Решение № 42 от 04.03.2022, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 77/2022
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 31.03.2022
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 8, ал. 1, т. 5 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10а, ал. 7 · Закон за пътищата
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 4, ал. 4 · Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Свиленград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200077 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 000587 от 18.01.2022 година на Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на Г.
М. Г. с ЕГН ********** от с......, ул......№, обл...., със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат М.К., за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 10 лв. – такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската 1 пътна мрежа.
Жалбоподателят Г. М. Г. чрез процесуалния си представител – адвокат М.К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – бил издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. М. Г., не се явява и не се представлява. С Писмена молба-становище адвокат М.К. иска от Съда да отмени обжалваното НП, тъй като липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението и тъй като нарушението било маловажно.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ, редовно призовани, изпращат представител – юрисконсулт Росица Белева, която пледира за потвърждаване на НП. Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП, тъй като било издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 22.09.2021 година в 13.20 часа свидетелите Ив. Д. Зл. и Д. Д. З. изпълняват служебните си задължения на първокласен път № 5, при км.
235+000, като спират моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил 2 марка „Опел”, модел „Фронтера” с държавен регистрационен № Х 46 37 КС с обща технически допустима маса 2 450 кг – собственост и управляван от жалбоподателя Г.Г., тъй като констатират от справката в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ – система), от контролно устройство с идентификатор № 20352, че на дата 08.09.2021 година в 08.56.28 часа в извъннаселено място, а именно: по автомагистрала (АМ) 4 (Пловдив – Стара Загора – Харманли – Свиленград – граница Турция), при км. 83+554, пътен участък А-4L: 809/A-4L-76/A-4L, на територията на община Любимец, област Хасково, включен в обхвата на платената пътна мрежа, посоченото МПС е управлявано в посока намалящ километър, т.е. в посока от граница Турция към Пловдив, без да има заплатена пътна такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като налични са 2 броя снимки, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 46 37 КС, датата, часа и мястото на движение и е посочен номерът на контролното устройство.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата 22.09.2021 година, свидетелят Ив. Д. Зл. – „Инспектор” в Сектор „Контрол и правоприлагане - Пловдив” в НТУ към АПИ, във връзка с възложените му функции, съставя против жалбоподателя (в качеството му на собственик и водач на процесното МПС) и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 000587/08.09.2021. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си – свидетеля Д.
Д. З.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лекият автомобил е управляван (засечен) без да има заплатена пътна такса за движение по платената републиканска пътна мрежа съгласно по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 22.09.2021 година, който не сочи възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъп ва Възражение.
След получаване на образуваната преписка, Началникът на Отдел 3
„Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ издава процесното НП № 000587 на 18.01.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП посочва, че дължи 10 лв. – такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 26.01.2022 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване, че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № РД-11-486 о т 20.04.2021 година и Заповед № РД-11-167 о т 08.02.2021 година, двете на Председателя на Управителния съвет на АПИ , видно от които Ив. Д. Зл. има право да съставя АУАН за нарушения на З ДвП, а Георги Атанасов Темелков е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Персоналното заемане на длъжността от Георги Атанасов Темелков се установява от приложената в АНП Заповед № ЧР-НТУ-33 от 23.01.2019 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ .
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 28.02.2022 година свидетели – Ив. Д. Зл. и Д. Д. З.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ив. Д. Зл. и Д. Д. З., които са безпротиворечиви, 4 логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – 5 подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакцията на нормите, важаща към датата на издаване на АУАН, респ. издаване на НП) . Самото нарушение е описано точно и ясно. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Разпечатката съдържа 37 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29c01717-9ddb-4315-8589-cd5bbce31a61