Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1368 от 29.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 971/2026
Вид
Определение № 1368
Подписан
29.09.2026
В сила
29.09.2026
Състав
Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Георги Драгостинов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1368 гр. Велико Търново, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20264100500971 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.

Постъпила е частна жалба на Б. И. Х. от гр. В. Т., чрез пълномощника му адв. А. Д. САК против определение № 1737/13.08.2026г., постановено по гр.д. № 641/2026г. по описа на ВТРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановено по делото решение в частта за разноските.

В частната жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради неговото противоречие със закона и необоснованост. Изтъква се, че решенията на СЕС по дела С-427 и С – 428, двете от 2016г., както и по дело С438/2022г. не дават право на съдилищата произволно и в нарушение на чл. 101 ДФЕС да намаляват разноските за адвокатско възнаграждение, под пазарните нива. Развиват се съображения основани на практиката на СЕС относно принципите за разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, че на спечелилата делото страна следва да се възстановят една значителна част от тях, съобразно положените усилия на процесуалния защитник и качеството на оказаните адвокатски услуги. Излага, че въведените с Наредба 1/09.07.2004г.на ВАдвС минимални размери на адвокатските възнаграждения са напълно съвместими с правния режим на защита на конкуренцията и на правото на ЕС, че при предоставяне на безплатна правна помощ адвокатските възнаграждения следва да бъдат определяни така, че да не водят до обезценяване на адвокатския труд, като покрият разходите за дейността му и формиране на печалба. Отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени постановено по делото решение в частта за разноските, като присъди по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в на пълномощника на ищеца в пълния му претендиран размер от 1365, 91 евро с ДДС.

Насрещната страна по жалбата оспорва ищецът да е лице в материално затруднено положение, за да може да е представляван на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА, съответно на пълномощника му да се дължи възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА. Възразява се, че положените от последния усилия за защита по делото са с нисък интензитет, тъй като същият ищец е страна по много дела срещу същия ответник с идентични казуси и представляван от същия адвокат. Позовава се на решение на СЕС, че при определяне размера на хонорара по чл. 38 ал. 2 ЗА, съдът не е обвързан от лимитите по Наредба № 1

1/09.07.2004г. Моли ВТОС да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното от фактическа страна:

По делото са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, поради нарушение на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 ЗПК, тъй като в посочения в него ГПР не са включени всички разходи по кредита, както и осъдителен иск за връщане на платената без основание сума, поради тази нищожност. Първият иск е съединен в условията на евентуалност, ако не бъде приет за основателен, с искове за прогласяване нищожността на отделни договорни клаузи, въвеждаща изискване за предоставяне на обезпечение от потребителя под формата на поръчителство, както и на самия договор за поръчителство.

Ответникът оспорил допустимостта на исковете с твърдения за злоупотреба с права, а по същество е заел становище за тяхната неоснователност.

По делото са проведени две открити с.з., на което процесуалните представители и на двете страни не са се явили, по писмено искане е допуснато изменение в размера на последния иск. С решението по делото са уважени предявените главни искове - за прогласяване нищожността на договора за кредит и на договора за поръчителство, както и за връщане на сумата от 547,,85 евро, отхвърлен за разликата до 548,15 евро. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв в полза на пълномощника на потребителя е присъден адвокатски хонорар в размер 216 евро за защита по исковете срещу „Изи Асет Мениджмънт“ и 120 евро за иска срещу „Файненшъл България“ ЕООД.

По молба на ищеца с правно основание чл. 248 ГПК, съдът е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Изложил е съображения, че не е обвързан от праговете по Наредба № 1/09.07.2004г., че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че предявените искове се основат на един и същ юридически факт – процесния договор за кредит и че при съобразяване на общия материален интерес по тях, първоначално определеното адвокатско възнаграждение се явява справедливо и обосновано по своя размер съгласно чл. 36 ал. 2 ЗА.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението по чл. 248 ГПК по отношение на присъдените в нейна полза разноски, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 78 ГПК, уреждат отговорността за сторените по делото разноски в тежест на страната, която неоснователно е предизвикала спора, да възстанови разходите, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си. При уважаване на предявения от ищеца иск, ако същият е бил представляван от адвокат осъществил безплатна правна защита, последният ще има право на възнаграждение, чийто размер се определя от съда, който взема предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес и вида на спора, количеството извършена работа. Съдът следва да прецени броя на страните в производството и тяхното процесуално качество, броя и вида на подлежащите на установяване релевантни факти респ, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза и др. При тази си дейност съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/09.07.2024г. минимални прагове на адвокатските възнаграждения, но те служат като ориентир при определянето на такива в хипотезата на чл.

