Определение № 23955 от 02.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64995/2023
- Вид
- Определение № 23955
- Подписан
- 02.06.2025
- Състав
- ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23955 гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110164995 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по искания за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, съдържащи се в подадените от ответниците по делото П. С. Б. и М. П. Б. въззивни жалби срещу постановеното по делото решение.
В направените искания се твърди, че длъжниците са заплатили разноските по заповедното производство – П. С. Б. – сумата от 22,65 лева и М. П. Б. – сумата в размер на 67,96 лева, което е признато от ищеца ФИРМА ЕАД, но въпреки това съдът ги е осъдил да заплатят посочените разноски повторно. Възразява се и срещу присъдените на ФИРМА ЕАД разноски за исковото производство, доколкото същите не били изчислени пропорционално на уважените искове. Освен това разноските в заповедното производство не били изчислени пропорционално. Съдът бил уважил едва 1/7 от претендираната сума, но бил присъдил пълния размер на разноските. Предвид изложеното, ответниците молят съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът ФИРМА ЕАД не е депозирал становище по отношение на искането.
Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:
Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок, поради което молбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Видно от мотивите на постановеното решение, съдът е отхвърли предявените срещу ответниците искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца суми за топлинна енергия и услугата „дялово разпределение“ поради извършено плащане в хода на процеса. Приел е също така, че отговорността за разноските в заповедното производство е уредена с извършеното от страните плащане, което е признато от ФИРМА ЕАД, но въпреки това е осъдил ответниците да заплатят направените в заповедното производство разноски.
Съдът намира така поставеното определение за разноските, част от съдебното решение, е неправилно, доколкото се осъждат ответниците да заплатят повторно заплатени вече от тях разноски по заповедното дело, поради което в тази си част 1 молбата е основателна.
Що се отнася до молбата за изменение на решението относно присъдените в полза на ищеца ФИРМА ЕАД разноски за исковото производство, съдът намира следното.
В случая длъжниците в заповедното производство в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК са представили попълнени възражения по чл. 414 ГПК, като са посочили платени суми. Липсва обаче изрично посочване дали признават вземанията за част от сумите, респ. дали оспорването с възражението е само за част от сумите (неплатените).
Съгласно т. 5б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, доколкото не е посочено друго, ако е попълнен образец на възражение срещу издадената заповед, без да е посочено, че същото се отнася само до част от вземането, следва да се приеме, че е налице именно възражение по смисъла на чл. 414, ал. 2 ГПК срещу цялото вземане.
Предвид изложеното, доколкото в подадените по заповедното ч.гр.д.
№53601/2023 г. по описа на СРС възражения по чл. 414 ГПК липсва изрично посочване, че част от вземанията се признават, съдът е дал указания на заявителя ФИРМА ЕАД, че може да предяви иск за вземането си, което е сторено от същия.
Предвид изложеното, съдът намира, че с поведението си в заповедното производство (подаване на неясни възражения по чл. 414 ГПК) ответниците са станали повод за завеждане на исково производство за целия размер на вземанията по заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците следва да понесат отговорността за разноски в исковото производство, която правилно е определена от съда.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение №15374/08.08.2024 г., постановено по настоящото дело, като ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ решение №15374/08.08.2024 г., постановено по настоящото дело в частта, с която П. С. Б., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на ФИРМА ЕАД сумата в размер на 22,65 лева – разноски, сторени в заповедното производство.
ОТМЕНЯ решение №15374/08.08.2024 г., постановено по настоящото дело в частта, с която М. П. Б., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на ФИРМА ЕАД сумата в размер на 67,96 лева – разноски, сторени в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ответниците П. С. Б. и М. П. Б., обективирани в подадените от тях въззивни жалби в останалите части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2