Решение № 30 от 04.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велико Търново , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20204000500296 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от Д.Г. M. – У. срещу Решение № 216/ 20.08.2020 г. по Гр.д. № 61/ 2019 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е отхвърлил предявения от него против Д. И. У. иск за осъждане на същата да му заплати сумата 30 000 лв., представляваща половината от по-малката стойност измежду вложените средства и стойността, с която се е увеличила стойността на процесната жилищна сграда вследствие на извършени в нея по време на брака на страните подобрения, с която У. неоснователно се е обогатила. Счита постановения акт за неправилен поради грешен подход на съда при изчисляване на обогатяването на ответника – увеличената стойност на имота. Съдът вместо да съпостави пазарната стойност на имота с направените подобрения и стойността, която той би имал без такива подобрения, съпоставил пазарната стойност на имота и направените разходи за извършените в него подобрения, при което заключил, че не е налице увеличаване стойността на имота. Неправилните изводи на съда се дължали на погрешното пресмятане на вещото лице Е. Ж., което също изчислявало увеличената стойност като разлика между пазарната стойност и стойността на разходите за подобрения. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи исковата му претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна Д. И. У..

Счита решението за правилно и обосновано и моли то да бъде потвърдено. Съдът обосновал акта си, че не е налице обогатяване на ответника, с изводите на вещото лице по приетата, неоспорена от жалбоподателя експертиза. Претендира разноски.

1

Въззивният съд е счел въззивната жалба за процесуално допустима, но исковата молба, с която е инициирано производството по делото – за нередовна. С Определение № 247/ 20.10.2020 г. е оставил същата без движение, като е дал указания на ищеца – жалбоподател пред ВТАС – за отстраняване на нередовностите, а именно – да бъде описано състоянието на процесния имот преди предприетите действия по подобряването му, естеството и обема на извършените строително-монтажни работи, момента на извършването им и направените разходи. В указания срок с молба от 06.11.2020 г. ищецът е посочил, че преди предприемане на строително-монтажните работи за подобряване на имота, той е представлявал две доближени помежду си сгради – паянтова работилница – сграда на едно ниво с паянтова носеща конструкция със силно деформирани дървени елементи, изгнили и разрушени в отделни участъци, с напукани ограждащи тухлени зидове и излезли от вертикалната си равнина и реална част от стопанска постройка – монолитна конструкция с тухлени зидове, стоманенобетонна таванска плоча, стара дървена дограма и компроментирани дървена покривна конструкция и покриващите я керемиди. През 2005 г. от реалната част от стопанската постройка била премахната покривната конструкция, а паянтовата работилница била съборена изцяло и на нейно място бил извършен нов строеж, като на обединените в една две сгради била изградена обща нова покривна конструкция, а пред южната фасада бил направен и навес. На външните страни с изключение на западната била направена външна изолация, положена мазилка и извършено боядисване. В новопостроената сграда били обособени антре, дрешник, две спални и баня, а в старата – кухня и баня. На западните стени на спалните и на тавана била поставена вътрешна изолация, стените били измазани и боядисани, поставена била алуминиева дограма, врати и направени подови настилки от ламинат в спалните и от теракот в останалите помещения. Изградена била нова ел. инсталация, а през 2006 г. и газовоотоплителна инсталация от лицензиран правоспособен търговец.

Във връзка с конкретизацията на исковата молба ответната страна е оспорила твърденията на ищеца, че покривната конструкция на запазената стара постройка поради компроментирането й била премахната и изградена обща такава с новопостроената сграда. Твърди, че покривът на тази сграда не е бил предмет на ремонта и изцяло е запазен и се използва и към настоящия момент. Освен това оспорва пред южната фасада да е бил изграден навес, като сочи, че такъв съществувал още преди брака на страните.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на решението на ОС – Габрово.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Страните по спора са бивши съпрузи, чийто брак е сключен през 2000 г. и прекратен с развод през 2019 г. По време на брака си страните са живели в недвижим имот в гр. Севлиево, ***********, който е бил съсобствен на съпругата, като впоследствие през 2012 г. е извършена съдебна делба и в нейн дял са поставени построената в имота реална част от едноетажна жилищна сграда със застроена площ 39 2 кв.м. и реална част от стопанска постройка без идентификатор със застроена площ 22 кв.м. Преди извършване на делбата видно от разрешение за строеж № 147/ 04.05.2005 г. е дадено разрешение за извършване на основен ремонт на сграда съгласно предвиденото в конструктивно заключение. От същото се установява, че ремонтът касае сграда на едно ниво с паянтова носеща конструкция и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Проектантът е посочил, че дървените елементи на носещата конструкция са силно деформирани, изгнили и разрушени в отделни участъци, ограждащите тухлени зидове са напукани и излезли от вертикалната си равнина, при което сградата не притежава необходимите якостни и деформационни свойства по норматив. Предвидил е основен ремонт, изразяващ се в разпокриване на дървената покривна конструкция; раззиждане на компроментираните участъци от тухлена зидария; евентуално усилване на основите и изпълнение на нови тухлени зидове на вароциментов разтвор, които да бъдат обрамчени със стоманобетонни колони и зидът да завърши с армиран бетонов пояс; изпълнение на нов дървен гредоред като таванска плоча и изпълнение на нова покривна дървена конструкция.

Безспорно се установява от събраните гласни доказателства, че през периода 2005 г. – 2008 г. страните, използвайки заемни средства от банка, са извършили предвидения ремонт на тази сграда, описана от свидетелите като стара дърводелска работилница, долепена с едната си стена до стара едноетажна жилищна сграда. Цялата реална част от работилницата, собственост на ответницата, била съборена /другата реална част от нея била собственост на чичо й/, изкопани били основи, излята бетонна плоча и 5-6 бетонни колони, изградени три тухлени стени, на две от които – северната и южната – била поставена изолация, а на западната, граничеща с работилницата на чичото, и представляваща стени на двете обособени спални, изолация била поставена от вътрешната страна. Излята била бетонна покривна плоча и поставена изолация на нея.

Установява се, че при ремонта са вложени част от материалите – тухли и керемиди от съборената сграда, както и че закупените тухли и керемиди са втора употреба. В ремонтираната сграда са обособени две спални, баня, изградена само до груб строеж без ВиК-инсталация, дрешник /килер/ и антре.

По отношение на старата жилищна сграда, долепена до работилницата, свидетелите – майката и сестрата на ответницата – излагат, че още към 1999 г. - 2000 г., когато страните обявили, че се събират, й бил направен ремонт, защото тя била необитаема и се ползвала за склад. Обособени били една спалня, баня-тоалетна и кухня. След свързването й чрез врата с новоизградената на мястото на работилницата сграда спалнята е превърната във всекидневна. В двете спални на обединената сграда е направено подово покритие с ламинат, а в останалите помещения – с теракот.

Монтирани са алуминиеви дограми на прозорците и 5 бр. врати на помещенията.

Изградени са ел. инсталация и газовоотоплителна инсталация.

По делото са приети две съдебно-технически експертизи. Вещото лице Е. Ж. дава заключение за направените разходи за труд и материали за констатираните СМР във варианти към 2009 г. и 2019 г. За периода 2005 г. – 2009 г. то е изчислило размера на разходите за труд и материали с отчитане влагането на тухли и керемиди втора употреба на сумата 17 178.80 лв. – закръглено на 17 179 лв. /допълнително заключение л.97 от делото/, като в тази сума не са включени разходите за изграждане на ел. и газова инсталации. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 06.02.2020 г. става ясно, че то не е включило в оценката си и поставянето на теракот в кухнята и всекидневната на старата сграда. Вещото лице сочи пазарна стойност на имота към 3

2019 г. в размер на 23 370 лв., като за тази цена не взема предвид наличието в имота на газова инсталация. То изчислява, че вследствие на подобренията стойност на имота се е увеличила с 1520.50 лв., която сума получава, като изважда от пазарната стойност 23 370 лв. размера на направените разходи за труд и материали, изчислени към 2019 г.

– 21849.50 лв. Вещото лице И. И. дава заключение за разходите за изграждане на ел. и газова инсталации във варианти към 2006 г. и 2019 г. Изчислило е направените към 2006 г. разходи за труд и материали за направа на газова инсталация на сумата 3330 лв. с ДДС, а тези за ел. инсталация – на 1050 лв. с ДДС. Посочило е кои елементи от тези инсталации могат да бъдат разкачени без да бъде увреден имотът и тяхната пазарна стойност. Поради липса на заключение относно пазарната стойност на процесния имот без подобренията в него към 2019 г. във въззивната инстанция е допусната и приета съдебно-оценъчна експертиза при поставена задача на вещото лице М. Д. да даде заключение относно пазарната стойност към 2019 г. на процесния имот с описаните извършени в него подобрения и без тях – в състоянието му преди извършването им.

Вещото лице, комбинирайки два метода на оценка – възстановителен – на разходите, на когото дава тежест 40 % и сравнителен – пазарен – с тежест 60 % – дава заключение, че към 2019 г. справедливата пазарна стойност на имота с подобренията в него е 35500 лв., а преди извършването им е 9830 лв.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от ищеца срещу бившия му съпруг във връзка с извършени по време на брака в имота на последния подобрения, като претенцията е за половината от по-малката стойност измежду обедняването на ищеца – направените от него разходи за труд и материали и обогатяването на ответника – увеличената стойност на имота му вследствие направените подобрения. За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че не е налице увеличаване стойността на имота и съответно неоснователно обогатяване на ответника – негов собственик. До този извод той е достигнал, като е съпоставил пазарната стойност на процесния имот към 2019 г. съгласно заключението на вещото лице с направените разходи за извършените в него строително-монтажни дейности, изчислени също по цени към 2019 г. Изводът на съда е незаконосъобразен като резултат от неправилно прилагане на критерия за преценка за наличието на увеличена стойност на имота. Релевираните от жалбоподателя оплаквания във въззивната му жалба са основателни.

Подобренията са такива изменения в един имот вследствие на въздействие върху него чрез влагане на материали и труд, които водят до увеличаване на неговата пазарна стойност, т.е. при евентуално извършване на разпореждане с него или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията. Преценката, дали извършени дейности и преустройства увеличават стойността на имота и в този смисъл представляват подобрения, е обективна. Тя се основава на съпоставката на пазарната цена на имота без подобренията с пазарната цена, който същият има с подобренията върху него, като двете цени се изследват към момента на разглеждане на спора.