Определение № 720 от 14.10.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. Силистра, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20253400500437 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против Разпореждане № 2327 от 27.08.2025 г., по ч. гр. д. № 1387/2025г. по описа на Районен съд –Силистра, с което заповедния съд отхвърлил изцяло заявлението с вх.№ 7470/28.08.2025 на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против Ф. А. Е., ЕГН **********, от гр. Кърджали, ул. „Георгица Карастоянова“, № 39, за сумата от 1204.56лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 4960551 от 23.11.2023г., сключен със "Изи Асет Мениджмънт " АД, /цедент/; договорна лихва за периода от 07.05.2024 г. до 20.06.2024 г. в размер на 74,77лв., обезщетение за забава за периода от 08.05.2024 г. до 26.08.2025 г. в размер на 243,72лв., , както и за направените по делото разноски.

За да постанови обжалвания акт, Силистренският районен съд съобразил договорното задължение за предоставяне на обезпечение регламентирано в чл. 4, ал. 1 на Договора, като приел, че клаузата прикрива уговорка за заплащане на допълнителна възнаградителна лихва, чийто размер прибавен към другите плащания завишава ГПР по договора за кредит до степен, в която той надхвърля максималния допустим размер, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради тези причини заповедния съдът приел, че коментираната клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, и следва да се дължи само чистата сума по кредита.

Заповедния съд не присъдил и чистата стойност на кредита тъй, като съобразявайки обстоятелството, че цедента на процесното вземане е поръчителя а не първоначалния кредитор, който на основание чл. 23 от ЗПК, би имал правото да получи неизплатената главница по договора приел, че следва да отхвърли заявлението изцяло.

1

Допълнителен мотив за постановяване на отхвърлителното разпореждане е липсата според първостепенният съд на правен интерес у заявителя да изпълни задължението на кредитополучателя и по този начин да осъществи фактическият състав на хипотезата на чл.

74 от ЗЗД. По конкретно заповедният съд коментирал, че 100 % от капитала на дружеството поръчител „Файненшъл България“ ЕООД е притежание на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, която дало насъда основание за извода, че такъв тип поръчителство има основна цел не да обезпечи кредитора, а да обремени кредитополучателя с допълнителни разноски по кредита, в размер над предвидения в чл. 19, ал.4 ЗПК.

Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно, като излага доводи в подкрепа на становището си.

Излага се, че с подписване на договора за заем заемателят е изявил желание и се е съгласил “Файненшъл България” ЕООД, да се задължи солидарно и да отговаря заедно със заемателя при условията посочени в договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че клаузата по чл. 4 от договора не е неравноправна и че потребителят не е бил длъжен да сключва договор за поръчителство, а е можел да избере обезпечението да е чрез трето лице - поръчител. Възнаграждението по договора за поръчителство се дължали при неизпълнение от страна на длъжника. От горното извежда, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че възнаграждението за гаранта следва да се включи в ГПР, тъй като при изчисляване на съответните клаузи следва да са действителни.

Жалбоподателят приема също, че след като кредитополучателя се е съгласил доброволно с договорните клаузи включително и тези уреждащи предоставянето на гаранция срещу заплащане то процесният договор за потребителски кредит е правно валиден и не накърнява правата на кредитополучателя – потребител. В подкрепа на това твърдение се сочи още и това, че коментираната обезпечителна клауза не е задължителна предпоставка за сключването на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС - Силистра.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 1387/2025г. по описа на РС - Силистра е образувано по подадено заявление с вх.№ 7470/28.08.2025г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Ф.

А. Е., ЕГН **********, от гр. Кърджали, ул. „Георгица Карастоянова“, № 39, за сумата от 1204.56лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 4960551 от 23.11.2023г., сключен със "Изи Асет Мениджмънт " АД, /цедент/; договорна лихва за периода от 07.05.2024 г. до 20.06.2024 г. в размер на 74,77лв., обезщетение за забава за 2 периода от 08.05.2024 г. до 26.08.2025 г. в размер на 243,72лв., , както и за направените по делото разноски.

Заповедният съд е отхвърлил заявлението, приемайки че възнаграждението за поръчител неправилно не е включено в ГПР, откъдето последният се приема за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Отделно са изложени съображения за недействителност и на договора за поръчителство.

При така установените факти, настоящият състав намира следното:

Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по - слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.

В случая кредитополучателят е направил избор при изпълнение на задължението си да обезпечи договора за кредит /чл.4/ да направи това, чрез сключване на договор за поръчителство със свързано, по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, лице на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, тъй като последният е едноличен собственик на капитала на “Файненшъл България” ЕООД, и поръчителят е предварително одобрен и заложен като такъв, при избиране на опция за обезпечаване на договора за кредит.

С оглед горното, настоящият състав намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в ГПР по договора за потребителски кредит, тъй като представлява косвен разход по кредита. Това очевидно не е сторено, поради което посочения размер на ГПР в договора за потребителски кредит не е определен правилно.

Установената недействителност /нищожност/ на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в частност на посочения ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК се приравнява на неговата липса и поради това и недействителност на договора за потребителски кредит /така, Решение №50013/05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о./.

Видно от предоставените по делото доказателства, кредитополучателят е сключил договор за предоставяне на гаранция на 23.11.2023г., когато е сключен и договора за потребителски кредит, като уговореното възнаграждение по гаранционната сделка в размер на 950,70 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 63.38 лева, които са прибавени към размера на вноската по главницата и лихвата по кредита. В този смисъл още при сключване на договора за паричен заем, разхода за възнаграждение за поръчителство е бил ясен и е следвало да намери отражение в ГПР, като съдът намира за неоснователно 3 възражението, че същото се дължи само при неизпълнение.

Горното обосновава извода, че доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, да се посочи действителния ГПР по договора за потребителски кредит, то на основание чл. 22, ал. 2 от ЗПК, следва да се приеме, че договорът е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита /за което няма данни/, но не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/.

Съгласно чл.138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.

Поръчителство може да съществува само за действително задължение. Следователно, щом договорът за кредит е недействителен, то действително задължение по него, което да бъде обезпечено не съществува и така договорът за поръчителство не може да породи своето действие. Той има акцесорен характер спрямо договора за кредит.

В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2327 от 27.08.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1387/2025г. по описа на Районен съд –Силистра, с което заповедния съд отхвърлил изцяло заявлението с вх.№ 7470/28.08.2025 на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Ф. А. Е., ЕГН **********, от гр. Кърджали, ул. „Георгица Карастоянова“, № 39.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. Силистра, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20253400500437 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против Разпореждане № 2327 от 27.08.2025 г., по ч. гр. д. № 1387/2025г. по описа на Районен съд –Силистра, с което заповедния съд отхвърлил изцяло заявлението с вх.№ 7470/28.08.2025 на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против Ф. А. Е., ЕГН **********, от гр. Кърджали, ул. „Георгица Карастоянова“, № 39, за сумата от 1204.56лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 4960551 от 23.11.2023г., сключен със "Изи Асет Мениджмънт " АД, /цедент/; договорна лихва за периода от 07.05.2024 г. до 20.06.2024 г. в размер на 74,77лв., обезщетение за забава за периода от 08.05.2024 г. до 26.08.2025 г. в размер на 243,72лв., , както и за направените по делото разноски.