38, ал. 2 ЗА.

При съобразяване на посочените критерии и конкретните обстоятелствата по делото настоящият състав на ВТОС намира, че определеното от районният съд възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА е адекватна оценка на обема на извършената от пълномощника на ищеца работа. Действително са предявени три главни иска, по всеки от който на пълномощника на ищеца по правило се дължи адвокатско възнаграждение /арг. чл. 2 ал. 5 Наредба № 1/09.07.2004г./, но тези две от тези претенции се намират в съотношение на обуславящ и обусловен иск, основават се на едно облигационно правоотношение, като 2 уважаването на първия е предпоставка за основателността на втория, а двата иска за нищожност почиват на едни и същи твърдения. В тази връзка обема на подлежащите на доказване факти и по трите иска се свежда до установяване сключването на процесния договор за кредит с процесното му съдържание и до доказване на факта на плащане на исковата сума. Тези факти не са били спорни по делото и по същество са признати от ответната страна. Извън представените от страните писмени доказателства, вкл. от ответника – за постъпилите плащания по кредита, за установяване на горните обстоятелства не е било необходимо събирането на други доказателства – експертизи или свидетели. От друга страна по значимите за спора правни въпроси относно правилното посочване на ГПР по кредита и последиците от неизпълнение на това изискване на закона /чл. 22 вр. чл. 11 ал.

1 т. 10 ЗПК/ е налице обилна и трайна европейска и национална практика, на която ищеца се е позовал. Тези обстоятелства характеризират делото с ниска фактическа и правна сложност.

Положените от пълномощника на ищеца процесуални усилия също не се характеризират със значителен интензитет, доколкото той не се е явил в насроченото по делото открито заседание, а единствено е депозирал кратко становище по хода му, с което дори не е взел отношение по наведените в отговора на исковата молба възражения. Същият не е вложил и значителни усилия за подготовка на делото, тъй като през 2026г. настоящият ищец, представляван отново от него, е завел срещу този и други свои кредитори /обстоятелството служебно известно на настоящия състав, вкл. и чрез справка в ЕИСС/ над 10 еднотипни дела по чл. 26 ал. 1 пред. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД. В исковите молби по тях са изложени идентични правни съображения относно нищожността на договорите за кредит и за връщане на недължимо платените суми.

В заключение, защитата на ищцовия интерес по тези дела, вкл. настоящето, не разкрива значителен обем на положените от него процесуални усилия, което следва да рефлектира при справедливото и обосновано остойностяване на неговия труд.

При съобразяване на изложеното и на обстоятелството, че при определяне на размера на възнаграждението по чл. 38 ал. 2 ЗА, съдът не е обвързан от минималните прагове на адвокатските хонорари по Наредба № 1/09.07.2004г., а те служат само като ориентир за остойностяване на труда на адвоката, настоящият състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение се явява обосновано и справедливо по своя размер. Именно цитираното Решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022г. на СЕС указва, че цена на услугата, определена по споразумение или решение, прието от всички участници на пазара/каквато е тази в наредбата на ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена, поради което допускащата това националната правна уредба е нищожна и националният съд е задължен да откаже нейното приложение, като съдът определя при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и под посочения в Наредбата размер, когато намери че това се налага, с оглед фактическата и правна сложност на делото и действително положените усилия за защита по него. Извън преценката на съда са адвокатските разходи и съпоставката с възнаграждението на магистратите.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1737/13.08.2026г., постановено по гр.д. № 641/2026г. по описа на ВТРС, с което е оставено без уважение молбата на адв. А. З. Д. от САК, пълномощник на ищеца Б. И. Х., за изменение по реда на чл. 248 ГПК на решение № 991/22.07.2026г. по гр.д. № 641/2026г. по описа на ВТРС, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4