Определение № 330 от 12.06.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. Търговище, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П.А като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно частно гражданско дело № 20253500500222 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „ФИЛ БО 2016“ ЕООД с ЕИК 203941313, гр.Търговище, чрез процесуалния му представител адв. Цв. И., ТАК, срещу определение № 327/21.03.2025г., с което е СПРЯНО производството по въззивната частна жалба против протоколно определение от 27.02.2025 г., постановено по гр.д. № 337/2024г. по описа на РС – Търговище, на осн.чл. 229, ал. 2 от ГПК, като е указано на ищеца, на осн.чл.

230, ал. 2 от ГПК, в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на починА.я ответник и адресите им за призоваване.

Считайки определението за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, жалбоподателят моли за отмяната му и задължаване първоинстанционния съд „да препрати подадената в срок жалба до компетентен въззивен съд“.

В жалбата се излагат оплаквания, че в противоречие със закона и събраните писмени доказателства, за да постанови съдебният акт съдът приема, че във връзка с размяна на книжа, инцидентно е установил факта за настъпилата смърт на един от ответниците и е спрял производството по обжалване на друго негово определение. Излагайки фактите, че към датата на 1 съдебното заседание от 28.02.2025г., ответникът Ж. В. Ж. е бил починал (съгласно смъртен акт – на 25.01.2025 г.), т.е след подаване на исковата молба и преди първото по делото заседание и заявявайки, че не му известно „дА. има редовно призоваване на този ответник, тъй като това е акт на съдебна администрация“, жалбоподателят излага съображения, че в хипотезата на чл.

229, ал. 1 , т. 2 от ГПК, съгласно съдебната практика при смърт на страна, спирането на делото настъпва по волята на закона и не е нужно спирането да е поискано от някоя от страните в производството или това да е извършено по волята на съда, като последният е длъжен да обезпечи участието на наследниците на починА.я, докато в случая първоинстанционният съд се е произнесъл със съдебен акт в нарушение на чл. 228 и чл. 300 от ГПК, тъй като е ограничил правата на наследниците на ответника Ж. Ж. да участват в процеса – вместо това е постановил спиране на производството по обжалване на предходно свое определение, с което е прекратено производството по гр.д.

№ 337/2024г. Жалбоподателят счита, че с атакуваното определение, съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 262-263 ГПК, с оглед на което и „не може да се възползва от правомощията си по чл. 229, ал. 1 , т. 2 от ГПК и да „спре“ обжалването“.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците В.

Ц., Е. Г., Г. Г., Ш. М. и М. М., чрез адв. Ю. К., ТАК, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба, със доводи, че в жалбата се съдържат неверни факти относно провежданите съдебни заседания: първо с.з., проведено на 09.01.2025 г. и второ с.з. на 27.02.2025 г., в което второ публично заседание, в присъствие на явилите се страни, съдът е постановил протоколно определение за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС. При съобщаване на акта за прекратяване на производството на неприсъствА.те в с.з. страни, призовкарят е видял некролог на ответника Ж.Ж. на адреса му, поради които и в съответствие с процесуалните норми на осн.чл. 229, т. 2 ГПК във вр. с чл. 230, ал. 2 ГПК, съдът е спрял производството по делото, с указания към ищеца. На следващо място -цитираните от процесуалния представител на жалбоподателя разпоредби на чл. 228 и чл. 300 ГПК съдържат процесуални правила, различни във фактическо отношение хипотези, неотносими към настоящата конкретика.

Правата на наследниците на починА.я не са ограничени или засегнати, напротив, веднага след информацията за смъртта на ответника, с обжалваното 2 определение, съдът е приложил съответстващите процесуални правила.

От останА.те ответници не е постъпил отговор.

Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „ФИЛ БО 2016“ ЕООД иск, обоснован с твърдението, че между дружеството и ответниците е нА.це съсобственост на посочения недвижим имот в гр.

Търговище, за чието ползване страните не могат да постигнат съгласие, поради което ищецът се позовава на приложимост на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС и моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на имота.

Доколкото предмет на ч.жалба е определение по чл. 229, ал. 1 , т. 2 ГПК и възраженията на жалбоподателя са свързани с процесуалните действия на съда с настъпилата по време на процеса смърт на един от ответниците – Ж.Ж., съдът съобразява следните факти и обстоятелства:

Исковата молба (ИМ) е депозирана пред РСТ на 11.03.2024 г.

Разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, ведно с препис от ИМ и приложенията й, е редовно връчено на ответника Ж. Ж. – лично, на 26.03.24 г., с изрични указания за задълженията на страната по чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от ГПК, посочени в съобщението, подробно разяснени и в самото разпореждане.

Ответникът Ж. не е осъществил правото си на отговор.

Връчването на постановеното определение от 11.09.24 г. за частично прекратяване на производството е връчено на този ответник, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, след констатациите на призовкаря за резултата от посещенията на адреса, и резолюция на съдията от 30.12.2024 г.

За насроченото първо съдебно заседание, проведено на 09.01.2025 г. ответникът Ж. е призован в хипотезата на редовно връчване при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК (л. 224). Делото е отложено за събиране на доказателства, насрочено за 27.02.2025 г., като относно уведомяването на страните е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 3 от ГПК.

