Решение № 53 от 12.07.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Царево, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20242180200149 по описа за 2024 година

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от М. С. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-4635-000118 от 22.04.2024 год. на Началника на РУ на МВР- Приморско, при ОД но МВР- Бургас, с което на М.

С. М., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил нарушението за което е санкциониран.

Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, не изпраща представител.

1

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се актосъставителят.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2024 год. актосъставителя- служител в РУ на МВРПриморско, при ОД но МВР- Бургас, бил в наряд, като изпълнявали контрол на автомобилния транспорт, в района на полицейското управление. Около 04,00 часа на същата дата, полицейският служител направил опит да спре за проверка автомобил Тойота Ланд Крузер, който се движил по ул. „Трети март“ в гр. Приморско. Водача на автомобила не се подчинил на подадения сигнал, като не преустановил движението си незабавно, а продължил движението си.

Полицейските служители последвали автомобила и в последствие същия бил установен. При проверката на автомобила се установило, че същия се управлява от жалбоподателя, като последния не отрекъл пред полицейските служители че е управлявал автомобила и че не е спрял за проверка. След като приел, че са налице извършени нарушения, актосъставителя, съставил акт за установяване на административно нарушение № 1076213 от 17.02.2024 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и изчерпателно.

АУАН бил връчен на жалбоподателя лично. Наказващият орган, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, по идентичен като в АУАН начин.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП и санкционирано по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя, които показания съда кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

Така описаното се доказва и категорично от приложените по делото записи от камерите на полицейския автомобил и боди камерите на полицейските служители, които са приложени по делото и с които съда се запозна.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази 2 разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ на МВР- Приморско, при ОД но МВР- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУ на МВР- Приморско, при ОД но МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си оспорва фактическите констатации по акта, оспорва, че умишлено не е спрял за проверка.

Навадените твърдения съда намира за несъстоятелни. От събраните по делото доказателства се установи, че на водача е било сигнализирано на обозначено КПП, със стоп палка, от полицейски служител с униформа и опознавателни знаци, но въпреки това, същия не е спрял за проверка. Не е спрял и в последствие, въпреки, че е бил преследван от полицейски автомобил с включена сигнализация. В тази връзка, съда намира за безспорно установено извършването на нарушението от страна на жалбоподателя.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно 3 разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.

Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, изцяло. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.

В случая, деянието е формално, на просто извършване и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4635-000118 от 22.04.2024 год. на Началника на РУ на МВР- Приморско, при ОД но МВРБургас, с което на М. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

4

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд-Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5