Решение № 9 от 04.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000502105 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 262831/29.04.2021 г., постановено по гр. дело № 8742/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-17, частично е уважен предявеният от З. П. М. срещу Столична община деликтен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 40000 лв. този обем на търсената съдебна защита е уточнен в молба от 13.10.2020 г.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – понесени болки, страдания и неудобства от претърпяно на 19.05.2020 г. травматично увреждане в резултат от спъване в стърчащи на земята необезопасени арматурни железа (закрепващи елементи на липсващо анти-паркинг колче) и падане на левия тротоар, в посока от бул. „Патриарх Евтимий” към десния тротоар, на който е разположен магазин „Лидл”, в сграда № 126 на ул. „Г. С. Раковски”, ведно със законната лихва от 19.05.2020 г. - датата на извършване на деликта, до окончателното й изплащане. Изцяло е уважен предявеният деликтен иск за заплащане на причинените от същото противоправно деяние имуществени вреди на ищцата в размер на сумата от 1966,40 лв., представляваща разходи за проведеното лечение, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 19.08.2020 г., до окончателното й заплащане.

Ищцата е обжалвала така постановеното решение в частта, в която предявеният от нея деликтен иск за заплащане на заместващо обезщетение е отхвърлен за разликата от 10000 лв. до размера от 30000 лв. (обжалваем интерес от 20000 лв.), ведно със законната лихва от 19.05.2020 г. до окончателното й заплащане. Въззивницата поддържа, че решаващият съд неправилно е преценил размера на присъденото обезщетение съобразно критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД, като при определянето му не е съобразил тежестта на увреждането, здравословното състояние на ищцата, психическите затруднения, както и претърпените от нея физически болки и емоционални страдания.

1

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който навежда правни доводи за неоснователност на въззивната жалба.

В уредения в чл. 263, ал. 2 ГПК срок ответникът е предявил насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която предявените кумулативно обективно съединени деликтни искове са уважени: 1) за сумата от 10000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди от твърдения деликт и 2) за сумата от 1966,40 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди от същия деликт. Този въззивник поддържа, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано, тъй като без да е установен по несъмнен начин твърденият в исковата молба механизъм, при който е настъпило травматично увреждане на ищцата, решаващият съд е приел за установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на предявените материални права. Счита, че предприетата трета поред оперативна манипулация (3 месеца след настъпване на процесния инцидент) - за заменяне на счупената метална плака, поставена на лявата лакътна кост, не е обусловена от естественото протичане на лечебния и възстановителния процес, а „вероятно се дължи на неспазване на дадените й при изписването препоръки да не натоварва оперирания крайник”. В този смисъл, твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил факта, че „жалбоподателката сама е допринесла за удължаването на общия период на възстановяването си”, като вследствие на натоварването на оперирания крайник е допринесла за счупването на поставената метална плака, което е наложило извършването на трета оперативна интервенция. Твърди, че при определяне размера на заместващото обезщетение СГС не се е съобразил изцяло с критериите за справедливост, уредени в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Не навежда конкретни правни доводи за неправилност на решението в частта, в която изцяло е уважен предявеният деликтен иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените от твърдяното непозволено увреждане имуществени вреди общо в размер на сумата от 1966,40 лв., поради което в тази част въззивната жалба е бланкетна (изразяваща общо недоволство).

Макар първоинстанционният съд да не е изпълнил в цялост дадените от съдията докладчик от настоящия съдебен състав указания в Разпореждането от 14.07.2021 г. за надлежното администриране на насрещната въззивна жалба, обективирана в отговора на въззивната жалба, предявена от ищцата, а именно да връчи препис от насрещната въззивна жалба на въззиваемата-ищца за писмен отговор на 2-седмичен срок, с оглед на изричното изявление на нейния процесуален представител, че не прави възражение за неспазване на тези процесуални правила, САС не е отложил проведеното на 07.12.2021 г. о. с. з. - именно в това о. с. з. пълномощникът на тази страна е изразил становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Въззивната и насрещната въззивни жалби са подадени в законоустановения срока, поради което са допустими, а разгледани по същество, въззивната жалба е изцяло основателна, а насрещната въззивна жалба се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС, ГО, I-17 е бил сезиран с кумулативно обективно съединени деликтни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

2

За да постанови обжалването решение, първоинстанционният съд е приел, че от показанията на разпитания свидетел – М. В., очевидец на инцидента, както и от представените медицински документи и приетото заключение по допуснатата СМЕ се установява, че причина за претърпяното от ищцата З.М. телесно увреждане е съществуващата неравност на тротоара (част от път, собственост на ответната община), представляваща стърчащи 5-сантиметрови железни колчета, които в резултат на виновно противоправно поведение на служители на ответната община (поради допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при поддържането в изправност на тротоарните настилки) тази неравност не е била своевременно обозначена, респ. не е била отстранена.

Решаващият съд е приел, че между описаното бездействие на служителите на Столична община и телесното увреждане на ищцата, изразяващо се във фрактура на горния край на лявата лакътна кост и фрактура на капачката на дясна колянна става, е налице изискуемата причинно-следствена връзка, като удостоверените благоприятни за ответника обстоятелства в изходящ от негови служители документ (обективиран е фактът, че за периода от 19.05.2020 г. до 30.03.2021 г. не са извършвани ремонтни работи на процесния пътен участък) не изключват възможността да са били подменяни крепежни елементи на анти-паркинг колчета на тротоара на ул. „Г. С. Раковски”. Съобразно приетите за установени правнорелевантни обстоятелства - вида, характера и областта на фрактурите, както и продължителния лечебен и възстановителен период, СГС е достигнал до правния извод, че заместващо обезщетение в размер на сумата от 10000 лв. най-пълно съответства на критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД.

Съгласно задължителните за съда тълкуватели разяснения, дадените в т. 3 от ППВС № 4/1975 г. на Пленума на ВС, когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправянето на вредите е по чл.

45 или чл. 49 ЗЗД. Следователно, предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди правилно е бил квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се навеждат фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди от виновното противоправно деяние на служители на ответната община, изразяващо се непредприемане на необходимите мерки за обезопасяване на пешеходен столичен тротоар.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

3

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, обосноваващи гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС, ГО, I-17, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Но въззивният съд е длъжен да се произнесе по наведените от въззивника-ищец доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение.

Не е спорно между страните, че процесният път, вкл. и тротоара, на който е настъпил твърденият от ищцата инцидент, представлява публична общинска собственост, като на Столична община принадлежи правното задължение да поддържа в изправност всички съоръжения на техническата инфраструктура, вкл. и анти-паркинг колчетата, поставени на пешеходните тротоари, за да се предотврати спъването на преминаващите пешеходци в тях и падането им, вследствие на което да бъдат причинени травматични увреждания. Както законосъобразно е изяснено в обжалваното решение, тези правни задължения на Столична община са нормативно установени - чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП, предписващ, че общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини и чл. 31 ЗП, регламентиращ, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

От показанията на свидетеля М. В., очевидец на процесния инцидент, се установява, че тя е видяла как през м. 05.2020 г., на тротоар на ул. „Г. С. Раковски”, в близост до магазин „Лидл”, на обяд ищцата е паднала на плочките - „На 3 метра от мен беше, вървеше срещу мен, виждам, че се спъва и пада. Беше се спънала в някакви железа, имаше някакви болтове, железни колчета, които са наредени по тротоара, там липсваха едно, две или повече, отдолу стърчаха, може би на височина 4-5 см. стърчаха железните колчета - не знам какво са, но железа стърчаха отдолу. На тях се спъна и падна на земята”. Спомня си, че пострадалата е паднала по лице - „Защото си беше ударила лицето”. Изяснява, че към настоящия момент тези неравности по пешеходния тротоар са ремонтирани и „не стърчат железа”.