Определение № 308 от 25.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. София, 24.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело

№ 20238002100872 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. В. Х., чрез адвокат Т. Т., срещу решение № 503 от 25.11.2022 г. по в.гр.д.№ 698/2022 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260002 от 18.05.2022 г. по гр.д.№ 731/2019 г. на Районен съд-Червен бряг в частта, с която е обявено за нищожно, на основание чл. 42, б.”в”ЗН, по предявения от “Билтек”ЕООД срещу Ц. В. Х. иск, саморъчно завещание от 06.03.2008 г., оставено от Ж. А. И. в полза на Ц. В. Х., в частта, с която е признато за установено по отношение на Ц. К. Н., в качеството му на ЕТ “Еней-Цветан Нечевски”, и Ц. В. Х., че “Билтек”ЕООД е собственик, на основание чл. 79 ЗС, на 1/4 идеална част от поземлен имот с площ от 544 кв.м., с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място] бряг, с адрес [населено място] бряг, [улица] в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. В.

Х. срещу Ц. К. Н., в качеството му на ЕТ “Еней-Цветан Нечевски”, по реда на чл. 211, вр. чл. 124, ал.1 ГПК насрещен иск за приемане за установено по отношение на Ц. К. Н., като ЕТ “Еней-Цветан Нечевски”, че Ц. В. Х. е собственик, на основание саморъчно завещание от 06.03.2008 г., оставено в негова полза от Ж. А. И., на спорната 1/4 идеална част от описания по-горе поземлен имот. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, при необоснованост на фактическите изводи и в противоречие с материалния закон. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му, отхвърляне на предявените от „Билтек“ ЕООД срещу касатора Ц. В. Х. искове и уважаване на насрещния иск.

Постъпил е отговор на касационната жалба от “Билтек”ЕООД, чрез адвокат А. Д., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

1. По иска с правно основание чл. 42, б. “в” ЗН”, предявен от „Билтек“ ЕООД против Ц. В. Х..

Въззивният съд е приел за установено, че със саморъчно завещание от 06.03.2008 г., обявено на 23. 04. 2015 г., Ж.

А. И. е завещала на Ц. В. Х. процесния имот при условие, че след приключване на съдебния спор за имота застрои същия съгласно регулационния план и й предостави за ползване до края на живота й целия трети етаж и един магазин от новопостроената сграда.

1

Прието е, че заветът представлява едностранна сделка, с която собственикът на определено имущество се разпорежда с него за след смъртта си безвъзмездно, без да се очаква от заветника насрещна материална престация. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в решение № 122/03.06.2013 г. по гр. д. № 902/2012 г., на ВКС, 1 г.о., съгласно която поставяне на условие или тежест, което да се изпълни от заветника преди откриване на наследството, за да породи действие завещанието след смъртта на завещателя, сочи на това, че то има възмезден характер, а такова завещателно разпореждане е нищожно на основание чл. 42, б.“в“, пр. 1 ЗН.

Прието е, също, че е налице и предпоставката за нищожност на завещанието по чл. 42, б. “в” ЗН, предл. 2 ЗН – невъзможност на условието или тежестта. Не е било възможно заветникът да застрои имота и да учреди в полза на завещателката вещно право на ползване върху етаж и върху търговски обект от бъдещата сграда след приключване на съдебния спор за имота. В завещанието не е посочен номер на дело или други индивидуализиращи данни за имуществения спор, но от установените по делото факти може да се направи извод, че вероятно това са споровете по предявените от Ж. И. искове - по чл. 29 ЗЗД (за унищожаване, като сключен при измама, на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 33/16. 10. 2006 г., с който същата продава на Н. Б., В.

Б., М. П. и Г. П. процесния имот, и за унищожаване на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 25/2007 г., с който купувачите продават имота на ищеца Ц. К. Н. като ЕТ „Еней – Цветан Нечевски“, които искове са отхвърлени с решение № 60 от 6. 04. 2009 г. по гр. д. № 320/2007 г. на РС – Червен бряг, влязло в сила на 30. 04.

2010 г.) и по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (за прогласяване нищожността, като привиден, в хипотезата на пълна симулация, на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 33/16. 10. 2006 г., предявен срещу Н. Б., В. Б., М.

П., Г. П. и „Билтек“ ЕООД, който иск е уважен с решение № 207 от 6. 12. 2011 г. по гр. д. № 451/2011 г. на ЛРС, влязло в сила на 15. 04. 2019 г. и вписано на 16. 05. 2019 г.). Вторият съдебен спор е приключил след смъртта на завещателката (починала на 01. 01. 2015 г.) и е било невъзможно да се изпълни условието – учредяване в нейна полза на вещно право на ползване върху етаж от сградата и върху намиращ се в същата търговски обект.

Прието е, че главно встъпилото лице “Билтек” ЕООД е активно легитимиран да предяви иска с правно основание чл. 42, б. "в" ЗН срещу Ц. Х., тъй като всяко лице може да се позове на нищожността на сделка, ако има интерес от това, а в случая такъв интерес за дружеството е налице, тъй като с уважаването му ще се установи със сила на пресъдено нещо, в отношенията между дружеството и ответника, недействителността на заявеното от ответника Цветан Х. придобивно основание относно спорния имот.

2. По предявения от “Билтек” ЕООД против ЕТ “Еней-Цветан Нечевски” и Ц. В. Х., по реда на чл. 225 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, при условията на евентуалност, иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик, на основание чл. 79 ЗС (придобивна давност) на 1/4 идеална част от процесния имот.

