Решение № 3659 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3659 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. П. като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110205691 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на търговско дружество „*****“ ЕООД, ЕИК **********, срещу наказателно постановление (НП) № 008751/24.02.2026 г., издадено от И. О. А., главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и продажба на стоки (ЗПЦСЦУП) е наложена имуществена санкция в размер на 260,00 (двеста и шестдесет) евро за административно нарушение на чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУП.

В подадената жалба е посочено, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. В тази връзка се сочи, че неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението, с което е допуснато нарушение на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На следващо място са изложени доводи за това, че не е доказано, че дружеството-жалбоподател е извършил процесното нарушение. В условията на евентуалност се сочи, че нарушението е маловажен случай.

Отправена е претенция за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява от законен или упълномощен представител. По делото се постъпила молба от юрк. Ю. Г. – К., която моли съда да отмени НП като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.

1

В същото заседание, въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от упълномощен процесуален представител – юрк. М. М.. В хода на съдебните прения същата моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно и излага доводи в тази насока. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 17.12.2023 г. потребителят П. С. С. закупил от обект (магазин), стопанисван от „*****“ ЕООД, ЕИК **********, машинка за подстригване марка „***”. На 02.09.2025 г. същият посетил обект на „*****“ ЕООД, в ТЦ „***“, находящ се в ***********, като искал да направил рекламация на закупения продукт. Оттам му било отказано, тъй като продуктът бил закупен от обект на дружеството в ТЦ „***”, находящ се в ************ и следвало да предяви претенцията си там. П. С. отишъл в обект на „*****“ ЕООД в този търговски център в работно време на същия, но отново му било отказано извършването на рекламация поради това, че работното време на управителя за деня е приключило. Поради това потребителят подал сигнал до Комисията за защита на потребителите с № Ц-03-12318/03.09.2025 г.

Въз основа на подадения сигнал, на 16.10.2025 г. св. В. П. М., главен инспектор в КЗП, извършила проверка, резултатите от която били обективирани в констативен протокол № К-2766300/16.10.2025 г.

Проверяващите установили, че към момента на проверката рекламация от П.

С. относно машинка за подстригване „***” не била вписана в Регистъра на предявените рекламации на обекта на „*****“ ЕООД, находящ се в ТЦ „***”.

Св. В. П. М. приела, че с гореописаното деяние „*****“ ЕООД е извършило административно нарушение по чл. чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУП.

Поради това на 02.12.2025 г., същата, в качеството на старши инспектор в КЗП съставила против „*****“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение № 008751/02.12.2025 г. Препис от него бил връчен на нарушителя на същата дата. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили възражения срещу АУАН.

Въз основа на АУАН, при сходни изводи от фактическа и правна страна, на 24.02.2026 г. И. О. А., главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, съставил наказателно постановление № 008751/24.02.2026 г., с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 60, ал. 2 от ЗПЦСЦУП била наложена имуществена санкция в размер на 260,00 (двеста и шестдесет) евро за административно нарушение на чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУП.

На 16.03.2026 г. дружеството подало жалба срещу НП чрез лицензиран пощенски оператор „***”.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св. В. П. М., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

2

Същите, ценени заедно и поотделно, са еднопосочни, непротиворечиви, взаимодопълващи се, като спомагат за установяването на времето, мястото, начина на извършване на нарушението, неговото авторство, компетентността на органите, издали АУАН и НП и т.н. По изложените съображения съдът кредитира посочените доказателствени източници.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. По делото липсват доказателства за това кога е връчено НП – приложена е писмо от КЗП до „*****“ ЕООД с изх. № Ц-03-12318/24.02.2026 г., с което се изпраща НП до санкционираното лице, липсват обаче доказателства за дата на връчване.

Жалбата срещу НП е подадена на 16.03.2026 г. – видно от приложената товарителница от „***”. Макар да няма доказателства за дата на връчване на НП, съдът приема, че същото е надлежно връчено и е обжалвано в срок.

