Решение № 279 от 26.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Плевен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИ. при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500229 по описа за 2026 годИ.

ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК .

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Е. В. Х. с ЕГН********** срещу Решение № 2022/ 18. 12. 2025 г. по гр. д. № 4894/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в обжалваната част.Отправено е искане за отмяна на решението изцяло и за решаване на въпроса по същество, като бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна И. Н. К. с ЕГН********** е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. К. Д., че обжалваното решение е пра-вилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

1

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения иск от Е. В. Х., ЕГН **********, ул. ’’*** “, № 4, ет. 4, тел. + ***, пред Районен съд гр. Плевен, с правно основание чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 288 и чл. 86 от ЗЗД и вр. чл. 36 от ЗА, за сумата от 24 000 лв. - частично вземане против И.

Н. К., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. Плевен, ул. ” ***” , № 7.Районният съд е осъдил на основание чл. 78 ГПК, Е. В. Х., ЕГН **********, ул. ’’*** “, № 4, ет. 4, тел. + ***, пред Районен съд гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ НА И. Н.

К., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. Плевен, ул. ” ***” № 7, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.

В мотивите на решението първоинстанционният съд е приел следното:

Страните са имали сключен договор на 23.02.2023 годИ. с предмет:

ДОВЕРИТЕЛИТЕ възлагат, а ДОВЕРЕНИКЪТ се задължава да извършат всички правно допустими действия за защита личните интереси на ДОВЕРИТЕЛИТЕ, свързани с нанесените на ДОВЕРИТЕЛИТЕ имуществени и неимуществени вреди причинени при ГТГП станало около 03.30 часа на 05.02.2023 на Републикански Път I-I в района на км. 85+300 в близост до с.

***, обл. Монтана, Република България с почИ.л Н.Г.К., ЕГН **********, б.ж. на с. ***, обл. Монтана.” Твърдението на ищеца, че е приел да представлява ответника изцяло за негова сметка в хода на протичащите досъдебни и съдебни производства са верни, но те не са били без заплащани от страна на ответника. Не става ясно по какви причини в исковата молба не сочи обстоятелството, че при подписване на договора е получил от ответника 2 сумата в размер на 4 500 лева.Също така остава неясно и това, че поради неизпълнение на договореностите договорът е развален на 19.05.2025 годИ., което е видно от лично получено от Х. уведомление, което не го представя на съда с исковата молба.Поради неизпълнение на договореностите договора от страна на Х. лично ответникът започнал договаряне на получаване на застрахователно обезщетение с Национално бюро на българските застрахователи. Ноторно е известно на съда, че застрахователно обезщетение е в размер на поне 500 000 лева, а не соченото от Х. първо 160 000 лева, а в последствие получено 140 000 лева. Очевидно е, че ищецът не е положил усилия, защото съгласно раздел 3, чл. 6, ал. б „да определи съобразно своя професионален опит размера на претендираните в полза на ДОВЕРИТЕЛИТЕ обезщетения”, което е довело до грешна преценка.Освен, че не е положил грижа на добър стопанин, каквато е посочил в изготвения от Х. договор, който е развален, но е завел против него и производство по реда на чл. 410 ГПК за сумата в размер на 8000 лева пред PC -Плевен, по което е направил възражение по предвидения в ГПК ред в едномесечен срок от уведомлението.

Пред PC - Плевен е налично и друго дело за тази сума под № 5838/2025 г. по описа на същия съд.Ответникът е направил искане да бъде постановен съдебен акт, с който да отхвърли исковата претенция на ищеца и го осъди да заплати направените по делото разноски. Договорът между страните е нищожен, на основание чл. 36, ал. 4 от ЗАдв. и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Твърденията на ответника се установяват от гласните доказателства и представените писмени доказателства: Копие от уведомление за разваляне на договора до молителя, получено от него на19.05.2025 годИ.; Копие от покана за доброволно изпълнение до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи с вх. № 2-0545/18.06.2025 годИ..По гореизложените съображения, съдът намира, че претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Въззивният съд счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.286 ЗЗД вр. чл.

288 и чл. 86 ЗЗД и вр. чл. 36 ЗА с цена на иска 24 000 лв. ( частичен иск от 32 000 лв.). В исковата молба се твърди, че ищецът Е. В. Х. е вписан като адвокат в АК- Монтана от 1998 г. с Л№*** и упражнява адвокатска професия 3 повече от 27 години. Твърди, че на 23. 02. 2023 г. като адвокат е сключил с ответницата И. Н. К. Договор за поръчка , като договорът е подписан от името на ответницата от майка й М. И. К. въз основа на нотариално заверено пълномощно от ответницата. Твърди се, че ищецът се е задължил по договора за поръчка да представлява и защитава ответницата с всички правнодопустими действия за защитна на личните й интереси свързани с нанесените й неимуществени вреди настъпили от ПТП на 05.- 02. 2023 г. в 03, 30 часа на Републикански път I -1 в района на км. 85+300 в близост до с. ***, обл.Монтана , с почИ.л Н.Г.К., баща на ответницата. Твърди се, че ищецът е приел задължението да изпълнява безплатно изцяло за негова сметка и с негови средства срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 20 % от полученото от ответницата обезщетени за причинените й неимуществени вреди от ПТП.

Ищецът твърди, че в изпълнение на договора за поръчка е представлявал ответницата по ДП № 118/ 2023 г. по описа на РУ- Монгана в периода от 20232024 г., като е присъствувал на процесуално- следствени действия, правил е искания, възражения, бележки, подавал е и е поучавал документи по воденото ДП.

Ищецът твърди, че е представлявал ответницата по Пр. пр. № 152/ 2023 г. по описа на ОП- Монтана в периода от 2023 – 2025 г., като е получавал от нейно име писма и други документи, постановления на наблюдаващия прокурор . Твърди, че е представлявал ответницата по НОХД № 22/ 2024 г. по описа на ОС- Монтана в периода от 2024 – 2025 г. до пълното приключване на производството, съответно е правил искания, възражения, бележки, подавал е и е получавал документи, явявал се е на всички съдебни заседания, ответницата по молба на ищеца е била конституирана като частен обвинител в наказателното съдебно производство, посочено е, че производството по делото е приключило с влязла в сила осъдителна присъда.

Ищецът твърд, че е представлявал ответницата пред НББАЗ, в резултат на което бюрото е определило първоначално обезщетение за ответницата в размер на 140 000 лв., а след допълнителни преговори е определено обезщетение в размер на 160 000 лв. в полза на ответницата за претърпените неимуществени вреди, при условие, че ответницата подпише извънсъдебно споразумение за уреждане на претенцията си.

4

В исковата молба е посочено, че на 16. 05. 2025 г. ищецът е получил мейл и по- късно е връчено по пощата уведомление от ответницата, че не дава съгласие за сключване на извънсъдебно споразумение с НББАЗ за сумата от 160 000 лв., като ищецът е договорил НББАЗ да преведе по банкова сметка на ответницата сумата от 140 000 лв., която е изплатена на 03. 06. 2025 г. с платежно нареждане.

Твърди се, че след изплащане на сумата от 140 000 лв. ответницата е дължала на ищеца съгласно договора и на основание чл. 286 ЗЗД и чл. 36 ЗА сумата от 28 000 лв., както и възнаграждение в размер на 4000 лв. на основание чл. 288, ал.2 ЗЗД, общо сумата от 32 000 лв.

На 06. 06. 2025 г. ищецът е изпратил покана до ответницата за заплащане на сумата, получена от ответницата на 09.06.2025 г. чрез „Еконт“, но същата не е изплатила сумата.

Ищецът е отправил искане до съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 24 000 лв.( частичен иск от 32 000 лв.), тъй като за останалата сума от 8000 лв. ищецът е завел заповедно производство по ч. гр. д. № 3663/ 2025 г. по описа на РС- Плевен. Уточнено е , че размерът на исковата претенция се основава на договореното обезщетение в размер на 160 000 лв., за което обезщетение ответницата не се е съгласила.

Претендира се и лихва за забавено плащане считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответницата И. Н. К. е изразила становище в писмения си отговор, че исковата молба е неоснователна, тъй като ищецът не е извършвал представителни действия без заплащане и такова е направено в размер на 4500 лв. от ответницата. Твърди се, че договорът за поръчка е развален на 19. 05.2025 г. от ответницата поради неизпълнение на договореното между страните, като ответницата лично е започнала преговори с НББАЗ. Отправено е искане за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане на направените по делото разноски.

От доказателствата по

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: делото се установява следното от

Страните са сключили Договор за поръчка на 23. 02. 2023 г. по силата на който ответницата е възложила, а ищецът е приел да извърши всички правно 5 допустими действия за защита на личните интереси на ответницата, свързани с нанесени имуществени и неимуществени вреди причинени от процесното ПТП на 05. 02. 2023 г., в резултат на което е почИ.л бащата на ответницата Н.Г.К.. Страните са уговорили възнаграждение в полза на ищеца в размер на 20 % от сумата, поучена от ответницата като обезщетение за нанесените неимуществени вреди на същата, както и сумите изчислени съгласно Наредба №1 за определяне на адвокатските възнаграждения посочени и присъдени като разноски в случай на съдебно разглеждане на делото. Договорът е подписан от името на ответницата от нейни пълномощник и майка МВая К., за което по делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите №626/ 09.02. 2023 г. на нотариус Б.П. с рег. № *** на НК.

От представените по делото доказателства за досъдебното производство и съдебното производство по НОХД № 22/ 2024 г. по описа на ОС- Монтана се установява, че ищецът като адвокат на ответницата се е явявал при извършването на всички процесуални действия, правил е искания, възражения, представял е доказателства, присъствал е във всички съдебни заседания. Наказателното производство е завършило с влязла в сила присъда рег. № 6/ 12. 02. 2025 г. по НОХД № 22/ 2024 г., като е постановена осъдителна присъда с приложение на чл. 66, ал.1 НК с петгодишен срок на отлагане изпълнението на наказанието. Граждански иск в наказателното производство не е предявяван.

В качеството му на процесуален представител на ответницата ищецът е подал заявление по чл. 380 КЗ пред НББАЗ за изплащане на обезщетение на ответницата за претърпените неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за ответницата. С писмо е отговорено, че НББАЗ ще заплати на ответницата обезщетение в размер на 140 000 лв. за неимуществени вреди след като бъде предоставена банкова сметка.В отговор на писмото ищецът е подал уведомление до НББАЗ с претенция за обезщетение в размер на 160 000 лв. за ответницата, в резултат на което НББАЗ е приело да заплати на ответницата сумата от 160 000 лв. с писмо от 15 . 05. 2025 г., като е предложено подписването на споразумение със силата на спогодба по чл. 365 ЗЗД. ищеца)