Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 456 от 11.08.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 835/2024
Вид
Решение № 456
Подписан
11.08.2025
В сила
02.10.2025
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 435 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000835 по описа за 2024 година при секретаря Мария Паскова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева т.д. № 835 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ ЕИК 121265177, гр.София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5 срещу решение № 957 от 04.07.2014г. на Софийски градски съд, ТО,VІ-18 състав по т. д. № 1199 от 2023 г. с което въззивникът е осъден да заплати на „Дианд“ ЕООД, ЕИК 204129231 на основание чл. 435 от Кодекса за застраховането, сумата в размер на 37 988,87 лв., представляваща заплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди по договор за превоз на товари за настъпило на 02.07.2020 г. ПТП, отговорността за което е била покрита от ответника по застраховка „Отговорност на превозвача при вътрешен превоз на товари“ по застрахователна полица № 0310195201900030/11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД сумата от 9590,00 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на 1 законната лихва за периода 31.12.2020 г. до 26.06.2023 г.

Въззивникът, оспорва решението като неправилно и необосновано.

Поддържа, че ищецът не е доказал наличието на основния елемент за удовлетворяване на претенцията му - заплащане на щетите на увреденото лице. От представените по делото фактури, протоколи, стокови разписки и др. документи, не се установявало по категоричен начина какъв е бил видът и точното количество на погиналите стоки, нито каква е тяхната стойност към момента на настъпване на ПТП. Твърди, че не било доказано поддържаното от ищеца, че „Берс лоджистик“ ЕООД е заплатило стойността на увредения товар на собствениците му, нито, че „Ароуд“ ЕООД е възстановило на „Берс лоджистик“ изплатената на собствениците на товара, сума. Представените по делото фактури не съдържали всички изискуеми по Закона за счетоводството реквизити – липсвали подписи, печати, както на доставчика, така и на получателя, поради което и тези документи не представлявали годни доказателства.

Оспорва и твърденията за заплащане на щетите съобразно представените по делото протоколи и споразумения за прихващания. Не било установено Дианд“ ЕООД да е възстановило на „Ароуд“ ЕООД платените суми за унищожения товар - хранителни продукти. Споразумението за прихващане от 31.07.2020 г. и протокола за прихващане № 2335/ 31.12.2020 г. носели подписа само на една от страните по тях, поради което и не свидетелствали за обща воля на страните за погасяване на насрещните задължения. Освен това, споразуменията и протоколите за прихващания не представлявали официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.

Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че превозвания товар – хранителни продукти е надлежно опакован. Оспорва твърденията за подреждане на товара в европалети и укрепването му с метални щори, защото от представения по делото снимков материал било видно, че хранителните продукти не са добре опаковани в стреч фолио, иначе въпреки настъпилия удар, товарът нямало да се разпилее. Снимките показвали, че част от хранителните продукти са поставени в чували и свободноподвижни в полуремаркето на товарната композиция. Това обстоятелство се установявало и от констатациите в аварийния протокол.

Излага разбирането, че водачът на МПС с марка „МАН“ модел „ТГХ“ с 2 рег. № ******** е предпоставил настъпването на ПТП, тъй като се е движил по магистралата с изключително ниска скорост от около 65 км/ ч. Процесните вреди на товара били резултат основно от втория удар настъпил от МПС марка „Скания“ модел „Р420 с рег. № ********, чийто водач не възприел или възприел със закъснение появилата се на пътя опасност, а именно процесното ПТП с МПС марка „МАН“ модел „ТГХ“ с рег. № ********, поради което, съдът следвало да съобрази съпричиняването на вредоносния резултат от двамата водачи на МПС марка „МАН“ модел „ТГХ“ с рег. № ******** и на МПС марка „Скания“ модел „Р420 с рег. № ********.

Намира, че размера на присъденото обезщетение е неправилно определен. Според аварийния протокол, стойността на цялата превозвана и увредена стока възлизала на 32 064, 77 лв. и това била стойността на действителния размер на загубите на застрахования, а не платените на собствениците на товара суми, в които били включени неустойки поради неизпълнение на договорни задължения. Покритието на застраховката включвало единствено преките загуби, не и косвените такива, настъпили във връзка с осъществения превоз.

