Решение № 6383 от 21.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6383 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100500276 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. В. О. срещу Решение № 20103953/27.09.2023 г., постановено по гр.д. № 39865/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 84 състав, с което са определени, на основание чл. 128 СК, мерки на лични отношения на бабата Р. Н. Й. с нейната внучка В.Й.О., родена на *******.

Във въззивната жалба се сочи, че решението се обжалва в неговата цялост, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излагат се съображения. Моли се да бъде отменено ведно с всички законови последици от това и да се остави без уважение предявеният от Р. Й. иск.

Въззиваемата страна(ищца в първоинстанционното производство) Р. Н. Й.-Л. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

1

С Решение № 20103953/27.09.2023 г., постановено по гр.д. № 39865/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 84 състав, са определени, на основание чл. 128 СК, мерки на лични отношения на бабата Р. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.

„*******, с нейната внучка В.Й.О., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца ищцата има право да провежда е детето телефонен разговор или видео разговор чрез някое от мобилните приложения (Вайбър, Месинджър или др.) за 10 минути, в часовия диапазон между 10.00 часа и 12.00 часа или 17.00 часа и 19.00 часа, като бащата се задължава да окаже необходимото съдействие за това, както и да вижда и взима детето от дома на бащата всяка първа събота и неделя на месец февруари /първа събота и неделя от месеца е съботата и неделята, в която всички дни от седмицата са от същия месец/ от 10:00 часа до 14:00 часа на територията на гр. София и една седмица /седем дни/ през лятната ваканция, определена от МОН, с преспиване, които да не съвпадат с годишния отпуск на бащата на детето. При тези срещи ищцата следва да взема и връща детето от и до дома на бащата. Бащата Й. В. О. се задължава до 30.04. да уведоми писмено бабата Р. Н. Й. кога ще ползва платения си годишен отпуск. Ако до 30.04. бащата не уведоми писмено бабата за времето на платения му годишен отпуск, бабата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до 31.05.Този период е необходим, за да може детето да приеме и привикне към тази промяна в начина му на живот; допуснато е, на основание чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за определените мерки на лични отношения на бабата Р. Н. Й. с нейната внучка В.Й.О.; отхвърлени са претенциите на страните за присъждане на разноски, като неоснователни.

Видно от приетите от първоинстанционния съд удостоверения за раждане, ищцата Р.

Н. Й. е майка на майката на детето В.Й.О., род. на ******* г., като майката на детето А. П.

Й. (неомъжена) е починала на 23.11.2019 г. и за наследник е оставила детето В.Й.О..

Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба от 25.08.2020, в която е обективирана претенция с правна квалификация чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), подадена от бабата по майчина линия Р. Н. Й. на детето В.Й.О. срещу Й. В. О. (баща на детето В.Й.О.), за определяне на мерки за лични отношения с нейната внучка В.Й.О., родена на ******* г.

Ищцата е посочила, че е баба по майчина линия на малолетната В.Й.О., като след смъртта на дъщеря й А. - майка на В. контактите с внучката й били ограничени от страна на бащата на детето - Й. В. О.. Посочила е, че живее и работи в Италия, като има желание да поддържа редовни контакти с внучката си В.

Поискала е да бъде постановено решение, с което съдът да определи мерки за лични отношения с внучката й, а именно: десет дена през зимната ваканция с преспиване и петнадесет дена през лятната ваканция с преспиване по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, както и право на ежеседмични телефонни разговори с детето веднъж в седмицата в събота.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Й. В. О., който е оспорил 2 молбата като неоснователна. Оспорил е твърденията в исковата молба, поддържайки, че не е в интерес на детето да има режим на контакти с ищцата. Посочил е, че между ищцата и детето няма изградена емоционална връзка, като контактите с ищцата разстройвали детето.

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото пред първата инстанция е представен социален доклад от Д СП - Възраждане, в който е заявено становище, че непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на малолетната В.се полагат от нейния баща, който задоволява всички нейни потребности, с помощта и подкрепата на близки и роднини. Отразено е, че е налице силна емоционална връзка между бащата и детето, като връзката между бабата по майчина линия и детето е нарушена. Детето е заявило, че не желае да контактува е баба си по майчина линия. (л. 65 - л. 67 от делото на СРС).

По делото пред първата инстанция, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, е постъпил социален доклад на Д СП-Люлин, в който е изразено становище, че бабата по майчина линия живее и работи в Италия. След смъртта на майката А. основни грижи за детето полага неговия баща. Жилищните условия на ищцата не са проверени, тъй като същата живее в Италия. По твърдения на ищцата същата разполага със собствено жилище и материални възможности, за да осигури всичко необходимо за внучка си, когато й гостува.

Изразено е принципно становище, че в интерес на всяко дете е да знае и познава рода си и корена, от който произхожда, (л. 49 - л. 50 от делото).