В проведеното второ публично заседание на 27.02.2025 г., с протоколно определение, обявено по време на заседанието, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради 3 недопустимост на иска.

Срещу това определение ищецът е депозирал ч.жалба вх. № 2056/05.03.2025 г., чиято нередовност е отстранена от ищеца с представения към молба вх. № 2363/13.03.25г. платежен документ за внесена д.такса от 15 лв. по сметка на ОСТ. Въз основа на разпореждане № 605/13.03.25г. на РСТ е отпочнала процедура по връчване на преписи от тази ч.жалба на ответниците – в разписката към съобщението до отв. Ж., на 26.03.2025г. връчващото лицепризовкар е отбелязало: „Лицето е починало м.януари 2025 г.“ Междувременно, по подадена на 28.02.2025 г. молба от част от ответниците за поправка на протокола от осз от 27.08.25 г., съдът е насрочил публично заседание по чл. 151 от ГПК за разглеждане на молбата. При връчване на препис от определението за насрочването на отв. Ж. Ж., връчващият призовкар, след посещение на адреса на ответника на 10.03. и на 13.03.2025 г., е оформил съобщението, като на 13.03.2025 г. в разписката към призовката, е изписал, че „Лицето е починало“.

От извършената, съгласно разпореждане на съда, справка в НБД Население на 18.03.2025 г. е установено, че ответникът Ж. В. Ж. е починал на 25.01.2025 г.

Въз основа на тази справка, съдът е постановил обжалваното определение № 327/21.03.2025 г. по чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, с указания до ищеца по чл. 230, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

В случай на смърт на някоя от страните в производството, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът спира производството. В хипотезата на спряно производство, поради смърт на ответника, съгласно изричната разпоредба на чл. 230, ал. 2 от ГПК , ИЩЕЦЪТ Е ДЛЪЖЕН в 6месечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да предприеме мерки по назначаване на управител, респ. за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 ГПК, като законодателят е предвидил като санкция за неизпълнението на това задължение от ищеца прекратяване на производството.

Съгласно това законодателно разрешение и съдебната практика, когато съдът установи смърт на страна в производство, предприема съответните мерки за осигуряване правото на участие на наследниците на 4 починалата страна в процеса, като до изясняване на тези обстоятелства по силата на закона се спират всички процесуални действия, в т.ч. администрирането на депозирани вече жалби, провеждане на насрочено с.з. и т.н. Именно това е сторил и първоинстанционният съд, като съответно е дал указания на ищеца за неговите задължения по чл. 230, ал. 2 от ГПК, както и му е указал предвидената в закона санкция от неизпълнение на задължението му, съгласно чл. 230, ал. 2, изр.2 –ро от ГПК.

Изложените в ч.жалба доводи и съображения са изцяло неоснователни. Позоваването на цитираното в жалбата решение № 16/07.03.2023г. на ВКС по гр.д. № 228/2023г., ГК, ІІІ г.о., е неоснователно, с оглед различната фактическа обстановка (производство по отмяна на решение поради нередовно участие на страна), най-малкото поради обстоятелството, че се касае за молба от наследниците на починалото лице, а не на друга страна, както е в настоящия случай - насрещната страна по спора-ищец по делото, която не може да се позовава на нарушаване правата на наследниците на починА.я ответник. Да, спирането на производството при смърт на страна е по силата на закона, но тълкуването от страна на жалбоподателя на изложеното в мотивите на цитираното решение, е превратно, тъй като обстоятелството за настъпилата смърт е станало известно в процеса една на 13.03.2025 г., т.е. след постановяване на прекратителното определение, респ. след подаване на ч.жалба, обуславящо липсата на възможност за администриране на частната жалба на страна срещу протоколното определение от 27.02.2025 г. за спиране, както и на всякакви други процесуални действия по разглеждане на искания на страните, произнасяне по реда на чл. 151 ГПК и др. Единствено, в случая, администрирането на ч.жалба срещу определението по чл. 229, ал. 1 от ГПК е в правомощията и в задълженията на съда по ГПК, точно каквото е сторил и първоинстанционният съд.

Въззивът намира, че диспозитивът на обжалваното определението (абзац първи от диспозитива) не е прецизен, доколкото съгласно чл. 229, ал. 1 от ГПК „Съдът спира производството“, а не се спира определено отделно действие, но това не влияе на законосъобразността на постановеното определение, с оглед изложените по-горе мотиви. Първоинстанционният съд е изпълнил и задължението си по чл. 230, ал. 2 от ГПК за предприемане на действия по отстраняване на причината за спирането – указвайки на ищеца задълженията му, респ. последиците от неизпълнение на тези му задължения 5

(чл. 230, ал. 2 от ГПК), поради което обжалваното определение е правило, законосъобразно и обосновано, обуславящо неоснователност на ч. жалба.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба вх. № 3058/02.04.2025г., депозирана от ищеца „ФИЛ БО 2016“ ЕООД с ЕИК 203941313, гр.Търговище, чрез процесуалния му представител адв. Ц. И., АК – Търговище, срещу определение № 327/21.03.2025 г., с което е СПРЯНО производството по гр.д. № 337/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище на осн.чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК..

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 280, ал. 1 -2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. Търговище, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П.А като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно частно гражданско дело № 20253500500222 по описа за 2025 година