Въззиваемата страна „Дианд“ ООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Поддържа, че приетите по делото документи и заключенията на съдебно - счетоводната експертиза установяват както стойността на вредите от погиването на стоките, така и изпълнението на задължението на ищеца, като превозвач, да заплати тази стойност на „Ароуд“ ЕООД, което дружество от своя страна е възстановило сумите на „Берс Лоджистик“ ЕООД, а последният е обезщетил увредените собственици на товара.

Оспорва възраженията срещу приетите писмени доказателства по делото, което било несвоевременно и не давало сметка за доказателственото значение на документите, както и за начина на кореспонденция на съконтрагените по превозните документи, който обикновено бил по електронен път.

Навежда, че според вида на стоките, същите били опаковани и подредени съобразно типа си за транспортиране, поради което и оплакването, че снимките не установявали това, било несъстоятелно.

Излага доводи, че възражението за съпричиняване на ПТП е 3 ирелевантно, тъй като то може да се твърди само от пострадалото лице, в случая от ищеца, ако товародателите са допринесли за вредоносния резултат.

Възразява и срещу оплакванията за размера на обезщетението, тъй като стойността на напълно погиналата стока била установена с приетите доказателства по делото и в този размер възстановена на товародателя.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща, с оглед дадената му за това възможност по чл.

272 ГПК. Въззивният съд следи служебно само за допуснати нарушения на императивни правни норми, каквито в случая не са налице. В останалата част, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.

„Дианд“ ЕООД е предявило иск с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 435 КЗ за осъждане на ЗК „ОЗК – Застраховане“ АД да му заплати застрахователно обезщетение на основание сключен застрахователен договор по застраховка „Отговорност на превозвача“, по образувана щета във връзка с настъпила пълна щета на превозван от дружеството - ищец товар по вътрешен автомобилен превоз, за които вреди, ищецът – превозвач отговаря и твърди да е удоволетворил правоимащото лице -спедиторът „Ароуд“ ЕООД до размера на претендираната с иска сума от 37 988, 87 лв. По същество, претенцията на ищеца има регресен характер, поради което и предпоставка за възникване на вземането е той да е удоволетворил увредения, т. е. да е заплатил сумата на обезщетението в рамките на уговорената със застрахователния договор сума по чл. 23, §3 от CMR Конвенцията.

Не се спори между страните по делото, че между тях е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на превозвача“ и настъпил застрахователен риск, покрит от застрахователния договор и приложимите към същия Общи условия. Въззивникът оспорва изводите на съда за доказано обстоятелство, че превозвачът е обезщетил правоимащия до размера на претендираната с иска сума, така че с платимото от застрахователя, 4 не би се обогатил неоснователно.

За погиналата стока, спедиторът „Ароуд“ ЕООД, който е възложителят на превоза за „Дианд“ ЕООД, е издал на „Дианд“ ЕООД на 26.08.2020 г. фактура № 48 на стойност 2 949 лв. с ДДС. В предмета на сделката е използван юридическия термин „неустойка“, но от цялото словесно описание е видно, че това не е неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, а стойността на погиналите продукти - кисело мляко 50 бр. х 10.75 лв. и сирене краве 320 бр. х 6 лв. /под линия на фактурата е отбелязано, че тя се отнася за погиналата при ПТП стока на „Калатея ООД/.

На 26.08.2020 г. „Ароуд“ ЕООД е издал фактура № 36 на стойност 3 275, 68 лв. /за погинала стока на „СММ Комерс“ ООД и „Тристана“ ЕООД,според отбелязаното под линия.

С протокол за прихващане на насрещни задължения № 1818/ 21.10.2020 г., „Дианд“ ЕООД е възстановило на „Ароуд“ ЕООД дължимите по посочените по – горе суми по фактура № 36 и фактура № 48 общо в размер на 6224, 68 лв.