Сбъднало се е условието за разглеждане на този иск, тъй като главният положителен установителен иск за собственост на процесния имот, основан на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 191/2010 г., с който “Билтек” ЕООД купува 1/4 ид.ч. от имота от ЕТ “Еней-Цветан Нечевски”, е отхвърлен. Във връзка с този иск е прието, че след като договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № 33/26. 10. 2006 г., с който Ж. А. продава на Н. Б., В. Б., М. П., Г. П. процесния имот е нищожен и не е породил прехвърлително действие, то не е породил прехвърлително действие и следващия договор, сключен с н.а. № 25/2007 г., с който посочените по-горе физически лица продават на ЕТ “Еней-Цветан Нечевски” 1/4 ид.ч. от процесния имот, както и договорът, сключен с н.а. № 191/2010 г., с който ЕТ “Еней-Цветан Нечевски” продава на “Билтек” ЕООД 1/4 ид.ч. от имота.

Във връзка с евентуалния иск въззивния съд е приел, че договорите, сключени с н.а. № № 25/2007 г. и 191/2010 г., с които Ц. К. Н., като ЕТ “Еней –Цветан Нечевски”, и впоследствие “Билтек” ЕООД придобиват последователно правото на собственост върху 1/4 идеална част от недвижимия имот, не са нищожни и са годно правно основание за придобиване на собственост. Приобретателят „Билтек“ ЕООД е бил добросъвестен към сключване на договора през 2010 г., тъй като не е знаел, че придобива от несобственик (искът за нищожност на договора, сключен с н.а.

№ 33/2006 г., по който и дружеството е било страна, е предявен 2011 г., а от значение е добросъвестността към сключване на придобивната сделка, като последващото узнаване, че прехвърлителят не е бил собственик е без значение при преценка на добросъвестността по чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС). Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС, “Билтек”ЕООД се явява добросъвестен владелец, който може да придобие правото на собственост по давност при непрекъснато владение след изтичането на пет години, т. е. срокът за придобиване на идеалната част от имота е изтекъл на 23.07.2015 г.

Прието е за установено, че “Билтек” ЕООД е владяло имота от 23. 07. 2010 г. до предявяване, по реда на чл. 225 ГПК, на иска за собственост срещу ищеца и ответника - 14. 04. 2021 г., и към 23. 07. 2015 г., с изтичане на срока 2 по чл. 79, ал. 2 ЗС, е придобит по давност. Владението е било непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено. Върху имота е започнало осъществяване на строителни работи първоначално от ЕТ “Eней–Цветан Нечевски”, а след 23.

07. 2010 г. същите са продължени от “Билтек” ЕООД. Ц. Х. и Ж. А. не са посещавали имота, нито са стопанисвали същия след 2007 г.. През 2007 г. къщата в имота, в която живеела Ж. А., е била съборена и са започнали са строителни работи, като към момента на разпита на свидетеля (10.03.2022 г.) са изкопани основи на сградата, осигурено водоснабдяване на имота. След започване на строителните работи Ж. А. и Ц. Х. не са посещавали имота, не са претендирали спиране на строителните дейности или освобождаване на имота. Тези обстоятелства са приети за установени въз основа на разпита на свидетелите Н. Б. и В. П., както и въз основа на писмените доказателства по делото: писмо от 06.10.2021 г. от Община- гр. Червен бряг бряг до РС-Червен бряг, от което е видно, че сградата в имота е била облагана с местни данъци и такси от 01.05.2007 г. до 31.12.2007 г. и след събарянето й е отпаднала от облог; писмо от 22.05.2015 г. на кмета на Община-Червен бряг, с което “Билтек” ЕООД, Н. Б., М. П.,”Л.-2002” ООД, “Билтек” АД и Ц. Х. са уведомени, че разрешението за строеж върху процесния имот № 9/25.02.2008 г., издадено на Н. Б., М. П. и ЕТ “Еней-Цветан Нечевски” е загубило правното си действие на основание чл. 153, ал. 2 ЗУТ, поради което общината е спряла извършването на последващи строителни работи в имота; документи за платени данъци и такси от “Билтек” ЕООД; писмо от 06.10.2021 г. от Община - [населено място] бряг до РС - Червен бряг, установяващо подадена от дружеството декларация по чл.

17 (отм.) ЗМДТ вх. № 17.09.2010 г. за придобитата 1/4 идеална част от имота. С изтичане на петгодишен Прието е, че не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК, тъй като в т. 3 от проекта за доклад съдът е указал какво следва да се докаже и от кого. Ответникът Ц. Х. не е изразил становище и не е имал възражения във връзка с проекта за доклад преди и по време на първото съдебното заседание, проведено на 11.12.2019 г., когато е приет окончателният доклад по делото от съда.

3. По предявения по реда на чл. 211, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК насрещен иск от ответника Ц. В. Х. срещу ищеца Ц. К.

Н., за признаване за установено, че Ц. Х. е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот на основание завещанието на Ж. А. от 06.03.2008 г.

Въззивният съд е приел неоснователност на насрещния иск, тъй като заявеното от ищеца придобивно основание е нищожно на основание чл. 42, б. “в” ЗН.

В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Какви са правомощията на въззивния съд, когато във въззивната жалба е наведено оплакване за непълен и неточен доклад на първоинстанционния съд, както и при наведени доводи за липса на разпределяне на доказателствената тежест от първоинстанционния съд в процеса. |При изрично позоваване на това във въззивната жалба въззивния съд следва ли да разпредели отново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила.

2. Допустимостта на положителния установителен иск обусловена ли е от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и определяща ли е тя за легитимацията на ищците в процеса.

3. Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност.