Решение № 69 от 06.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 29/2025
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 06.03.2025
- В сила
- 31.10.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Стара Загора, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Атанас Д. Атанасов
Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20255500500029 по описа за 2025 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И. Т. Т. от гр.Ч., чрез адв. Н. П. от АК - Сливен против Решение № 987 от 21.11.2024г. постановено по гр.дело № 2755/2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителните му части, както и по отношение на разноските.
Въззивникът И. Т. Т. излага твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че същото е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства по делото в нарушение на императивните правила на чл.172 от ГПК, необосновано игнориране на част от събраните доказателства по делото и заместването им с несъществуващи, както и в нарушение на задължителните логически правила при формиране на вътрешното убеждение на съда с оглед изискванията за последователна императивна преценка за допустимост и обективност на събраните свидетелски показания.Въззивникът сочи, че за да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото са събрани безспорни доказателства за превишаване продължителността на всяка смяна на ищеца от 30 минути. Сочат, че за да стигне до този извод, първоинстанционния съд обаче е извършил съществено нарушение на чл.172 от ГПК – императивните правила при преценка на събраните по почин на двете страни свидетелски показания, тъй като същият е пропуснал да извърши 1 преценка на относимостта, обективността и достоверността на събраните гласни доказателства, които се отнасят до едни и същи обстоятелства, поради което е достигнал до неправилен правен извод, който се е отразил на размера на главният им иск. Въззивникът посочва, че при преценка на свидетелските показания, съдът не е отчел за кои факти и обстоятелства тези свидетели изразяват свои преки и непосредствени впечатления и за кои не. Не е извършил също така и критична преценка на тяхната достоверност и на възможната заинтересованост в полза на една от страните – ответника, при който са на ръководни позиции. Цитира съдебна практика относно задължението на съда да извърши преценка за възможната заинтересованост на свидетелите.
Молят да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части и да бъде постановено друго, с което исковете, в изменените им размери да бъдат уважени в цялост. Молят да им бъдат присъдени и направените разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемият Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез С.П.Т.-С. – гл.юрисконсулт изразяват становище, че наведените оплаквания в въззивната жалба за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение са неоснователни и излага подробни аргументи в тази насока. Сочат, че фактическата обстановка е точно установена, като формираните изводи се основават на събраните доказателства, ценени в тяхната взаимовръзка и съвкупност. Сочат, че безспорно съдът има право да прецени кои доказателствени искания да уважи с оглед на това дали са необходими и значими за изясняване на предмета на доказване. Считат, че няма основание за увеличаване размера на присъденото обезщетение, така както иска И. Т. Т., защото по делото няма събрани безспорни доказателства в желаната насока, а от друга страна и защото присъждането на по-голям размер ще е в дисхармония с принципа за справедливост.
Молят да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение, като правилно и обосновано, както и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Пред Старозагорския районен съд са били предявени от И. Т. Т. кумулативно обективно съединени искове с правно основание 234, ал.8 във връзка с § 9. ПЗР към ЗИД на ЗМВР за изплащане на обезщетения за неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 /предишна т.8/, във вр. с чл. 212, ал.5, т.2, пр.второ от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г., отм.) и по чл.212, ал. 1, т. 3, вр. с чл.211, ал.5, т.2, пр.второ от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., отм.)), и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава.
Ищецът /въззивник в настоящото производство/ твърди в исковата си 2 молба, че работил като държавен служител на длъжност надзирател от надзорно - охранителния състав на ответната ГД „ИН” при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните му задължения - Затвора гр.С.З. от 01.07.1997 г. до 02.08.2022 г., когато напуснал системата на ГДИН по собствено желание. В исковия период - 25.02.2003г. до 31.12.2011 г., по данни на ищеца, същият изпълнявал служебните си задължения в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора гр.С.З.. Твърди, че за процесния период е работил на 12-часови дежурства, но фактически продължителността на смяната му била по 13 часа на 12-часовите смени, съответно по 25 часа за 24-часовите смени. Въпреки посочените нормативни и тълкувателни разрешения по въпроса за неактивната част на дежурствата при работа на смени, положението в ответната дирекция след 2013 г., а още повече и с изм. на ППЗИНЗС от 07.03.2014г., не се било променило по отношение на непризнаването на онези часове труд, които съпътствали полагането на дежурствата - т.нар. инструктажи, приемане, сдаване, тъй като след 20.03.2014г. ответната ГДИН му отчитала само по 12 часа за всяка 12-часова смяна и по 24-часа за всяка 24часова смяна, без да се съобрази с тяхната реална фактическа продължителност, в която не били включвани инструктажите и др. дейности при и по повод изпълнение на служебните задължения, изброени в чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС. Времето, при което ищецът бил на инструктаж, приемал и сдавал дежурството си, както и освобождаването от дежурство от Началника на Затвора гр.С.З., съдържало всички характерни признаци на понятието за работно време, чиято легална дефиниция се намирала в т.11 от &1 от ДР на КТ. Конкретно задължението на ищеца да бъде инструктиран преди започване на постовата дейност на конкретен пост бивало регламентирано на подзаконово ниво с ППЗИН и ППЗИНЗС. В чл.305, 306, 307 и чл.308 от последния НА изрично бивали регламентирани задълженията на инструктираните и инструктиращите служители, което еднозначно сочило за задължителния характер на този вид съпътстваща постовата дейност задачи.
Съгл. разпоредбата на чл.305 в първоначалната й редакция при обнародването на ППЗИНЗС от 02.02.2010 г., която била в сила до края на исковия период, служителите от надзорно-охранителния състав били длъжни да се явят на работа 15 минути преди започване на инструктажа. По данни на ищеца такова било положението и преди началото на 2010 г. от самото начало на исковия период. По заповед на Началника на затвора, същият следвало да се явява на работа 15 минути преди инструктажа, или общо 30 минути преди самото застъпване на смяната и на конкретния предварително определен пост. За да се установяло налице ли било или не неизплатен извънреден труд, следвало всички часове положен труд от ищеца, които за него били част от работното му време /наряди по график и такива извън него, съпътстващите дежурствата трудови дейности - инструктажи, приемане, сдаване, отводи, разводи/, извършените непланирани други дейности, които били част от работното му време - да се сумирали. Към тези часове ищецът твърди, че следвало да му бъдат прибавени часовете, които същият е полагал труд извън графика под 3 формата на претърсвания/ обиски и служебни занятия, защото същите били част от служебните задължения. В случаите, когато така полученият сбор от работни часове за отчетен период надвишавал индивидуалната норма на работното време за ищеца, както и ако последните били повече от признатия и заплатен от ответника извънреден труд за отчетния период, бил налице извънреден труд, който до 50 часа на отчетен период следвало да бъде заплатен с увеличение от 50 процента върху основното трудово възнаграждение, получавано през отчетния период. За нуждите на изчисляването на изв.труд следвало установените часове над нормата работно време да се умножат по часовата ставка за извънреден труд, образувана от нормалната часова ставка за 1 час труд, умножена с 1.5. За часовете над 50 часа на отчетен период от 25.02.2003г. до 31.12.2011 г., ищецът следвало да бъде компенсиран с допълнителен платен отпуск съгл. предвиденото в чл.212, ал.5, т.2, пр.второ от ЗМВР от 1997 г. и чл.211, ал.5, т.2, пр. второ от ЗМВР от 2006г.
По гореописания начин, чрез неотчитане на всички часове труд, положени от ищеца през исковия период - 25.02.2003г. до 31.12.2011г., ищецът претендира, че за него възникнало правото да иска осъждане на ответната Г ДИН да му заплати обезщетение за неизползваните по 12 дни допълнителен платен годишен отпуск годишно, които му се полагали като компенсация за положения от него извънреден труд над 50 часа за отчетно тримесечие за периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., и на което имал право на основание чл.
229, ал. 1, т. 9 /предишна т.8/, във вр. с чл. 212, ал.5, т.2, пр.второ от ЗМВР от 1997г. /отм./ и на основание чл.212, ал. 1, т. 3, вр. с чл.211, ал.5, т.2, пр.второ от ЗМВР 2006 г. (отм.) Цитира нормативна уредба излага подробни съображения.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 400 лв., представляваща сбор от обезщетенията за неизползваните по 12 дни годишно допълнителен отпуск по чл. 229, ал.. 1, т. 9 /предишна т.8/, във вр. с чл. 212, ал.5, т.2, пр.второ от ЗМВР от 1997г. /отм./ и по чл.212, ал. 1, т. 3, вр. с чл.211, ал.5, т.2, пр.второ от ЗМВР 2006 г. (отм.), на който ищецът е имал право за общо 864 /по 96 часа годишно или по 24 часа на отчетно тримесечие/, положен извънреден труд над 50-те часа за всяко тримесечие в периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011 г., ведно със сумата от 100 лева - мораторна лихва върху сумата, считано от 02.11.2022г. до датата на завеждане на ИМ в съда, и ведно със законната лихва върху цялата главница, считано от предявяване на ИМ в съда до окончателно изплащане на сумата. Претендира за разноските по делото.
В проведено на 22.10.2024 г. открито съдебно заседание в РС-Стара Загора, на основание чл. 214, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал увеличение на размера на иска за заплащане на главница от 5400 лева на 9020 лева - сума, представляваща сбор от обезщетенията за неизползваните по 12 дни годишно допълнителен отпуск, на който ищецът е имал право за общо 864 /по 96 часа годишно или по 24 часа на отчетно тримесечие/, положен извънреден труд над 50-те часа за всяко тримесечие в периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011 г.., както 4 и увеличение на иска за заплащане на мораторна лихва от 100 лева на 510 лева - мораторна лихва за периода от 02.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли исковете да бъдат уважени в увеличените им размери по съображенията, изложени в исковата молба, като излага допълнителни такива относно размерите на исковете.
Ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр. С. 8въззиваем в настоящото произдство/, заявяват, че оспорват пасивната процесуална легитимация на ГД „ИН“ С. в настоящия процес, за периода: от 01.01.2003 г. до 01.06.2009 г. и не оспорват същата за останалата част от процесния период, а именно: за периода от 01.06.2009 г. до 31.12.2011 г.,
Не оспорва правния интерес на И. Т. Т. от водене на настоящото исково производство, поради факта, че през очертания в исковата молба процесен период същият бил служител на ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора С.З.. Правят възражение за погасяване по давност на исковата претенция. Излага съображения. На следващо място, оспорват предявения иск по основание и размер, като излагат подробни съображения, цитират нормативна уредба и съдебна практика. Пълномощника на ответника оспорва исковете по наведените в отговора възражения и моли да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност, моли да бъдат уважени в по - ниски размери.
Разпечатката съдържа 22 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29be59ac-f080-4986-9a68-b26a484df41d