Определение № 25656 от 15.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25656 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20251100511494 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по постъпила от “Бебошон“ ООД частна жалба против Определение от 28.07.2025 г., постановено по гр. д. № 75672/2024 г. по описа на СРС, 152-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на Решение № 12339 от 24.06.2025 г., постановено по гр. д. № 75672/2024 г. по описа на СРС, 152-ти състав, в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото макар ответното дружество да е признало иска, то с предходните си извънсъдебни действия, изразяващи се в изпращане на покани за доброволно изпълнение през 2024 г., е дало повод за образуване на исковото производство по предявения от него отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, поради което счита, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има правно на сторените от него разноски.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да осъди ответната страна да заплати претендираните разноски.

Ответникът по частната жалба – “ЕС ЕНД КЕЙ КОНСУЛТ“ ЕООД - в ликвидация, е подал отговор в законоустановения срок, в който оспорва същата по подробно изложени съображения. Сочи, че в конкретния случай са налице кумулативните предпоставки по чл.

78, ал. 2 ГПК, с оглед на което разноски по производството са дължими в полза на ответника. Поддържа, че възприетото от съда по отношение на наличие на основанието по чл. 78, ал. 2 ГПК е изцяло в съответствие с трайно установената съдебна практика, като счита, че разноски в полза на ищеца не са дължими. Моли съда да потвърди определението и да остави без уважение частната жалба.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК 1 от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Производството пред СРС е образувано по предявен от ищеца “Бебошон“ ООД срещу ответника „Ес Енд Кей консулт“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 312 лв., представляваща възнаграждение за месец юни 2019 г. за предоставени от ответника счетоводно - консултантски услуги, във връзка с което е издадена фактура № 0000001167/30.06.2019 г., поради изтекла давност и липса на облигационно отношение. С оглед на наведените от ищеца фактически твърдения (и което обстоятелство се установява от представените по делото доказателства) ответникът е изпратил преди образуване на исковото производство до него две покани за доброволно изпълнение за сумата от 312 лв., при неплащането на която е посочено, че ответното дружество ще предприеме съдебни действия за събиране на вземането си.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ес Енд Кей консулт“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който изрично е признал предявения иск с оглед на погасяването на процесната сума по давност и е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответното дружество е поискало в негова полза да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство съгласно представения списък за разноски и въз основа на договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г., в който между „Ес Енд Кей консулт“ ЕООД и адв. Д.П. е уговорено предоставянето на правна помощ срещу заплащане в брой на възнаграждение в размер на 400, 00 лв.

В хода на процеса ищецът е направил искане за присъждане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски съгласно представен по делото списък за разноските, както следва: 50, 00 лв. държавна такса и 400, 00 лв. адвокатско възнаграждение, като е изразил становище за недължимост на разноски в полза на ответното дружество поради липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки. Представен е договор за правна защита и съдействие от 21.10.2024 г., по силата на който между ищеца и процесуалния му представител е уговорено осъществяване на процесуално представителство в полза на ищеца срещу адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв., платено към момента на подписване на договора (л. 59 от делото пред СРС).

При съобразяване на предпоставките по чл. 237 ГПК СРС е постановил решение при признание на иска, като е признал за установено по предявения от “БЕБОШОН“ ООД срещу „ЕС ЕНД КЕЙ КОНСУЛТ“ ЕООД – в ликвидация, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „БЕБОШОН“ ООД, не дължи на „ЕС ЕНД КЕЙ КОНСУЛТ“ ЕООД - в ликвидация, сумата от 312 лв., представляваща възнаграждение за месец юни 2019 г. за предоставени от ответника счетоводно-консултантски услуги, във връзка с което е издадена фактура № 0000001167/30.06.2019г., поради изтекла давност.

С така постановеното решение ищецът „БЕБОШОН“ ООД, е осъден да заплати на ответника „ЕС ЕНД КЕЙ КОНСУЛТ“ ЕООД - в ликвидация, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК 2 сумата от 400 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

С молба от 16.07.2025 г. по чл. 248 ГПК „БЕБОШОН“ ООД е поискал решението да бъде изменено в частта за разноските, като му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените в производството разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение СРС е оставил без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че в случая са налице кумулативно предвидените в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки, тъй като ответникът е признал иска и с поведението си не е дал повод за образуване на производството, доколкото сама по себе си извънсъдебната покана до длъжника за плащане, дори и със заплаха да бъдат предприети съдебни действия, не представлява повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият състав на съда намира за основателно оплакването в частната жалба, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява, че преди завеждане на делото ответникът е изпращал покани за доброволно изпълнение на процесното задължение, с оглед на което извънпроцесуално поведение на ответника следва да бъде направен обоснован извод, че с поведението си същият е дал повод за завеждане на делото. Нещо повече, субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност може да стане само в исков процес, с оглед на което и сезирането на съда е условие за упражняване на това право (в този смисъл е и споделяната от настоящия състав на съда практика на ВКС обективирана в Определение № 242 от 31.05.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО). Ето защо в случая не е налице една от кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да може разноските да бъдат възложени на ответника, поради което и изводът на районния съд в този смисъл е неправилен, като разноските по производството следва да бъдат възложени на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца. В конкретния случая по делото са представени доказателства за извършване на разноски в размер на 50, 00 лв. за държавна такса и 400, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействия от 21.10.2024 г. (л. 59 от делото пред СРС).

При съобразяване на изложеното, настоящият състав намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат в полза на жалбоподателя, поради което и определението следва да бъде отменено и решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50, 00 лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса и сумата от 400, 00 лв., представляваща заплатено за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 и ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 28.07.2025 г., постановено по гр. д. № 75672/2024 г. по описа на СРС, 152-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на Решение № 12339 от 24.06.2025 г., постановено по гр. д. № 75672/2024 г. по описа на СРС, 152-ти състав, в частта за разноските, и вместо което ИЗМЕНЯ Решение № 12339 от 24.06.2025 г., постановено по гр. д. № 75672/2024 г. по описа на СРС, 152-ти състав, в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА „ЕС ЕНД КЕЙ КОНСУЛТ“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 203002656, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******** да заплати на „БЕБОШОН“ ООД, с ЕИК 205164404, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50, 00 лв., представляваща разноски за държавна такса и сумата от 400, 00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4