В производството пред първата инстанция в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2021 г. /л. 75 от делото на СРС/ е разпитана свидетелката Ц. К.Ф., племенница на ищцата, от показанията на която е установено, че родителите на В. до смъртта на майка й, са живели на семейни начала в дома на ищцата в ж.к. „Люлин“. Св. Ф. е посочила, че след смъртта на А. (майката на В.и дъщеря на ищцата), ищцата е правила опити да контактува е внучката си, но без резултат. Споделила е, че след смъртта на А. ответникът се изнесъл от апартамента в ж.к. „Люлин“ и от този момент нататък до 03.11.2021 г. ищцата не била виждала внучката си. Споделила е, че на 01.03.2020 г. заедно с баба си и дядо си отишли в дома на ответника в ж.к. „Света Троица“, за да подарят на детето мартеници. Посрещнала ги майката на ответника, която ги пуснала за около 10 минути да видят детето, след което си тръгнали. Тогава ищцата видяла детето по Вайбър. През 2021 г., когато ищцата се прибрала в България, заедно със свидетелката решили да отидат до детската градина на В. за да я видят.

Срещнали са се е директора на детската градина, който им казал, че няма забрана на съда да виждат детето, поради което им разрешил среща е него, която се състояла в двора на заведението. Св. е посочила, че детето се зарадвало, когато видяло баба си, дори се разплакало. По време на срещата думите на детето били „лельо, ще ме отвличаш ли“, „лельо, внимавай, камерите снимат, ще дойде баща ми е пистолета и ще ви арестува“.

Споделила е също, че ищцата е носела подарък за В. която се зарадвала на подаръка и казала, че трябва да го скрие, защото татко й няма да й даде да го вземе.

Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетеля в обсъдената им част, като е приел, че не намира пречка да ги ползва, при формиране на свободното си вътрешно 3 убеждение, още повече, че същите са събрани въз основа на лични впечатления.

От разпита в открито съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 25.11.2021 г. /л. 75 от делото на СРС/ на свидетеля А.Й. в първоинстанционното производство е установено, че ищцата е правила опити да се види с детето, но то не е искало да я види. Свидетелствал е за случай, в който ответникът казал на В. че баба й иска да я чуе и види, но детето реагирало остро и не пожелало да се чуе е нея, тъй като баба й се държала много лошо е нея. Свидетелствал, че е присъствал на погребението на А. и чул ищцата да казва на ответника от утре да си изнасят багажа и да се преместят. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля в обсъдената им част, като е приел, че същите са събрани въз основа на лични впечатления.

От разпита на свидетеля в първоинстанционното производство А.Д. П. в открито съдебно заседание, проведено на 06.04.2023 г. /л. 205 от делото на СРС/ е установено, че същата работи в детската градина, която посещава В. Свидетелствала е, че на 07.09.2022 г. се състояла среща между ищцата и В.в детската градина, на която присъствала. Споделила е, че детето не желаело да разговаря с баба си, треперела, плачела през цялото време, казвало е че не иска да ходи при баба си, че същата е лоша. Първоинстанционният съд е кредитирал тези свидетелски показания, като е намерил, че същите са събрани въз основа на лични впечатления.

От приетото по делото пред първата инстанция в открито съдебно заседание на 11.08.2022 г. заключение по съдебно-психологична експертиза, изготвена на 22.07.2022 г. от вещо лице – клиничен психолог Ж.Т., оспорена от ответника, се установява, че у детето съществува разбиране, че между баща му и баба му има конфликт, а тя е въвлечена в този конфликт и нейното желание е той да се разреши без нейното участие. Детето се чувства заложник на взаимоотношенията между възрастните, като в същото време то няма ресурс да решава само моралните дилеми, през които е изправено, и автоматично избира да се защити, като отбягва разговори и срещи с баба си, за да запази хармонията в отношенията с баща си.

Вещото лице е посочило, че няма данни бащата да настройва детето срещу баба му. В настоящия случай не се касае за целенасочена емоционална манипулация на детето от своя баща, а по-скоро става въпрос за въвличане на детето в междуличностен конфликт между възрастни. Детето В.е напрегнато и тревожно поради влошените взаимоотношения между баща си и баба си. В заключението се сочи, че при проведената видео среща не са констатирани признаци на страх у детето да разговаря с баба си, диалогът между него и баба му е свободен. По време на срещата детето е спонтанно и реагира съответно на ситуацията и разговора. Показва зачитане на баба си, но е сериозно разколебана относно това дали баба му е добър човек, или лош човек. Тази морална дилема я прави предпазлива и е по-склонна да се щади от контактите с баба си. Това се съчетава с притеснение и тревожност, произтичащи от наличния конфликт между баща му и баба му, който ако не бъде разрешен ще продължи да бъде източник на напрежение за детето. Има вероятност да избягва контактите с баба си, за да запази спокойствието на баща си, понеже той подкрепя идеята, че бабата на детето не е чистосърдечна в желанието си да общува с В. Вещото лице е 4 установило, че между бабата и детето има емоционална връзка, но не може да се каже, че детето е силно привързано към нея. Зачита баба си, показва уважение, обръща се към нея с „бабо“, поддържа очен контакт, изпълнява отправените от бабата молби, радва се, когато получи похвали от нея, което говори, че детето изпитва и положителни чувства и емоции към нея. Но поради факта, че живеят в различни държави, съществуващият конфликт между баща му и баба му, както и редките им срещи, не се констатира силна емоционална привързаност на детето към баба си. Вещото лице е посочило, че при В.е налице конфликт на лоялност спрямо баща й, тъй като той е единствената опора и съвсем естествено тя да се стреми да запази добри взаимоотношения с него, за сметка на пренебрегване на баба си Р..

Разпечатката съдържа 35 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29bf32b2-5814-483d-bc1a-6c6dd093d900