отбраната на РБ е освободен и взет с негово разпореждане по специален щат № А- 101 с право на обучение и квалификационен курс за периода от 01.03.2022 г. до 30.08.2022 г. вкл. На 29.07.2022 г. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност на осн. болничен лист. Твърди се, че за времето на престоя в специалния щат, ищецът е бил на отчет и доволствие при ответника, като е получавал основно месечно възнаграждение в съответствие чл. 212, ал.1 ЗОВСРБ и чл.12 Наредба № Н-12 за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите. Със заповед на Министъра на отбраната от 12.07.2022 г. и на основание ПМС №166/12.07.2022 г. са определени от 01.07.2022 г. нови 4 по-високи основни месечни възнаграждения на военнослужещите в МО, структурите на пряко подчинение на министъра и Българската армия. За последно заеманата от ищеца длъжност увеличението е било от 1302 лв. на 1553 лв., съгласно Таблицата за размерите на заплатите за длъжност на военнослужещите по длъжностни нива, като с това се е увеличил и размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца на 1923 лв., считано от 01.07.2022 г. Въпреки това ответникът не му е изплатил съответните увеличения на основното му месечно възнаграждение по чл.212, ал.1 ЗОВСРБ и допълнителното възнаграждение за продължителна служба по чл.213 от същия закон за месеците юли и август 2022 г. Със заповед на министъра на отбраната, връчена на ищеца на 31.08.2022 г., считано от тази дата договорът му за военна служба е прекратен, като е освободен от военна служба е зачислен в запаса, поради навършване на пределна възраст. В същия ден му е връчено и заверено копие от заповед на директора на РС-Сливен, с която е отчислен от списъчния състав на службата, като в т.2.1 и т.2.2 от заповедта са определени размерите на полагащите му се парични обезщетения при освобождаване от военна служба, неправилно изчислени.