На 31.12.2020 г. „Ароуд“ ЕООД е издало на „Дианд“ ЕООД фактура № 63 за сумата от 31 764, 19 лв. /за щети ПТП на „Метро“, според отбелязаното под линия/.

С протокол за прихващане на насрещни задължения № 2335/ 31.12.2020 г. е оформено погасяването на задължението на „Дианд“ ЕООД по фактура № 63 до сумата от 15 882, 09 лв.

С протокол за прихващане на насрещни задължения № 2337/ 31.12.2020 г. е погасен остатъка в размер на 15 882, 09 лв. от задължението на „Дианд“ ЕООД по посочената фактура № 63.

От изложеното става ясно, че общо заплатената от „Дианд“ ЕООД на „Ароуд“ ЕООД сума за погиналия товар е 37 988,87 лв.

Вещото лице е описало подробно и предходните плащания, от които е видно, че спедиторът „Берс Лоджистик“ ООД /който е възложил превоза на спедитора „Ароуд“ ЕООД/ е заплатил на товародателите за погиналите стоки общо сумата от 37 988, 87 лв., от които на „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД – 31 764, 19 лв., на „Калатея“ ООД – 2 949 лв., на „СММ Комерс“ ООД – 2769,38 лв. и на „Тристана“ ЕООД – 506, 30 лв. От своя страна, „Ароуд“ ЕООД е възстановило на „Берс Лоджистик“ ООД сумата от 37 988,87 лв.

5

В експертиза обстойно са изложени начините по които са погасявани задълженията, като в случаите на погасяване чрез прихващане са описани вземанията по всички фактури включени в протоколите за прихващане. По делото е представена от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД справка за единичните стойности на хранителните продукти, съгласно стоковите разписки, въз основа на които са платени обезщетенията, с посочени количества и стойността на всеки от погиналите хранителни продукти, чиято обща стойност възлиза на 31 764, 19 лв. Неоснователно е възражението, че представените фактури и протоколи за прихващания не са годни доказателства, тъй като липсвали печати и подписи на страните по тях.

Съдържанието на данъчните фактури е уредено в чл. 114 от ЗДДС и тази разпоредба не включва в задължителните реквизити подписи и печати.

Нормата на чл. 104 ЗЗД не поставя изискване към формата, в която следва да са отправени изявленията за прихващане. Отразяването на извършените прихващания в счетоводните разчети на страните е напълно достатъчно като факт, обективиращ погасяването на задълженията чрез предвидения в чл. 104 ЗЗД, способ.

Неоснователно е възражението, че размера на щетата не е доказан, тъй като претендираната сума не съответствала на сумата от 32 064, 77 лв. на описаните в аварийния протокол, повредени стоки. Последната е без ДДС и след начисляване на данъка, стойността на стоките достига 38 477, 72 лв. или тя е по – голяма от исковата претенция.

При така установеното, съдът намира за доказан факта, че със сумата от 37 988, 87 лв., ищецът е удовлетворил увредените от щетата по процесното ПТП лица и има право да получи застрахователно обезщетение в този размер.

Недоказано е твърдението, че е налице основание за изключен риск съобразно чл. 5, т. 6 от Общите условия, тъй като превозвания продукт бил ненадлежно опакован. Според разпоредбата на която се позовава ответникът, не е покрита отговорността на превозвача за загуба или щета, при явно неподходяща опаковка на превозвания товар, в случаите, когато при натоварването те са били видими или известни за превозвача и той не е възразил писмено за тях пред изпращача. По делото няма данни, товара да е бил с явно неподходяща опаковка. Всички снимки са след ПТП, при което от удара е силно увредена задната и лява странична част на полуремаркето на 6 ищеца и това е довело до увреда на товара и разсипани плодове. Според приетата по делото и неоспорена от страните автотехническа експертиза, стоките се подреждат върху палети с височина според вида на стоките и се обвиват със стреч – фолио. Така подготвени палетите се натоварват и подреждат в платформата на ремаркето, плътно едно до друго. Натоварените палети се укрепват върху платформата на ремаркето с метални пръти /щеки/.