Решение № 249 от 29.06.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Велико Търново, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Да

Членове:

Йордан Воденичаров

ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224100500324 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 183/11.02.2022г. по гр.дело № 2781/2021г. по описа на РС-В.Търново, съдът е признал за незаконно и отменил, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, уволнението на М. В. М., ЕГН: ********** с адрес гр.В.Т, ул.А.К, №..., вх...., ап..., извършено със заповед № РД 10- 1257/01.09.2021г. на ректора на ВТУ, с която на основание чл. 188 т. 3 КТ вр. чл. 189 ал. 1. чл. 187 ал. 1 т. 8 пред. 1 и 2 КТ, на М. В. М. е наложено наказание "дисциплинарно уволнение"; възстановил е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, М. В. М., ЕГН: ********** с адрес гр.В.Т, ул.А.К, №..., вх...., ап... на заеманата от него преди уволнението длъжност – „доцент в катедра „Нова и най – нова история на България” в Историческия факултет на ВТУ; както и е осъдил ВТУ, със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул. "Т.Т" № ..., ЕИК ... да заплати на М. В. М., ЕГН: ********** с адрес гр.В.Т, ул.А.К, №..., вх...., ап..., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, СУМАТА от 10 602 лв. /десет хиляди шестстотин и два лева/, представляваща брутния размер на обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ за времето от 03.09.2021г. до 24.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на исковата молба – 27.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 10 602 лв. до пълния предявен размер от 13 680 лв. и за периода 25.01.2022г. – 03.03.2022г., като неоснователен и недоказан.

Против решението е подадена въззивна жалба от ВТУ, чрез пълномощника му адвокат Д.Й. Б.. Моли съда да отмени решението изцяло като неправилно, както и да отхвърли предявените искове с право основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което е 1 довело до погрешни изводи. Счита решението за необосновано и постановено при нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Първоинстанционният съд неправилно формирал мотивите си на база статута на въззиваемия на народен представител - неплатеният отпуск по време на мандата му като народен представите не го освобождавал работника от изпълнение на трудовите му задължения, включващи и спазване на трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ било формално и за съставомерността му не било от значение дали е настъпила имуществена вреда за работодателя и дали информацияна е вярна или не – достатъчно било да е насочено към подкопаване доверието на трети лица към работодателя и да е обективно злепоставящо за него.

В отговора на жалбата въззиваемият по делото М. В. М., чрез пълномощника си адв.

И.Н. счита жалбата за неоснователна, като оплакванията в жалбата за неправилност на решението били неоснователни. Моли съда да отхвърли жалбата и да присъди изцяло обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 13680 лв. и за периода 25.01.2022г. – 03.03.2022г., позовавайки се съдебната практика по тези дела, обективирана в решение № 128 от 28.05.2013г. по гр.д. № 726/2012г. на ВКС, 4-то ГО.

Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Районният съд е разгледал обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа следното:

Видно от представения трудов договор от 1988 г. и допълнителни споразумения от 2007г., 2017г., 2020г. и 2021г., въззиваемият е работил по валидно трудово правоотношение при жалбоподателя, като е заемал длъжността „доцент в катедра „Нова и най – нова история на България” във ВТУ.

Със заповед № РД 10-1257/01.09.2021г. на ректора на ВТУ, връчена на 02.09.2021г., на ответника по жалбата е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" на основание чл. 188 т. 3 КТ вр. чл. 189 ал. 1. чл. 187 ал. 1 т. 8 пред. 1 и 2 КТ и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ. В заповедта като фактическо основание за уволнението е описано, че на 19.04.2019г. ищецът на брифинг организиран от ПП ВМРО направил изказвания, които са цитирани в посочените в заповедта интернет сайтове на медии и на сайта на ПП ВМРО, както и че на 25.04.2018г. е подал сигнал до Главния прокурор на РБ и до Министъра на образуванието и науката, който е отразен в статии в посочените централни и местни ежедневници, с които си действия е злоупотребил с доверието на работодателя и е уронил доброто му име, като е нарушил и задълженията си съгласно цитираните разпоредби на чл. 11 и чл. 18 от Етичния кодекс на работещите в университета.

В заповедта за уволнение са цитирани следните изказвания на въззиваемия, които според работодателя съставляват и нарушения на трудовата дисциплина:

2

1.„Бях отстранен от поста помощник ректор и трябваше да водя дела, за да бъда възстановен на тази длъжност. Бях отстранен, защото критикувах постъпката на ректора като член на Академичния съвет. Този човек наложи дух на страх и подчинение.

Единственият инструмент за управление е репресия, уволнения и заплахи”; „Със сега действащия закон се дават изключителни правомощия на ректорите. Затова и ВМРО ще настоява за промените, които ще гарантират контрола на държавата върху държавните училища”; „Законът, направен някога с добрата идея, че академичната общност е образована и може да се самоуправлява, е дала изключителни правомощия на ректора. Той е председател на Академичния съвет, той е работодател на всички преподаватели, той се разпорежда с финансите на университета и носи материална отговорност. Когато един човек няма качества или има лоши мисли, може да злоупотреби с такава власт” – изказване, цитирано от DNES.bg от 19.04.2019г.;

2.„Вчера беше провалено задължението на Студентския съвет да проведе частични избори за попълване на квотата от страна на ръководството на университета. Бяха отправени заплахи за изключване. Това е недопустимо. Това е нарушение. Това изисква намеса на държавата – за защита на закона, за защита на академичната автономия, за защита на репутацията на ВТУ. Бяха отправени и писмени заплахи за отстраняване към студенти, подписани лично от ректора. Всичко днес това го казваме публично и апелираме към изпълнителната власт, към МОН и към министър – председателя – нека защитят държавния и академичен интерес, както и на обществото”, както и че ищецът е посочил, че е изключително трудно за него да предприема такава постъпка към своя университет – изказване на брифинг на ВМРО на 19.04.2019г.;

3.“Бях отстранен, защото критикувах постъпката на ректора като член на Академичиня съвет. Този човек наложи дух на страх, подчинение и единстваният инструмент, с който управлява, е репресия, уволнения и заплахи“ – 19.04.2019г., GLASnews.bg;

4.Относно подадения от него сигнал до Главния прокурор на 25.04.2018г. в заповедта за уволнение е отразено, че касае издадени от ВТУ 171 професионални квалификации на италиански граждани за възможността им за удостоверяването им за целите на упражняването на професията в друга страна, както и за възможно бъдещо провеждане от ВТУ на самостоятелно обучение на други 200 италиански граждани за придобиване на учителска квалификация в следдипломни програми за обучение”.

За да наложи най – тежкото дисциплинарно наказание работодателят е посочил в заповедта за уволнение, че е съобразил публичния характер и нееднократността на изявленията на ищеца пред медии, както и легитимирането му като народен представител в 44 НС на РБ.

Избирането на М.М. за народен представител в 44 НС на РБ е ноторно известно на съда и не е обстоятелство, по което между страните съществува спор. В дадените от него обяснения по чл. 193 от КТ, поискани му от работодателя му с покана от 18.05.2021г., същият е посочил, че визираните в заповедта за уволнение събития от м. юли 2018г. и м. април 2019г. са свързани с дейността му именно на народен представител и в изпълнение на задълженията му по чл. 67 КРБ.

От представените от жалбоподателя молби и заповеди за отпуск и за прекъсване на такъв, както и болничен лист от 13.04.2021г. се установява, че въззиваемият е бил в неплатен и платен отпуск, както и в отпуск по болест за времето от 03.04.2017г. до 26.03.2021г., от 26.03.2021г. до 11.04.2021г., от 13.04.2021г. до 19.04.2021г., от 11.06.2021г. до 18.06.2021г., от 22.06.2021г. до 09.07.2021г. и от 13.07.2021г. до 31.08.2021г.

От писмо на Националния център за информация и документация /НАЦИД/ от 09.02.2018г., адресирано до въззиваемия в качеството му на зам.-председател на парламентарната комисия по образованието и науката и народен представител, е видно, че 3 са констатирани нарушения на българското законодателство при издаването на свидетелства за професионална квалификация на ВТУ на италиански граждани по нерегулираната професия „учител”, доколкото голяма част от обучението им е проведено самостоятелно и незаконосъобразно от висше училище /ЕПУ – гр. Перник/ без да има необходимата за това акредитация, както и по лекционен материал /над 70 %/ изнесен от преподаватели от италианско висше училище, които не фигурират в регистъра на МОН за академичен състав и не са на основен трудов договор с нито едно висше училище в България, вкл. ответния университет. В писмото е посочено още, че академичното признаване на дипломите на 170 – те италиански граждани е станало по реда на ЗВО с решение на Академичния съвет /АС/ на ВТУ от 18.04.2016г.

Въз основа на това писмо на НАЦИД, което е адресирано до него в качеството на народен представител, ответника по жалбата в същото това качество е подал сигнал до Главния прокурор на РБ и до Министъра на образованието и науката, че посоченото в писмото решение т. 4.4.6. не е вземано на АС на 18.04.2016г. От постановление за образуване на ДП по пр.пр. № 47794/2018г. на СРП и писмо на наблюдаващия прокурор до М. от 15.04.2019г. се установява, че въз основа на подадения от него сигнал е започнало наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 НК относно ползването на преправен частен документ – решения на АС от 18.04.2016г. по т. 4.4.6. От представеното съдебно удостоверение по НАХД № 8003/2021г. на СРС и от приложеното към него постановление по чл. 78а НК е видно, че за това престъпление срещу ректора на ВТУ е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

От ангажираните от жалбоподателя доказателства се установява, че на интернет сайтовете на посочените в заповедта за уволнение печатни издания са публикувани статии във връзка с подадения от ищеца сигнал до прокуратурата и за провежданото разследване за съставяне на фалшив документ в ответния университет.

Жалбоподателят е представил в надлежен превод по см. на чл. 185 ГПК решение на Апелативния съд на Р Италия /шести състав/ произнесено по искови молби на италиански граждани придобили хабилитация за упражняване на преподавателска дейност в България, за което са им издадени свидетелства за професионална квалификация. В решението е отразено, че понятието регулирана дейност, предложено от НАЦИД не съвпада точно с това, което предвижда законодателството на ЕС и е разпоредено на административните власти в Италия да проведат процедура за сравнително оценяване и да прецени квалификацията на ищците по делото.