Определение № 702 от 05.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 702 гр. София, 05.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002902278 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 115 от 12.06.2024г. по в.гр.д. № 125/2024г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 363 от 04.12.2023г. на Окръжен съд – Ямбол в частта за осъждане на застрахователното дружество да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на В. Д. Д. сума над размера от 60 000 до 120 000 лева, а на Д. Г. Ч. и В. Г. Ч. суми над размера от по 70 000 лева до 140 000 лева, със законната лихва от 10.01.2022г. до окончателното плащане. Присъдените обезщетения са за претърпени неимуществени вреди от смъртта на З.С.Ч., дъщеря на В. Д. Д. и майка на Д. Г. Ч. и В. Г. Ч., при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.11.2021г. по причина на водача на лек автомобил “Мерцедес Ц 180“, с ДК № ***, гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е извършил 1 самостоятелен анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД с действителното положение, като също така не е анализирал всички факти от значение за спора. Не са били съобразени обществено-икономическите условия в страната, стандарта на живот на ищците, тяхната възраст, че починалата и ищците не са финансово и физически зависими едни от други. Отношенията на привързаност са били нормални. Обезщетенията са прекомерни и не съответстват на практиката на съдилищата по аналогични случаи. Морално и икономически необосновано е да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което многократно надвишава приходите на ищците и икономическият им стандарт.

Същевременно е налице съпричиняване в степен, значително надхвърляща определената от въззивния съд такава от 10%. Значението на предпазния колан е изключително в настоящия случай. Приносът е 50%. Неглижирането на извършеното от ищцата като пътник нарушение води до толериране като цяло на безотговорността й за собствения й живот и здраве и на неглижиране на общата и специална превенция на пътната безопасност.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респективно загубата на тези доходи и принос в резултат на смъртта му от ПТП?

Касаторът счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2

2. При определяне на справедливите обезщетения по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., както и с Решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д.

№ 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 73 от 27.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 114 от 03.11.2014г. по т.д. № 1053/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 101 от 03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 158 от 17.10.2014г. по т.д. № 3594/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 4 от 03.08.2015г. по т.д. № 40/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 223 от 13.04.2017г. по т.д. № 2273/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3. Следва ли с оглед обществения интерес и общата генерална превенция да се отчита (повече от 10%) съпричиняване на вредите от страна на загиналата при определяне на справедливия размер на обезщетенията от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – при пътуване на пътник без поставен обезопасителен колан, които нарушения също пряко и непосредствено са довели до настъпване на леталния изход?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК и определение № 750 от 30.11.2010г. по т.д. № 442/2010г. на ВКС, ТК, както и въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещните страни по жалбата В. Д. Д., Д. Г. Ч. и В. Г. Ч. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за 3 допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл.

280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта на присъдените обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че към 30.11.2021г. „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг:

Живот и Здраве“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Мерцедес Ц 180“, с ДК № ***. На същата дата, около 16.45 часа, в гр. Ямбол, на Т-образно кръстовище между ул.“Дружба“ и ул.“Професор Нойков“, е настъпило пътнотранспортно произшествие. В нарушение на чл.

37, ал. 1 от ЗДвП, при извършване на маневра „завой наляво“, Г.Д.Ч., водач на автомобила „Мерцедес“, не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес Г 500 Л“, с ДК № СВ 8715 РМ, управляван от Н.Г.Д..

Вследствие на удара са били причинени тежки, несъвместими с живота травматични увреждания на З.С.Ч., на 62 години, пътник на задната дясна седалка на лекия автомобил “Мерцедес Ц 180“. Тя е получила тежка черепномозъчна травма и е изпаднала в тежко коматозно състояние. На 04.12.2021г. е починала в болнично заведение.

Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на 4 водача на автомобила “Мерцедес Ц 180“ са били приети за установени въз основа на влязла в сила присъда № 15 от 16.06.2023г. по н.о.х.д. № 159/2023г. на Окръжен съд - Ямбол (чл. 300 от ГПК). Отделно от това като свидетели в първоинстанционното производство са били разпитани водачите на леките автомобили, участвали в ПТП, Н.Д. и Г. Ч., както и К.М., присъствал на пътния инцидент. Изслушана е била съдебна автотехническа експертиза.

Също съгласно възприетото от въззивния съд, ищцата В. Д. Д., на 82 години към датата на пътния инцидент, е била майка на З.С.Ч., а Д. Г. Ч., на 38 години, и В. Г. Ч., на 30 години, нейни деца.

С оглед претърпените от всеки един от тях болки и страдания от смъртта на З.С.Ч., за справедлив размер на обезщетенията за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд са били приети суми от 140 000 лева за В. Д. Д. и по 160 000 лева за останалите ищци.

Съгласно показанията на свидетелите Н.С. и Д.К., близки на ищците, смъртта на З. причинила шок за ищците. За тях тя била най-близък човек, морална опора и те били изключително разстроени, неутешими, тежко приели факта на смъртта. Поради здравословното си състояние, по свое желание В. Д.

Д. живеела в дом за стари хора, но З. я посещавала почти ежедневно, двете били неразделни и майката била сломена психически от смъртта на дъщеря си, която била нейно единствено дете. Плачела и не можела да повярва, че дъщеря й е починала. Прекъсната била една от най-силните връзки в живота на човека – между родител и неговото дете. Синовете на З. живеели в други градове.

След завършване на образованието си Д. се устроил в гр. Варна, имал свое семейство, а В. живеел и работел в гр. Велико Търново. Синовете обичали майка си, чували се ежедневно по телефона. Били сплотени, живеели в разбирателство, прибирали се почти всяка седмица в гр. Ямбол при родителите си. След смъртта й се променили, станали сдържани, мълчаливи, пропушили. Преживяват смъртта на майка си и не могат да преодолеят загубата й.

Показанията на свидетелите са били възприети от въззивния съд изцяло.

Направен е бил извод, че внезапната загуба на вече пораснало дете следва да се окачестви като тежка емоционална травма, предвид дълбочината на връзката с родителя. За детето, макар и встъпило в зрялата си възраст, лишаването от родител е вреда със значим занапред отзвук.

Според

5 въззивния съд от значение при определяне на размера на обезщетенията е била също икономическата обстановка в страната към момента на увреждането.

Същевременно обезщетението е свързано с разбирането за справедливост на социума, а не с конкретния жизнен стандарт и доходи на пострадалия, нито с нормативно въведения минимален размер на трудовото възнаграждение. Те нямат отношение към търпените морални вреди.

За основателно е било прието възражението на застрахователното дружество, направено в отговора на исковата молба, че причина за смъртта на З.С.Ч. е било и обстоятелството, че е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137 от ЗДвП. В този смисъл е било възприето заключението на повторната съдебна медицинска експертиза, съгласно което ако пострадалата е била с поставен колан към момента на произшествието, травматичните увреждания биха били значително по-леки и не би се стигнало до получаването на тежката черепно-мозъчна травма, респективно леталния изход. Приносът на пострадалата е бил определен на 10%, или като крайни дължими са били приети обезщетения от 126 000 лева за В. Д. Д. и по 144 000 лева за Д. Г. Ч. и В. Г. Ч..

Тъй като първоинстанционният съд е определил базови обезщетения от 120 000 лева за В. Д. Д. и по 140 000 лева за останалите ищци, без да отчита съпричиняване, срещу което решение ищците не са подали въззивна жалба, като краен резултат решението на Окръжен съд – Ямбол в частта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди е било потвърдено, със законните лихви за забава от 22.01.2022г. (датата на предявяване на претенцията пред застрахователя) до окончателното плащане.