Поради това съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗПЦСЦУП, при констатирани нарушения на изискванията на закона длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите, съставят актове за установяване на извършено нарушение по реда на ЗАНН. Съгласно ал. 2, за налагане на административни наказания председателят на Комисията за защита на потребителите или упълномощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления по реда на ЗАНН. АУАН е издаден от св. В. М., която видно от заповед № 172ЧР/05.11.2018 г. на председателя на КЗП е била оправомощена да съставя АУАН. НП е издадено от И. А., който със заповед № 7748/08.10.2025 г. на в. и. д. председател на КЗП е бил оправомощен да налага административни наказания и да съставя наказателни постановления.

Предвид изложеното съдът достигна до извода, че АУАН и НП са съставени от компетентни за това органи в кръга на службата им.

АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42 респ. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно и недвусмислено както от фактическа, така и от правна страна, правилно и достатъчно ясно са посочени времето, мястото и начинът на извършване на деянието. Дадената правна квалификация е правилна и отговаря на описанието на нарушението от фактическа страна. Липсата на изрично посочване (уточнение) на местонарушението (адрес) не е процесуално нарушение, както твърди жалбоподателят. Дори съдът да приеме, че е налице нарушение, същото не е съществено и не е от естество да доведе до отмяна на НП като незаконосъобразно, доколкото ясно и недвусмиследно е посочено мястото на нарушението, а именно – гр. София.

3

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

Търговско дружество „*****“ ЕООД е санкционирано за административно нарушение на чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУП. Съгласно тази разпоредба, приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката, или на интернет сайта на продавача, на който е поръчана стоката, и на адреса на управление на продавача. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на продавача на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката.

Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.

По делото се установи, че на 02.09.2025 г. потребител е посетил обект на „*****“ ЕООД, в ТЦ „***“, находящ се в ***********, а впоследствие ТЦ „***” находящ се в ************ в работно време, като е поискал да направи рекламация на машинка за подстригване марка „***”. Установи се още, че искането му не е уважено и не е регистрирано в Регистъра на предявените рекламации на обекта на „*****“ ЕООД, находящ се в ТЦ „***”. Следвателно рекламация изобщо не е била заведена официално. Поради това съдът приема, че на 02.09.2025 г. нарушението на чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУП е било довършено от обективна страна.

Доколкото отговорността на юридическте лица, каквото е „*****“ ЕООД, е обективна и безвиновна, съдът не следва да изследва субективната страна на нарушението.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

Съгласно чл. 72 от ЗПЦСЦУП, за нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 2, чл. 46 и 47 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. За извършеното нарушение на дружествотосалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 260,00 евро (508,50 лева). Съдът взе предвид, че се касае за първо нарушение, доколкото няма данни дружеството да е наказвано за друго нарушение от този вид, взе предвид, че е наложена санкция към минимума, както и ниската степен на обществена опасност на деянието. Ето защо съдът намира, че наложената на „*****“ ЕООД имуществена санкция е правилно и справедливо определена.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен и чл. 28 от ЗАНН не следва да се прилага. Напротив, налице е необходимост от налагане на административно наказание, обусловена от разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, съгласно която административните наказания се налагат с цел предупреждение и превъзпитание на нарушителя към спазване на установения правен ред, както и с оглед въздействие върху 4 останалите граждани. В конкретния случай налагането на санкция ще има превантивен ефект спрямо дружеството, като го мотивира да изпълнява задълженията си в съответствие със закона, включително да поддържа регистър на предявените рекламации в търговския обект и да осигури неговата реална достъпност чрез запознаване на служителите с местонахождението му.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат на право присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д се присъжда възнаграждение в размер определен от съда ако са били защитавани от юрисконсулт. Предвид изхода на делото, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лева.

Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, било е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минимален размер, а именно 130,00 лева, равняваща се на 66,47 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН, Софийски, районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 008751/24.02.2026 г., издадено от И. О. А., главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на търговско дружество „*****“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗПЦСЦУП е наложена имуществена санкция в размер на 260,00 (двеста и шестдесет) евро за административно нарушение на чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУП.